pyh4eto0o16

Глава 44

2009-01-16T10:24:33Z

Нещата никак не бяха розови. В момента никой не можеше да помогне на Джена, а тя самата имаше изключителна нужда от помощ. Единствено с нея в онова поле бяха Зерон и Ева, която за жалост беше в безсъзнание. За щастие и Зерон не предприемаше никакви действия срещу Джена, може би защото искаше да се наслади на бавната и болезнената и смърт. Той седеше на няколко метра от нея и не изместваше поглед дори за секунда. Докато тя лежеше на земята и се опитваше да диша, да се задържи възможно най-дълго жива. Ева все още лежеше в безсъзнание не далеко от Джена. Момичето я гледаше като до последно се надяваше тя да отвори очи. Но уви, Ева така и не показа признаци на живот. Очите на Джена започнаха да се затварят. Тя вече сякаш нямаше сили да се бори или просто се предаваше. До погледно погледът и беше насочен към Ева. Това беше, последното, което Джена видя от този свят. Секунда по-късно очите и се затвориха и не се отвориха повторно. Отвън, приятелите и гледаха, притаили дъх, защото не смееха да се доближат, а и не можеха. Все пак полето още биеше ток, при това доста опасен. Всеки мислеше за начин, по който да помогне, но никой не предприемаше действие. Сякаш бяха в шок от гледката-Джена, умираща, отново. Изведнъж някой блъсна по електричното поле. Естествено, после токът премина в тялото му и той се отдръпна. Беше Нара, който направо беше побеснял. След като го удари електричеството, той отстъпи крачка назад. Отново погледна напред, после изкреща и се преобрази. Мина в драконската си форма. После се засили и с предните си крайници удари полето отгоре. Тъй като сега беше много по-голям, токът само го гъделичкаше. Полето не издържа дълго и изведнъж сякаш се строши под натиска му. Той бързо замахна и запрати Зерон на страна от Джена. Той падна и после леко се надигна, с болки по цялото тяло, за да гвиди какво ще последва. Нара пък отново се превърна в човек и се наведе до Джена. Останалите също се приближиха, но тя сякаш не беше жива. Беше затворила очи и не дишаше. Очите на Нара вече се насълзиха, както и на останалите. Мичиу дори вече беше се отдала на сълзите и мъката си. Все пак за втори път виждаше приятелката си мъртва, това никак не беше приятно. Тсубаки седеше малко по в страни и не отделяше очи от Джена. Гледаше я внимателно, сякаш се съмняваше, че тя е мъртва. Когато се убеди в това и нейните очи се насълзиха. Тя избърса първата паднала сълза и погледна ръката си. Не можеше да повярва, че плаче за Джена, заклетият и враг още от детството. После усети една ръка на рамото си. Обърна се и видя Касаки, който не изглеждаше по-весел от нея. Когато той я погледна в очите, тя се разплака и го прегърна. Картинката беше ужасна, освен за Зерон. Той ги гледаше от далеко с широка, доволна усмивка. Не само, че се радваше на техните мъки, но и беше сигурен, че сега вече нищо не може да го спре. Всичко беше негово, всички светове вече бяха в краката му. Изведнъж Нара, който до сега държеше главата на Джена, я постави на земята и бавно се изправи. Останалите го погледнаха, а той се обърна към Зетон. Двамата се гледаха няколко секунди, после Зерон също се изправи.

-Не ми казвайте, че тя е мъртва! Не мога да повярвам! А така исках да довършим мача си! – каза Зерон, подигравателно. Нара едва сдържаше гнева си вече.

-Ще си платиш и, вярвай ми, ще умреш дори в по-големи мъки от нея! – каза той и стисна юмрук.

-Хах, и да не мислите, че можете точно вие да го направите?! Та вие сте банда глупаци, която не може да направи нищо без Джена. Тя беше най-силна от вас, а аз я убих. Как мислите, ще ме победите ли? – засмя се Зерон. – Аз съм Демон, не просто човек, магьосник или същество от някой измислен свят. Аз съм безсмъртното зло, което вечно ще съществува. Не можете да ме убиете. Джена не успя, тя, която победи смъртта веднъж, как мислите, че вие ще усмеете?! – говореше сигурно Зерон. Останалите го гледаха и сякаш не искаха да му отговорят. От една страна той беше прав, но просто нямаше начин да се предадът.

-Прав си. – каза изведнъж Тсубаки. Всички я погледнаха учудено. Сякаш очакваха тя да се обърне срещу тях. – Ти си непобедим, вечен и т.н. но има едно нещо, което забравяш. Ти уби Джена и аз няма да ти го простя! – извика тя ядосано. Останалите пак се учудиха, защото тя явно не се предаваше.

-Точно ти?!? Която от толкова време желае смъртта и?! Точно ти, която ме призова, за да я убия?! – засмя се Зерон.

-Да, и точно за това ще ти отмъстя. Винаги съм искала да докажа, че съм по-силна от нея. Сега, когато я уби, единственият начин да докажа себе си е да убия теб. За това нямам друг избор. – каза Тсубаки и пристъпи напред.

-Веднъж не успя, защо си мислиш, че сега ще успееш да ме спреш? – каза Зерон пренебрежително.

-Защото сега тя не е сама. – каза Мичиу и пристъпи до Тсубаки.

-Хах, виждал съм как се биете заедно, никога няма да ме победите. Всички сте толкова различни, нищо не ви свързва, не можете да се биете в екип! – каза пак Зерон, но този път тонът му беше различен, сякаш започваше да се притеснява.

-Прав си, нищо не ни свързва. Но това не пречи да те убием, нали? – каза Кира.

-Колкото и да сме различни, винаги сме били по-силни от теб. – каза Миу.

-Защото имахме нещо, което ти нямаш. – каза Касаки.

-И никога няма да имаш. – каза и Асука.

-И какво е това нещо? – попита Зерон.

-Приятелството ни. – каза Иное и го погледна. Той се изсмя.

-Мислите ли, че само с това ваше ‘приятелство’ ще ме победите?! Хаха, никога няма да стане това.

-О, имаме и още нещо. – обади се Миу.

-Камъка на Никел, знам, малката. Но дори той няма да може да ме победи. Щом няма човек, достоен да го използва, нямате полза от него. – каза Зерон. – Видях какво ти се случи миналият път. Ако отново се опиташ да го използваш, вярвай ми, ще умреш. Пък и най-много да излезеш извън контрол и да убиеш приятелите си. Аз така или иначе не се страхувам от огъня.

-А би трябвало. – обади се Мичиу.

-След всичките тези години, прекарани в битки с вас, вече с нищо не можете да ме изненадате. Знам всичко, знам какво може да ме атакува, знам как да се спася. Никога не сте били и няма да бъдете заплаха за мен. Вие сте различни, нищо, освен омраза ви към мен, не ви свързва и не ви е свързвало. Може би за това и ще умрете. – каза Зерон.

-Свързва ни едно. – каза Нара. Той надигна поглед към Зерон. – И това е Джена.

След тези думи Зерон сякаш повече се притесни. Останалите разбраха това и атакуваха. Всеки се стрелна на някъде и след секунда го обградиха. Иное и Чика останаха на място. Иное се наведе при Ева, защото сега единствена тя можеше да бъде спасена. Момичето все още дишаше, но слабо. Иное я обърна по гръб и започна да се чуди какво да направи.

-Тя добре ли е? – попита Тсубаки изведнъж. Иное се обърна към нея притеснено.

-Едва диша. Не знам дали ще оцелее. – каза с нисък тон тя. Тсубаки се ядоса и се върна в битката. През това време Чика и Иное седяха над Ева и се молеха тя да отвори очи. Изведнъж се чу вик. И двамата се обърнаха и видяха Мичиу на земята. Явно Зерон я беше атакувал. Ръката и кървеше силно, за това Иное стана и се насочи към нея. Чика остана при Ева. Момчето седна до нея и я погледна. После бавно сложи ръката си на нейната. Сякаш така се чувстваше малко по-спокоен.

През това време Иное вече беше на колене до Мичиу и се опитваше да спре кървенето. Пред тях бяха застанали Касаки и Асука, които фактически ги пазеха. Все пак Зерон едва ли просто така щеше да остави Иное да лекува всеки, така просто никога нямаше да приключат. През това време Тсубаки и Миу постоянно го атакуваха от две страни. Зерон едва сварваше да се защити от всякъде. Изведнъж една от атаките на Тсубаки го достигна. Той изхвърча назад и падна в пепелта. Когато отвори очи видя всички да се насочват към него. Той бързо протегна ръце напред и се защити. Когато останалите се приближиха се блъснаха в същата стена, с която беше обградена Джена преди минути. Само дето този път тя изчезна след сблъсъка. Земон се изправи и ги погледна ядосано. Той дишаше тежко, явно беше започнал да се уморява.

-Писна ми от вас! – извика той и после заби ръце в пепелта. Земята сякаш се разтресе. След секунда една вълна от електричество тръгна по семята към тях. Миу веднага реагира, запали се и се издигна. За жалост, останалите нямаха тази възможност и понесоха атаката. След секунди всички паднаха на земята. Не можеха да помръднах, защото атаката се оказа по-силна от очакванията им. Зетон продължаваше да диша тежко. Бавно се изправи и погледна Иное. Сега на крака бяха само тя и Миу, която бахно стъпа отново на земята. Двете момичета не отделяха поглед от Зерон. Изведнъж той побягна към Миу. Тя се подготви, но нещо я атакува в гръб. Беше пак Зерон, който се появи зад нея. Идари я в тила, от което малкото момиче изхвърча напред и падна в безсъзнание. После Зерон се обърна към Иное, която беше ужасена. След като той я погледна, тя извади един нож и се подготви за битка.

-И как смяташ да ме победиш с това? – засмя се Зерон.

-Скоро ще разбереш. – каза Иное и побягна към него. Тя започна да го атакува, акто замахваше с ножа, а той просто се отместваше, за да избегне оръжието. Така бавно двамата се прибвижваха назад, докато изведнъж Зерон се блъсна в нещо. Иное използва момента и светкавично го атакува. Успя да забие нхожа в рамото му. След това Зерон отскочи и се приземи в страни. Извади ножа и после се огледа. Нещо го беше спряло и той искаше да разбере какво. Тогава видя единственият човек на крака, освен Иное. Това беше Ева. Тя беше права, на крака, но с наведена глава. Иное я гледаше учудено, защото все още не разбираше какво беше станало. Изведнъж Ева изчезна и се появи точно зад Зерон. Когато той я усети се обърна, но последва здрав ритник. Зерон литна във въздуха, завъртя се и се приземи на крака, от устната му потече и малко кръв. Ева бавно пристъпи и се спря до Иное. После я погледна. Сякаш нещо беше различно в нея, не смао силата. После Иное се оголеда отново, но не намери Чика. Момчето беше изчезнало. Иное веднага се досети какво беше станало и се обърна към Ева още по-учудена и смяна. Ева отново атакува Зерон. Така започна и последната част на тази тежка битка. Двамата си разменяха удари. Ева се биеше, сякаш не беше човек, а маг, от тези светове. Зерон също беше учуден от този факт, но не можеше и за секунда да се спре, защото тя просто не се спираше. В един момент двамата се оказаха на разстояние един от друг. Зерон едва дишаше, а тя просто седеше и го гледаше.

-Явсно, погълнала си момчето. Не мога да пвярвам, че в крайна сметла, от всички вас, точно човешкото момиче се оказа подходяща за силата на Никел. Но все пак не вярвам, че ще се справиш с нея. Съвсем скоро тя ще те погълне и ти ще умреш, окончателно. – каза той, сякаш се опитваше да си спечели време, за да се възстанови.

-Ще видим. – отговори кратко Ева. После отново атакува. Зерон започна да отскача назад, защото тя постоянно се опитваше да го удари. Зерон забеляза, че около ръката и се носи магия, същата като тази на Джена. Това учуди не само него, а и Иное. “Тя от къде знае всички тези магии?! Някои дори не е виждала! Какво става?!?! “ питаше се лечителката на ум. Тогава Ева отново успя да нанесе удар и Зерон за пореден път падна в прахта. Той започна бавно да се надига, личеше си, че вече достига краят на силите си.

-От къде знаеш тези магии?! Не е възможно да си ги използвала, не и преди да погълнеш момчето! – извика той яростно.

-Прав си, не ги знаех. Но когато силата дойде в мен, сякаш си ги спомних,. Вс епак Джена ги използваше от моето тяло. Аз и тя бяхме едно, тя знаеше всичко за мен, а аз за нея. Спомените ни се преплитаха. Всичко в главата ми беше объркано и то заради теб. Когато ми я отне, сякаш главата ми се побърка тотално. Всичко се обърна, не разбирах аккво става, нико какво трябваше да направя. Исках да се събудя, но не знаех как. Тогава видях светлината, видях Чика. Момчето ме изведе и сега аз не съм просто Ева. Джена все още е в мен и аз няма да се спра преди да те унищожа1 – каза тя и отново побягна към него. Зерон се отдръпна и тя мина зад него, но това може би беше главната му грешка. Видя как от ръцете на Ева излиза магия, която наподобяваше въже. То се уви около него и след секунда той беше в капан. Ева се изправи и го погледна. После стисна юмрук и въжето сякаш се впи в него. Той изкреща от болка, после падна на земята. Иное не смееше дори да мръдне. Тя гледаше с ококорени очи и не можеше да си обясни какво ставаше. Чу шим и най-сетне се обърна. Видя, че останалите започваха да се свестяват. Всички се учудиха кат видяха Ева на крака, но после чуха още един вик от Зерон. Явно Ева наистина смяташе да го убие.

-Хах, глупаво момиче. Не можеш да ме убиеш. – каза той. Вече сам разбираше, че наблиава крат му.

-Пак си помисли. – каза Ева и магията около Зерон отново го атакува.

-Дори и да ме убиеш, всичко е загубено вече. Не само аз ще изчезна, но и вие. Погледни се, не можеш да се спреш. Камъка на Никел те атакува и ти знаеш това. Не знам как се заблудих, че прост човек би могъл да е достоен приемник за силата на този камък. Когато ме убиеш, ти няма просто да се спреш и всичко да се върне както преди е било. Ти ще нападнеш и тях, ще убиваш докато не остане нищо живо. И знаеш ли, това ме кара да се чувствам дори още по-щастлив победител. Убих Джена, а сега ти ще унищожиш всичко. И то пак по моя вина. Как да не съм горд със себе си? – каза Зерон и сякаш се засмя.

-Прав си, нищо няма да е както преди. Ти я уби и ще си платиш. Дори и да си прав и да изляза извън контрол знам, че има хора, които ще ме прът. Те няма да ми позволят да унища нищо друго, освен теб. – каза Ева и погледна Иное. Момичето изглеждаше притеснено, но кимна, защото ева точва очакваше от нея.

-Добре, давай, щом смяташ, че те могат да те прът. – каза Зерон. Ева поседя в мълчание извесно време. Сякаш наистина се замисли над думите му.

-Не го слушай! – чу се вик. Ева вдигна поглед и видя Миу. – Чика никога няма да те накара да унищож нещо друго! – момичето бавно се изправяше. По цялото си тяло имаше рани, но това не и пречеше да помогне на приятелката си.

-Да, а и да стане обратното, ние ще те спрем. Не се безпокой. – обади се и Тсубаки. Ева сякаш се успокои и отново повярва в приятелите си. Псоле за последен път погледна Зерон.

-Сбогом. – каза му тя и рязко заби ръце в земята. Получи се трус и секунда след това земята се разтвори. Зерон падна надолу. Той не спираше да се смее, защото гласът му се чуваше доста време, след като изчезна от погледите на останалите. После Ева затвори земята. Сякаш той пропадна чак до ядрото на планетата. Всички мълчаха и не смееха дори да помръднат. Изведнъж Ева сложи ръка на главата си и падна на земята.в сички се втурнаха към нея, но Иное им даде знак да се спрът. Тя бавно пристъпи към Ева, която все още с ръка на главата си, се мърдаше и сякаш се бореше с нещо. Когато иное се приближи, тя бавно посегна към нея.

-Ева, добре ли си? – каза момичето. В отговор Ева рязко вдигна глава и я хвана за ръката. Иное се стресна, както и останалите. Физиономията на ева беше страшна, злобна и ядосана. Изведнъж обаче тя започна да се смее. Всички я гледаха учудено, а тя пусна ръката на Иное, като не спираше да се смее.

-Какво... Ева, добре ли си?!?! – попита я пак Иное. После зад нея се появи и Чика. Той сякаш излезе от тялото и, материализира се супер странно. Всички бяха объркани и не знаеха какво се случва. Когато Ева се поуспокои, тя се изправи през Иное.

-Чика предложи да ви стреснем, сякаш той ме е завладял и аз искам да унищожа всичко. Само да си бяхте видели физиономиите! – каза Ева и двамата пак се засмяха. Мичиу също се позасмя, Миу наведе разочаровано...не, по-скоро недоволно глава. Останалите седяха и гледаха шашнати.

-Ти... абе вие луди ли сте?! – викна изведнъж Иное. Ева и Чика я погледнаха стреснато и спяха да се смеят. – Щях да се побъркам от страх! Как може така да се шегувате с нас?! – продължи да вика тя. Изведнъж ги прегърна и двамата. Ева и Чика се спогледаха зад гърба и, но после усетиха, че тя плаче. – Радвам се, че всичко е наред. – Ева се усмихна топло.

След секунда Иное ги пусна. Тя се обърна към останалите и сички се събраха. Започнаха да говорят, но след около минута всички отново замлъкнаха. Нара пристъпваше към Джена. Той се наведе отново над нея. Посегна и с ръка отмести малко косата и. Опитваше се да се усмихне, но не можеше. Виждаше я мъртва, как можеше да се усмихне?

-Тя.. – заговори той. – Тя наистина ли е в теб? Все още, чувстваш ли я вътре в теб? – попита той като явно говореше на Ева.

-От самото ми раждане тя е в мен. Това са цели 14 години. Никога няма да забравя нейното присъствие. Тя винаги ще си остане част от мен. – каза Ева и леко се усмихна.

-Добре, защото ще е голяма загуба ако след години аз остана единствения, който я помни. – каза той и се изправи.

-Защо пък ти?! – сопна се Мичиу.
-Защото ти един ден ще умреш, както и всички останали. Аз ще съм единственият жив, нали се сещаш, дракон съм. – каза той и се позасмя. Останалите също се засмяха, защото той беше прав. Драконите живетя по-дълго и един ден поколението на Джена ще умре, все пак никой не е вечен. Може би той щеше да онзи, който за вечни време ще разказва историята за Войнът, превъзмогнал веднъж смъртта, свързал 10 съвсем различни личности, които в крайна сметка успяват да победят най-голямото Зло.

Глава 43

2008-09-19T23:07:29Z

Въпреки спокойните дни, всички знаеха какво наближаваше. Съвсем скоро Зерон щеше да се върне, но този път по-подготвен за битка.
Поредния спокоен и скучен ден. Ева влезе в трапезарията и видя Иное да чете книга.
-Хей... - заговори Ева и четящото момиче надигна глава. - Снощи си мислих нещо.... Зерон сигурно се пита какво стана последния път. Как така Миу го победи и от къде тя е взела тази сила. Възможно ли е той да разбере за Чика? - Ева седна на дивана до Иное, която пък се замисли над отговора за секунда.
-Най-вероятно вече знае. - каза тя и отново погледна книгата.
-Какво.. - смънка Ева, защото беше учудена от спокойствието на Иное. - И сега какво? Той ще направи нещо, нали? Не може да позволи на Чика да ни помага!
-Права си. - каза Иное без да вдига поглед от редовете.
-И? Какво ще правим ние?! - каза леко изнервено Ева. Тя започваше дори да се дразни на спокойствието на Иное.
-Няма да му позволим да вземе Чика. - чу се гласа на Мичиу, която тъкмо влизаше. Тя се настани срещу момичетата и продължи да яде ябълката си.
-Как?! Той е силен! Не мисля, че ще ни нападне без да е сигурен, че ще победи. - смънка Ева и се отпусна назад.
-Предполагам, че ще се опита да залови Чика. Ако е разбрал, че той е камъка на Никел, задължително ще се опита да го вземе и да го използва. Все пак това е доста силно оръжие. - каза Иное като пак не отдели поглед от книгата.
-Значи...ще се опита да залови Чика. - обобщи Ева. След секунда мълчание Мичиу се ококори и подскочи на стола си.
-Чика! Къде е?! - каза тя бързо.
-Н-не знам... - смънка Ева.
-Излязоха с Миу,както обикновено. - каза Иное. После Мичиу побягна навън.
-Какво...какво и стана? - попита объркана Ева.
-Ако Миу е с Чика, както винаги е, тя може да пострада, когато Зерон нападне. - каза Иное със същия тон.
-Какво? - шашна се Ева и побягна след Мичиу.
Двете излязоха от къщата и се насочиха към задната част, градината. За щастие, там видяха Миу, Чика и Нара. Тримата погледнаха двете момичета шашнато, защото и Мичиу и Ева дишаха тежко и изглеждаха разтревожени.
-Какво има? - попита Нара.
-М-миу... - смънка Мичиу и прегърна сестра си.
-Како...какво ти става? - попита объркано момичето след като сестра и я пусна.
-Зерон ще нападне Чика. Стреснах се, защото вие винаги сте заедно и може да пострадаш. - каза Мичиу като седна на земята.
-Знаем, че Зерон ще нападне Чика, за това сме тук. - каза Нара малко недоволно.
-Защо сте тук? - попита Мичиу и надигна глава.
-Тренираме. - ухили се Миу. - Нара е огнен дракон и може да ми помогне с огъня. А Чика се учи да владее силите си.
-Да ги владее? Глупости, той е само носител. Не може да ги използва. - каза Мичиу.
-Да, но няма да е зле ако се научи на кого и по колко енергия да отдава. - смънка Нара. - Така няма да се повтори инцидента с Миу.
-Прав е... - каза замислено Ева.
-Миу! Защо не помоли мен за тренировките?!?! - кресна изведнъж Мичиу.
-К-какво? - шашна се Миу и отстъпи назад, защото кака и беше ядосана.
-Хей, каква е тази врява?! - чу се глас иззад Миу и всички се обърнаха. Бяха Тсубаки, Касаки и Кира. Момчетата изглеждаха доста уморени и бяха целите в рани, сякаш се бяха били до сега. Тсубаки пък си седеше съвсем спокойно без никакви признаци на умора.
-Тсубаки? Какво правите пък вие?! - шашна се Мичиу.
-Тренирахме. - каза момичето. - Или поне те. Аз не можах дори да се изморя. - каза леко недоволно тя,но и гордо.
-Целите сте...в рани...Тсу, ти ли го направи? - попита пак Мичиу като се приближи до момчетата.
-Да! - каза пак гордо тя и се усмихна.
-Но явно и ти не си се измъкнала. - каза Мичиу като забеляза една порезна рана на ръката и. Тсубаки я погледна и веднага сложи ръката си върху нея. Кръвта все още се стичаше и момичето се завъртя на страна, за да не се вижда.
-Н-нищо сериозно. - каза леко разколебано тя.
-Да бе. Все пак не си велика, нормално е да те ранят. Те са двама... - заприказва Мичиу като се опитваше да я подразни.
-Какви ги говориш?1 Не съм ранена! - кресна Тсубаки, но ръката рязко я заболя и физиономията и го показа.
-Ще повикам Иное! - каза Ева разтревожено и се обърна, но на метър зад нея беше и Иное. - А..ти си тук...
-Не ми трябва Иное! - извика пак Тсубаки.

-Защо викате толкова? Не мога да чета спокойно! – каза сърдито Иное.
-Хей...какво е това? - попита Нара, който гледаше на някъде. Всички погледнаха на там и видяха нещо да се движи. Сякаш нещо растеше от земята при това доста бързо. Започна да се оформя. Заприлича на гъба, после му изскочиха крака, после 2 ръце и накрая- очички. Беше някак сладко, но погледа му беше зловещ. Нещото подаде едно листче на Нара. Момчето шашнато го взе, а после гъбата пак се върна в земята и всички приключи. Всички продължаваха да гледат шашнати и се чудеха какво стана преди малко.
-Е? Какво пише в бележката? - попита по едно време Тсубаки. Нара се обърна и разтвори плика и после зачете.
"Утре по обяд в Кленовото измерение. Надявам се, че няма да откажете битката. Време е съдбата ви да се реши."
-Кленовото измерение?! - шашна се Мичиу. - То още съществува ли?
-Явно. - смънка Тсубаки.
-Е, току що ни предизвикаха. Касаки, по-добре да се оправяме, че утре ще трябва да защитаваме момичетата. - каза весело Кира.
-Ние да ги защитаваме? - попита шашнато и леко отчаяно Касаки и всички се засмяха.
Колкото и странно да беше, тези 24 часа минаха страшно бързо. Въпреки, че никой не успя да спи през нощта, и тя мина бързо. На закуска обаче никой не говореше. Обикновено всички говореха и почти нищо не се разбираше, защото се получаваше само шум, но тази сутрин беше тихо.
-Е, какво ще правим утре? - ухили се изведнъж Тсубаки. Всички я погледнаха притеснено.
-Да отидем до езерото? - каза леко весело Мичиу. После всички погледнаха нея, а тя със големи мъки се усмихваше.
-Да, ще е забавно. - каза и Иное, но тя не беше достатъчно силна, за да се усмихне. Все пак тревожеше я въпроса дали ще доживеят до утре.
Когато стана 11 часа всички се събраха пред къщата.
-Е, тук ли сме всички? - смънка Тсубаки и се огледа. - Ок, отварям портала. - след това направи синята странна дупка, водеща към Кленовото измерение. Един по един всички преминаха. Останаха само Иное, Мичиу и Ева, която беше най-притеснена.
-Хайде, Ева, не се безпокой. Всичко ще се оправи. - каза и Мичиу като се приближи до нея.
-Хей...мислих си...дали не можете да разделите Джена от мен. - каза изведнъж Ева. Мичиу я изгледа странно.
-Не я искаш в тялото си ли? Пречи ти, така ли? - каза раздразнено тя.
-Н-не! Просто си мисля, че ще е по-силна физически ако не сме 2 души. Дори и да махнете мен, пак ще е по-добре за Джена. - каза тъжно момичето и наведе глава.
-Няма нужда от това. - каза Иное и се приближи. - Джена е достатъчно силна и сега, за да победи Зерон. Вярвай в нея.

Ева ги погледна и двете, но не успя да надвие безпокойството и страха си.
-Не се страхувай. - каза Мичиу и хвана дясната ръка на Ева. - Няма да умреш, това е сигурно. - каза тя и се усмихна широко.
-Да, Джена ще те защитава до край. - каза и Иное, хвана лявата и ръка и също се усмихна. Това някак си накара Ева също да се усмихна. После трите преминаха през портала и се озоваха там- в Кленовото измерение.
-Искате да си хабя енергията, за да ви поддържам отворен портала, докато вие се наклюкарствате, така ли? - каза веднага ядосано Тсубаки и портала изчезна точно зад трите момичета.
-Стига, Тсу, пести енергия - каза и Мичиу и я подмина.
-Къде сме?! - шашна се Ева.
-Доста се е променило тук... - смънка Иное като се огледа.
-Да, последния път като идвах беше слънчево, имаше трева, дървета...хора .. - смънка и Нара. Ева се огледа и не видя нищо от изброените. Над нея имаше тъмно- синьо небе, на което сякаш от цяла вечност не се беше показвало слънце. Вместо на трева, те стъпваха върху пепел, а от дърветата и горите бяха останали само следи. Всичко беше изгорено и нямаше и следа от жив организъм.
-Тук нищо живо ли няма? - попита разтревожено Ева и се приближи към групичката.
-О, има. Поне 100 вида змии, отровни паяци и такива гнусни гадинки. - каза Тсубаки. - За това внимавайте къде ходите. - каза пак тя и тръгна напред.
-Къде отиваш? - попита Мичиу.
-Как къде? Зерон сигурно ни чака на мястото, на което последно се бихте. Не помниш ли? - викна Тсубаки.
-Били сте се тук? Да не би... - каза шашнато Ева.
-Да. Преди онзи момент този свят беше ...красив и изпълнен с живот. Но Зерон унищожи всичко. - каза Иное.
-Защо обвиняваш само мен? - всички се обърнаха, а Зерон беше на няколко метра от тях. - Не го направих сам вие го знаете.
-Е, а аз се надявах да се разходим. - смънка Тсубаки и се върна при останалите.
-Защо подраняваш? Не е в твой стил. - каза Мичиу.
-Аз съм тук от дни, а вие подранихте. Защо да не започнем сега? Все пак, нищо не губите. - усмихна се Зерон зловещо.
-Да, защо не? - извика Тсубаки и побягна към него,но той изведнъж я спря.
-Чакай! - Тсубаки сякаш замръзна на място.
-Какво? Страх ли те хвана?!?! - каза малко ядосана тя.
-Не. Просто не искам да разваляш плановете ми. Доведох ви тук, защото исках да довърша старата си битка. Все пак нямаше смисъл да унищожаваме още едно измерение, щом мога после да го завладея мирно. - обясни той.
-"Да унищожаваме"? Кои? - попита объркано Ева.
-Как кои? Не ти ли казаха? Аз и Джена унищожихме това измерение. - каза Зерон и Ева се ококори още повече. Беше страшно шокирана, че Джена е виновна за състоянието тук. Ева се обърна към Иное, а момичето просто наведе глава. Същото се повтори и като погледна Мичиу.
-Хаха, горката землянка, не знаеше. Какъв ли шок е да разбереш, че човека, който боготвориш в същност унищожава? - започна да се смее Зерон.
-Стига! Престани да дрънкаш празни глупости! - прекъсна го Мичиу. - Всичко вече е минало. Знаеш, че Джена няма да повтори грешката си и няма да ти позволи да унищожиш което и да е друго измерение.
-Е, права си. Щом толкова бързате, нека да започнем. Но имам едно предложение. Джена, искам да се бия с нея, един срещу един. Искам да довършим старата си битка, точно както тогава. - каза той и вдигна погледа си към Ева. - Приемаш ли?
-Луд ли си? - викна веднага Мичиу. - Няма начин ЕнДжей да ...
-Приемам. - прекъсна я Джена и пристъпи пред Мичиу.
-Какво?!?! - кресна шокирано тя. - Луда ли си!?!? Не можеш да се биеш сама срещу него! Джена, осъзнай се!
-Направих го веднъж, ще го направя пак. - каза сериозно Джена като не отделяше поглед от Зерон.
-Хм, идеално тогава. - каза той с много подозрителна усмивка. След секунда точно на сантиметър зад краката на Джена се появи една линия в прахта. После сякаш се издигна поле. Образува се затворен кръг, от който нямаше изход.
-Джена! Не! - извика Мичиу и посегна към нея, но докосна защитата и електричния ток я изблъска назад. Тя падна в ръцете на Кира, който я сложи на земята. Цялата трепереше, но все пак гледаше Джена.
-Не се обиждайте, просто не искам да се месите. - каза Зерон и после погледна противничката си.
-Можем да започваме, нали? - каза тя като тонът й и за секунда не трепна.
-Не, не още. Искам всичко да е както преди. Аз бях в моята си форма, ако си спомняш. - каза Зерон и се усмихна.
-Ами давай. Покажи ми грозното си лице още веднъж. - каза Джена и Зерон се ухили още по-доволно. След секунда той се промени. Тялото му стана по-голямо, по-едро спрямо това на Джена. От гърба му излизаха някакви странни пипала, които не спираха да се движат. След като трансформацията му приключи, той отново се обърна към Джена. Тя не реагира на вида му, сякаш наистина и беше все едно.
-Нещо друго? - попита тя сякаш го дразнеше.
-В същност, да. - каза той и всички се ококориха. - Искам и ти да си в същия си вид.
-Че аз съм. Не ми казвай, че си забравил как изглеждам. - каза Джена.
-Не, искам да си в твоето си тяло. - каза той и докато успее да реагира, Джена вече беше уловена от пипалата му. Не можеше да се измъкне, но и не спираше да се опитва.
-Какво...какво искаш да кажеш? - викна тя след няколко секундна борба.
-Искам да те върна в старото ти тяло. Все пак нека битката да е честна. - усмихна се той и се приближи.
-Не можеш да го направиш! - викна Джена, но в отговор получи доза ток от пипалата и тя се отпусна надолу.
-Мога и още как. - каза Зерон. Останалите вече бяха напълно шокирани. Виждаха и чуваха всичко, но все пак не можеха да направят нищо. След секунда Джена надигна леко глава и с едно око погледна Зерон. Той правеше някакви знаци за призоваване. След секунди от земята започна да се появява един ковчег. Всички останали се стреснаха, защото знаеха чий е той. Джена обаче се досети, че това най-вероятно е ковчега с нейното тяло.
-Но как... - смънка Тсубаки.
-Преди седмица, нападението над къщата. За това е било! Взел е тялото и! - каза Иное.
-Правилно, лечителке. - каза Зерон, а ковчега вече беше напълно излязъл от земята. - И сега възнамерявам да върна приятелката ви където и е мястото.
-Но защо ще го прави?!?! Няма смисъл! - смънка Мичиу.
-Нека го направя тогава! - извика Зерон и нова вълна електричество разтресе тялото на Джена. Този път беше по-силна, за това тя изпадна в безсъзнание. Зерон я постави точно срещу ковчега. После застана с лице към нея и започна пак да реди знаци. После рязко хвана главата й и сякаш взе душата и. После заби ръката си през ковчега, сякаш нямаше време да го отваря, защото душата й му пречеше. След секунди Джена отвори очи. Срещу себе си видя Зерон, който изглеждаше леко изтощен. По-назад видя и останалите си приятели. Тя се опита да помръдне, но единственото, което усети беше болка. Свлече се на земята и започна да вика. Изведнъж видя срещу нея на земята Ева. Тя лежеше в безсъзнание там. Чак тогава Джена осъзна какво е станало. Беше се върнала в нейното си тяло. Но това не промени факта, че всяка една фибра я болеше. Сякаш се разкъсваше постоянно и постоянно. Зерон, все още задъхан, я гледаше отстрани и се радваше.
-Той...успя... - шокирано каза Мичиу.
-Да, но какво и става?! - каза нервно Тсубаки.
-Тялото и прекара повече от 14 месеца мъртво, в ковчег. То не е живо, няма и да бъде. Тя сега изпитва болка, защото кръвта и се опитва да се движи, въпреки, че е застояла. Сигурно има и буци, които нараняват вените и. Всеки момент тя може да умре. - каза Иное и всички още повече се стреснаха.
-Хах...приятно ли е? Да си пак в собственото си тяло? - попита Зерон.
-Да...изключително... - смънка едва-едва Джена. - За какво беше всичко това!! Защо просто не ме уби?!
-Просто да те убия? Не, миличка, искам да страдаш. Искам да изпитваш такива неописуеми бокли, каквито и в Ада няма да намериш. И го постигнах. Съвсем скоро ще умреш. Тялото ти ще те предаде и ти ще изчезнеш. Най-сетне ще умреш! - каза той и започна да се смее истерично. Джена обаче не можеше дори да помръдне. Едва дишаше, какво оставаше да се изправи. Тя сама усещаше, че тялото и я предава и че съвсем скоро ще умре.

Глава 42

2008-08-26T00:44:22Z

Няколко дни по-късно Миу най-сетне се събуди. Момичето беше изтощено и не можеше да се съвземе през това време. Когато отвори очи първото,което видя беше Мичиу,естествено.
-Ти се събуди! Най-сетне! Колко се радвам! - говореше тя докато прегръщаше все още неадекватната Миу. Когато кака и я пусна, момичето най-сетне осъзна къде е. После към нея се приближи Иное и сложи ръка на челото и.
-Как си? - попита със загрижен глас тя.
-Добре....какво стана? - попита объркано малкото момиче.
-Не помниш ли? - учуди се Мичиу. Миу се огледа и видя и Чика. Тогава сякаш спомените и се възвърнаха. Първо тя ококори очи,после погледа и стана шокиран,а накрая дори уплашен. По цялото тяло я побиха тръпки и тя дори започна да се тресе.
-Не,не искам! Моля ви,не ме карайте да го правя! Не! - говореше тя сякаш не беше в стаята. Изцяло се беше откъснала от реалността и се беше върнала до онзи момент,в който приемаше сили от Чика. Момчето се стресна и отстъпи назад. Мичиу хвана сестра си за раменете и започна да и говори. След секунда малкото момиче се съвзе. Тя погледна кака си с ококорени очи и после сълзите потекоха по лицето и. Мичиу я пргърна и започна да я гали по главата.
-Беше ужасно! Сякаш самата аз горях! Никога не съм чувствала толкова болка! Како,не искам да го правя пак,моля те! - говореше през сълзи Миу.
След около Час Миу отново заспа и всички се събраха в дневната.
-Как е тя? - попита разтревожено Ева.
-Добре е. Но все още е в шок. Спомни си всичко и това я довърши. - обясни Иное.
-Явно е било доста болезнено за нея. - смънка Мичиу с наведена глава.
-Дали не е заради... - започна да говори Тсубаки и после вдигна глава и се огледа. - Къде е момчето?
-Горе,при нея. Поиска да остане. - каза Мичиу пак и после вдигна глава към Тсубаки. - Нали не смяташ,че...
-Точно това си мисля. - каза Тсубаки.
-Чика? Той ли да е виновен? - каза леко учудено Асука.
-Да. Няма друго обяснение. Миу каза,че имала чувството,че горяла. Това не е възможно при огнения клан,нали се сещате? - каза Мичиу.
-Но....явно силите са и дошли в повече. Тя все още е малка. Може би са прекалили. - каза Иное.
-Но това значи,че момчето не може да се владее. Не можем просто така да си играем с него. А и както разбрахме,не можем и да победим Зерон без него. Трябва да измислим нещо. - каза Касак.
-Чика е виновен! Той нарани Миу! Той и причини това! - каза Мичиу и се разплака. Тя рязко стана от мястото си,но преди да е направила крачка,Иное и Ева я спряха и я сложиха пак да седне. Тя плачеше и не можеше да се владее. За жалост,момчето беше точно зад вратата и чу всичко. Той побегна и излезе от къщата. Дори и да не го искаше,Чика наистина беше наранил Миу и не можеше да си прости за това.
-Смятам,че трябва да се успокоим и после пак да поговорим. - каза Иное.
Млако по-късно Мичиу седеше в стаята си. Беше се свила на леглото си и мислеше. Докато не се почука. Тя не отговори,за това вратата се отвори.
-Махай се. Не искам да говоря с никого. - каза Мичиу грубо.
-Не може ли поне за минута? - чу се гласа на Кира. Мичиу веднага се изправи и се обърна към него.
-Кира?! А...извинявай,влез. - каза тя и седна нормално на леглото. Кира затвори вратата и седна до нея.
-Не мисля,че беше права като обвини Чика. - каза той.
-Знам....съжелявам,но просто.... не знам какво ми стана. Никога не бях виждала Миу толкова наранена. Усещах болката и. Тя винаги е усмихната,жизнерадостна,а сега? Просто...не можах... - смънка Мичиу и поредната сълза се търкулна по лицето и.
-Разбирам те,спокойно... - каза и Кира и я прегърна. Мичиу се отпусна в ръцете му и сложи глава на рамото му.
-Сега какво ще правим? Ако наистина Чика има толкова сила в себе си,никой не може да я използва без пълното му поглъщане. Дори Джена няма да успее. - каза Мичиу след няколко секунди тишина.
-Ще измислят нещо,сигурен съм. - каза спокойно Кира. Мичиу се надигна и го погледна.
-Защо си толкова спокоен? Никой не знае какво да прави,а ти си спокоен? Как е възможно това? Съвсем скоро може всички да сме мъртви! - каза обезпокоено Мичиу.
-Не,не трябва да мислиш така. Мисли положително и всичко ще се оправи. - усмихна се Кира. Но това не помогна на Мичиу и тя стана.
-Дори и да е малка,Миу е по-силна от мен. Тя носи по-голяма мощ в себе си. Щом тя не е успяла да се справи с Чика,тогава и аз няма да успея. - говореше тя докато крачеше из стаята.
-Стига,Мичиу! Не мисли за това! Сега си разтроена! Мисля,че трябва да намериш Чика и да говориш с него! - каза и Кира като я хвана за ръката,за да я спре.
-С Чика? Защо? - попита учудено тя.
-Когато каза,че той е виновен-той беше зад вратата и те чу. Момчето много се разтрои. Предполагам знаеш,че той никога не би сторил това на сестра ти. Момчето се обвинява сега за нейното състояние. Отиди и поговори с него преди да е направил нещо глупаво. - каза и Кира. Мичиу замълча и измести поглед на страни. След няколко секунди пак го погледна и кимна. Тя излезе от стаята и тръгна да търси Чика. Момчето беше не далеко от къщата,седнал под едно дърво. Беше навел глава над коленете си. Изглеждаше доста разтроен. Мичиу се приближи мълчеливо.
-Чика,аз.... - започна тя,но момчето рязко вдигна глава и подскочи.
-Не! Моля те,недей! Не исках! Моля те,не исках да я нараня! - каза той уплашено. Мичиу се шокира от реакцията му и се почувства още по-зле от случилото се. Тя замълча за няколко секунди,после го погледна с лека усмивка.
-Може ли да седна? - Чика,още шокиран се съгласи и тя седна до него. После погледна небето. - Днес е много красив ден. Облаците са бели,слънцето си грее,има спокоен ветрец... - заговори тя,но Чика не облеи и дума. Момчето очакваше всеки момент тя да го убие.
-Аз.... - каза по едно време той и Мичиу го погледна. - ...съжелявам.
-Аз трябва да ти се извиня. Не бях права като казах,че ти си виновен. Бях разтроена и говорих глупости. Моля те,прости ми. - каза спокойно тя и хвана ръката му. Чика беше ококорен и шокиран.
-Но...Миу...тя...не,ти беше права! Заради мен тя е на легло сега! Заради мен нея я боли! - каза момчето и отново наведе глава към коленете си. Мичиу се усмихна мило и го погали по главата. Чика остана още по-шокиран.
-Не се безпокой,всичко ще се оправи. Трябва да гледаме положително на нещата,нали? - каза тя и момчето надигна глава. Мичиу се усмихна и после се изправи. - Е,да се връщаме,а? Ако Миу се събуди и ние не сме там,тя ще е тъжна! Хайде! - усмихна се тя и му подаде ръка. Малко несигурно,и още в шок,Чика хвана ръката и и двамат се прибраха в къщата.

Глава 41

2008-08-21T01:44:25Z

-Вдигни защитната стена! - извика Иное и всички се качиха горе. Оракула издигна защитно поле около къщата. Когато всички излязоха,Зерон вече беше там.
-Хах,защитното поле? Нищо работа. - каза той и земята се разтрепери заради удара,който той нанесе върху защитата.
-Няма да издържи дълго. - каза Иное.
-Нара - чу се гласа на Джена,която тъкмо се беше появила - Искам да вземеш малките и да влезете вътре.
-Какво? Аз...защо.. - смънка Нара.
-Моля те. - каза пак Джена и го погледна с разтревожените си очи. Нара смънка малко недоволно,но грабна малките в двете си ръцете и се върна в къщата.
-Е,какъв е плана? - попита Мичиу.
-Да го убием. - отговори Джена. - Готови ли сте? - всички кимнаха. - Свалям стената! - и защитното поле изчезна. Няколко секунди никой не помръдваше.
-Е,кой ще е пръв? - попита доволно Зерон.
-Ах,ти..... - каза ядосано през зъби Мичиу. После запрати няколко огнени топки по него. Касаки запрати няколко водни топки и така двете атаки се комбинираха. Зерон обаче сякаш взе водните топки и с тях унищожи огнените. Така и двете атаки бяха спряни. Мичиу се ядоса още повече и побегна към него. Но преди да се усети,в нея се блъсна едно кълбо електричество. Момичето излетя назад и Касаки я хвана. Но после още едно кълбо ги повали и двамата. Веднага след това Кира атакува. Той изкочи иззад Зерон и замахна отгоре с меча си. Но сякаш се удари в щит. Зерон дори не помръдна,сякаш щита сам се активира. Но когато меча се докосна до това енергийно после,по него потече електричество,което доста бързо достигна и до Кира. Момчето изхвърча назад и се блъсна в едно дърво.
-Кира! - изкрещя Иное и побегна към него. След няколко крачки обаче, момичето рязко отскочи настрани,защото Зерон я атакува. Тя се спря точно со Акума.
-Няма да ти позволя да му помогнеш. - каза Зерон и после от земята наизлизаха някакви разтения,които ги оплетоха.
-Не! Пусни ме... - каза Иное,но после рязко тя се почувства слаба. - Отровен....брашлян...не.... - каза тя с последни сили. После разтенията изчезнаха,а Иное и Акума паднаха на земята.
-И-иное! - каза шокирано Джена. Всичко стана страшно бързо,а сега на крака бяха само Зерон,Тсубаки и тя.
-Е,като в доброто старо време. - каза с усмивка Тсубаки. - Покривай ме. - смънка тя бързо и побегна напред. Зерон веднага започна да я обстрелва с кълба от енергия. Джена от своя страна изстрелваше същите кулба и така Тсубаки достигна невредима до Зерон. Тя започна да го напада с различни удари,но той се измъкна от всичките. Той отстъпваше крачка по крачка назад докато нещо не хвана крака му и той падна на земята. Тсубаки вече беше готова и се нахвърли върку него. Около ръката и имаше черна магия и само едно докосване щеше да приключи битката. Зерон обаче на време се мръдна и избегна удара. Тсубаки блъсна ръката си в пръстта. Докато момичето се обърна към Зерон,той я ритна под брадичката и тя подскочи нагоре. Последва удар в корема,който пък я запрати няколко метра назад. После Зерон се изправи и се обърна към Джена. Тя сякаш щеше да експлодира от ярост.
-Май пак останахме само двамата. - усмихна се той. После Джена побегна към него. Но още преди да го е достигнала той я атакува със същата атака както беше в съня и. Джена падна на земята и не можеше да помръдне. Огромното количество електричество,което беше минало през тялото и,парализира всичките и мускули и сега тя едва дишаше.
В къщата, Нара беше завел малките долу в мазето и наблюдаваха битката чрез дупката в пода. Когато видя как Тсубаки беше победена, Нара побегна по стълбите и излезе. Когато обаче той пристъпи прага видя Джена на земята,а Зерон над нея.
-Миличка,ти си мъртва. Това беше решено в момента,в който аз погълнах Тодое. - каза Зерон и Джена се шокира. Беше същото като в съня и. После обаче Зерон рязко отскочи нагоре,защото Нара го атакува. Едно огнено кълбо прелетя на сантиметри над Джена. Зерон се приземи на няколко метра в страни от момичето,а Нара отиде при нея. Той я надигна и се опита да и помогне.
-Н-не мога...мускулите ми...не..не мога,не ме държат.. - говореше Джена.
-Едва ли скоро ще се съвземе. - каза Зерон и Нара го погледна. - Май официално сте разгромени.
-Какво.. - смънка Нара ядосано.
-Зерон! - чу се вик и всички погледнаха към къщата. Там видяха Миу и Чика. - Още не си ни победил! - каза самоуверено момичето.
-Хах,младата наследничка на Хесагауа смята,че може да ме спре? О,моля те,направи го! - каза иронично Зерон и се засмя. Миу знаеше,че той е прав,но и не можеше да остави приятелите си така. Момичето леко наведе глава,но пламтящия и поглед не се измести от Зерон. Изведнъж Чика я бутна и тя се обърна към него.
-Искам да ти помогна. - каза момчето.
-Не...не,няма да те използвам! Ако го направя,ти ще изчезнеш. - каза Миу със тревожен поглед.
-Не е точно така.. - чу се дрезгав и измъчен глас. Беше Мичиу,която тъкмо се свестяваше на няколко метра от Миу и Чика. - Помниш ли как разбрахме кой е той? Само ако го желаете той може да ти даде сили,за които не си и подозирала.Това не му вреди,но...внимавайте да не прекалите.
-Како,направи го ти! - извика Миу.
-Не,аз не мога. Мисля,че крака ми е счупен. Миу,ти си единствената,която е в състояние да оправи положението сега. Не се страхувай! - каза и кака и. Това много не успокои притесненията на Миу,но поне и вдъхна повече самоувереност. Малкото момиче отново се обърна към Чика.
-Помогни ми да защитя приятелите си. - каза тя,а Чика се усмихна леко.
-За мен ще е чест. - каза момчето и после двамата хванаха ръце. Миу веднага се запали и започна да се върти някакъв вятър около тях. Това в същност беше енергията,която Чика предаваше на Миу. Огненото момиче постепенно се уголемяваше докато в един момент не пусна ръцете на Чика. Момчето падна на колене и заочна да диша тежко. Това доста го изтощи. Миу се беше издигнала във въздуха и бавно се приближаваше към Зерон. Той беше ококорен,защото до сега не беше виждал подобно нещо.
-К-какво беше това? Какво и става? - развика се той като бавно отстъпваше назад.
-Никой не може да закача приятелите ми! - каза Миу. Зерон от страш и паника започна да я атакува с различни магии. Всички те се блъскаха в голямото огнено същество и просто изчезваха. Миу дори не ги усещаше. Изведнъж тя замахна и огнената вълна отнесе Зерон. Той падна поне 20 метра по-назад и целия беше обгорял. Едва се изправи,а когато най-сетне успя,Миу вече беше почти до него. Той не намери друг изход и направи портал,през който да избяга. Точно преди да премине,Зерон се обърна назад към останалите.
-Ще се върна и тогава нещата ще са различни! - после премина и портала се затвори.
Голяма част от гората беше в пламъци. Огромната Миу постепенно се смаляваше и накрая стъпи на земята,все още горяща. Момичето започна да поглъща огъня от дърветата. Те бяха доста обгорели,но поне пламъците бяха спряни.

Глава 40

2008-08-15T23:52:30Z

Беше приятна топла нощ. Всички спяха,дори къщата. Само един човек обаче сънуваше кошмар. Ева се въртеше из леглото. В кошмара си виждаше Джена и Зерон в неговата демонска форма. По принцип Ева не знаеше как изглежда той наистина,но сега просто знаеше,че е той. Усещаше,че този демон е самия Зерон.
-Ще те убия! - изкрещя Джена и побегна към него. Зерон просто се усмихна и после я атакува с нещо странно. Някакъв лъч се заби в Джена и тя падна на земята. Не можеше да помръдне. Беше повалена само с една атака. Зерон премина в човешката форма,която Ева вече беше виждала и се наведе до Джена.
-Миличка,ти си мъртва. Това беше решено в момента,в който аз погълнах Тодое. - каза зловещо Зерон и се промени. Прие вида на Тодое. Джена се ококори и страхът и ужасът я завладяха. Тя изкрещя както и Ева в реалния живот. Момичето се беше надигнало в леглото си. Цялата беше обляна в студена пот. Сякаш нещо я задушаваше и тя едва дишаше. След няколко минути,когато Ева най-сетне нормализира дишането си,тя погледна часовника. Беше 4 часа сутринта. Тя се излегна обратно в леглото си,но така и не можа да затвори очи. Страхуваше се отново да не попадне в онзи кошмар.
Няколко часа по-късно всички бяха на масата и закусваха вкусните палачинки на Иное. Чуваше се само мляскане. Но Ева не ядеше.
-Ако няма да го ядеш... - каза Касаки и посегна към чинията на Ева. Обаче Иное го удари по ръката. - Хей... - смънка той и се дръпна. Иное го изгледа зловещо и после се обърна към Ева.
-Защо не ядеш? Какво има?
Ева обаче не отговори. Момичето беше навело глава и косата и закриваше лицето. Докато сълзите и не започнаха да капят по палачинките.
-О,супер! Сега няма да мога да ги изям. - смънка недоволно Касаки.
-Ева,какво има? - попита още по-разтревожено Иное. Тогава Ева нагидна глава и Иное се стресна от погледа и. Тя наистина страдаше. Ева не каза и дума,защото се появи Джена. Тя също изглеждаше разтревожена,но се държеше.
-Какво има,ЕнДжей? - попита Мичиу.
-Имам лоши новини. Зерон...е погълнал Тодое. - каза Джена и всички спряха да ядът.
-К-какво? От къде знаеш това? От къде си сигурна? - попита Тсубаки.
-Той ми го каза. Дойде в кошмарите ми. Ева видя всичко,за това е така разтроена. - обясни Джена.
-Ясно... - смънка Иное. - Дали вече..
-Да,и съвсем скоро ще ни посети. - каза Джена и стана. - Време е да се заемаме сериозно с него.
-Лесно е да се каже... - смънка Тсубаки.
По-късно напрежението в къщата се увеличи още повече. Всички очакваха атаката,но колкото повече време минаваше,толкова повече се притесняваха. Не знаеха какво да очакват. Ева отново пое контрол над тялото си,защото Джена трябваше да пести сили. Момичето се беше затворило в стаята си. По едно време,късно следобяд,на вратата се почука. Влезе Миу,а след нея и Чика.
-Како Ева,нося ти чай и сладки! - каза радостно момичето. Усмивката и за секунда накара Ева да забрави онзи кошмар и дори я накара да се усмихне. Децата седнаха при Ева,за да хапнат сладки.
-Как си? Иное много се тревожи за теб. - каза Миу с пълна уста. Дори няколко трохи хвръкнаха от там.
-А,Миу! Не трябва да ядеш с пълна уста! - каза и Ева и шеговито размаха пръст. Момичето малко се засрами.
-Извинете ме. - каза тя след като преглътна. Ева и Чика се позасмяха. После и Мичиу влезе в стаята.
-Хей,малките! Защо досаждате на кака си Ева? - каза тя.
-Не,не ми досаждат! - усмихна се Ева. Мичиу също се зарадва.
-Щом е така,значи може! - каза огненото момиче и седна при останалите.
-Имате ли ...план? - попита Ева и пак се натъжи.
-Не точно. - каза Мичиу. - Чика,Миу,защо не донесете още сладки?
-Добре! - казаха радостно децата и побегнаха от стаята.
-Хей,Ева. - каза сериозно Мичиу и момичето я погледна. - Недей така. Недей да се тревожиш. Ти нямаш нищо общо,не трябва да се чувстваш зле.
-Но...аз не мога да направя нищо,за да ви помогна. - каза Ева и отново сълзите се стекоха по лицето и.
-Какво говориш? Ти страшно много ни помагаш! - каза Мичиу - Ако не беше ти,до сега всички да бяхме мъртви!
-Да,само защото Джена е в мен. Аз с нищо не ви помагам! - каза Ева и заби глава във възглавницата си.
-Глупости! - каза Мичиу и сложи ръката си на рамото и. - Едва ли някой друг от твоя свят би постъпил като теб. Ти си най-ощетена в случея. Ти делиш тялото си с друг човек. Разбираш ли колко много значи това? Ти ни помагаш,въпреки че ние те отнехме от дома ти,от твоя свят. Всеки друг би се върнал. Но ти си добра и ни помагаш. Не е правилно да казваш,че си ненужна! Много се промени живота тук с теб! Миу много те хареса,а това значи много не само за нея,а и за мен!
-Миу харесва всички. - смънка Ева със забито лице във възглавницата.
-Не е вярно! Веднъж изпържи един,само защото прическата му не била хубава. Човека беше зает и нямаше време да се среше дори,а Миу го намрази. - каза Мичиу с усмивка. Ева надигна глава и я погледна.
-Наистина ли не се беше сресвал?
-Да! Знаеш ли колко рошав беше? Намаш идея просто! - двете момичета се засмяха и Ева избърса сълзите си.
-Сладки! - чу се слдакото гласче на Миу,която бягаше към стаята с пълна чиния в ръце. Но на прага детето се спъна и разсива всичко на земята.
-Миу! Внимавай какво правиш! Разсипа сладките!! - скара и се сестра и. Миу се натъжи и започна да циври.
-Не! Мичиу!!! - смъмри я Ева и отиде при малкото дете на земята. - Спокойно! Ето,хайде да ги оберем! Нищо им няма! - каза мило Ева. Миу я погледна как обира сладките,после се зае да и помага.
-Благодаря ти,како Ева. - каза Миу и леко се изчерви. - Обещавам,че няма да се повтори!
Ева се усмихна и погали малкото дете по главата. Мичиу я бутна.
-За това ти говорих. - намигна и тя.
После се чу шум. Къщата започна да се клати. Оракула ги зовеше. Всички се събраха в мазето.
-Той е тук. - каза със сериозен глас дупката в пода. Момента,който всички чакаха със страх беше настъпил.

Глава 39

2008-08-02T01:44:30Z

Спокоен следобед,приятно време,без нападатели-идеален за отдих.Иное беше се излегнала на дивана и четеше някоя от нейните си книги.Миу и Чика си играеха и се веселяха.Странното беше,че Чика остана в къщата без никой да му обърне внимание.В смисъл,никой не се питаше той няма ли си семейство или не иска ли да си ходи у дома,но и момчето не се обаждаше.Беше му приятно в къщата,а и си беше намерил нова приятелка-Миу.Двамата много си допаднаха и не се разделяха.Просто на масата се появи още един прибор. Но,естествено,и този приятен следобед беше провален или поне прекъснат.
Както си четеше спокойно Иное,изведнъж започнаха да се чуват странни звуци от горния етаж.Момичето се огледа.Звуците ставаха все по-силни докато с гръм и трясък вратата не се отвори и Джена не се показа от там.
-Иное! Събери останалите! - каза тя бързо.
-К-какво? Джена? Какво има? - шашна се Иное и остави книгата.
-Бързо! После ще разправям! Събери ги! - каза Джена и седна.Иное побегна,за да изпълни нареденото и.
Когато всички се събраха...
-Хайде,казвай защо ни събра! - каза малко сърдито Мичиу.Когато Иное ги намери,тя беше със Кира и те тъкмо се сближаваха.
-Имам добра новина. - каза Джена и стана.
-Каква?! - изръмжа Тсубаки,която пък беше събудена заради Джена.
-Знам къде е камъка. - каза Джена щастливо.Всички я гледаха странно.
-Кой...камък? - попита Кира.
-Как кой? Камъка на Никел! - сопна се Джена.
-Камъка...на Никел? Той съществува ли? Аз знам,че е изчезнал много отдавна и...даже вече се смята,че не съществува. - обясни той.
-О,съществува и още как! - каза Тсубаки леко обидено. - През целия си живот го търся! Не смей да ми казваш,че съм си изгубила времето!
-Ъ... - смънка само Кира,защото беше доста объркан.
-Та...камъка съществува и аз знам къде е. - каза пак Джена.
-И къде е,умницо?! - попита изнервено Тсубаки и стана.Застана точно пред Джена и я гледаше право в очите.
-По-спокойно,Тсу! - каза усмихнато Джена и отстъпи назад.
-Ок,казвай къде е камъка,Джена! - обади се и Иное.
-*кхъм* Камъка е...точно под носа ни. - каза Джена.После се обърна към Чика. - И то там,където най-малко очакваме.
-Какво? - смънка Тсубаки.
-Той....в него е камъка. - каза Джена и погледна Тсубаки.
-Не...няма начин.Не мислиш ли,че щяхме да го усетим до сега? От няколко дни е в къщата! - възпротиви се Мичиу.
-Прави сте,но....камъка не е в него,а е Него. - каза Джена и погледна шашнатото момче в очите.
-Той е камъка?! - каза объркано Асука.
-Не,тя напълно се е побъркала. - каза Мичиу и се хвана за главата.
-Сериозно говоря! Тсу,ела! - каза Джена и хвана ръката и и я сложи на главата на Чика.
-И ся кво? - каза отегчено Тсубаки.
-Съсредоточи се! - извика и Джена. Тсубаки смънка нещо и затвори очи. След няколко секунди физиономията и се промени,после отвори очи и се дръпна. Тя продължи да диша тежко и да гледа стреснато.
-Н-не мога да повярвам... - успя да каже само тя.
-Видя ли? Още първия път усетих нещо,но...тогава имаше и пожар и нямах време да се замисля. Но днес го осъзнах.Той е камъка! - каза Джена доволно. Всички гледаха Тсубаки и очакваха и нейния коментар.
-Тсубаки? - каза Касаки и се приближи. Той я докосна по рамото,но сякаш го удари ток от нея. Той отскочи назад и хвана ръката си. Тя го погледна още по изплашено.
-Това момче...определено има нещо в него... - каза Тсубаки и погледна ръцете си. - След онзи портал и до сега се чувствах изморена,но...след като го пипнах...сякаш се заредих със сили. Сега мисля,че дори съм по-силна от преди. - каза тя замислено,а Джена беше доволна.
-Казах ви.
-И...какво ще го правим? - попита Иное.
-Ами... - замисли се Иное.
-Той е мой! - каза тържественоо Тсубаки.
-Моля?!?! - погледна я шашнато Джена и се приближи. - Слушай,миличка,и двете знаехме още от самото начало,че камъка е мой! Къде се слагаш?!
-Твой? Хаха,винаги съм била и съм по-силна от теб! - изсмя се Тсубаки. Двете започнаха да се карат коя е по-силна и коя да вземе камъка. Изведнъж Миу ги прекъсна с вика си. Всички я погледнаха.
-Как ще вземете камъка от него? - попита притеснено момичето.
-Да го вземем? Ти не слушаш ли,ТОЙ е камъка! Погълна ли силата му,той ...не,ще погълна него! Тва е! - каза Тсубаки грубо.
-Не и говори така! - сръчка я Джена.
-Не! - извика Миу. Те пак я погледнаха и очите и бяха насълзени. - Няма...не искам...той... - започна да пелтечи малката докато кака и не я прегърна.
-Спокойно,миличка...няма страшно... - говореше и тя на ухо.Но Миу чуваше как Джена и Тсубаки продължават да се карат кой да погълне Чика. Докато горкото момче,идея си нямаше какво става.
-СПРЕТЕ! - извика пак Миу. Мичиу се дръпна малко от нея. Сълзите започнаха да се стичат по лицето на Миу. Тя беше стиснала юмруци и навела глава. - Никой няма да го докосва!
-Ти ли ще ме спреш? - погледна я раздразнено Тсубаки.
-Млъкни! - бутна я Джена,защото не беше етично да говори така на детето.
-Да! Аз ще те спра!!! Няма да го поглъщате! Той си има живот! Има чувства! Защо не го питате какво иска?!? - развика се Миу.
-Живот?! Той се е родил с камъка! Жив е заради камъка!! - развика се Тсубаки.
-Не е вярно!! Той има чувства,човек е! - кресна пак Миу.
-Не е човек!! Ти не чуваш ли какво се говори? Той е камъка!!! Той е сила,енергия,но не и човек! - продължаваше да и отговаря Тсубаки. Тогава вниманието на всички беше привлечено от Чика,който също започна да подсмърча. Миу отиде до него. Момчето я погледна и това накара Миу да пристъпи към действие. Тя хвана ръката му и двамата побегнаха навън.
-Мичичу,спри ги! - извика Тсубаки,но Мичиу нищо не направи.Тя се изправи и се обърна към нея.Изглеждаше ядосана,разочарована,наранена.
-Не трябваше да и говориш така. - каза Мичиу със спокоен тон.
-Как да и говоря? Тя не е малка,трябва да знае истината! Хванала си е едно гажде и сега да провали всичко? Стига,Мичиу,дори ти би се съгласила с мен! - говореше Тсубаки. Мичиу я погледна още по-ядосано и последва шамар.Ръката на Мичиу се залепи на лицето на Тсубаки. Всички се учудиха.
-Тя е малка! Да не мислиш,че за нея той е просто момче?! Той и е приятел! Приятелите никога не се изоставят! Винаги им помагаш,готов си на всичко за тях. Нали така,Джена? - каза Мичиу и я погледна ядосано. Джена се почувства гузна и измести поглед. След това Мичиу излезе. Тръгна след сестра си. В стаята цареше мълчание няколко минути. Докато Тсубаки не се обърна към Джена.
-Не! Млъкни! Тя е права,не можем да постъпваме така! - спря я Джена още преди Тсубаки да е казала някоя глупост.
-Но...ти...какво е станало с теб!?!? Преди беше готова на всичко за камъка! А сега какво? Силата е пред теб и ти ще я оставиш?!? - каза Тсубаки разочаровано. Джена замълча. Последва още минута мълчание.
-И сега какво ще правим? - попита най-сетне Иное.
-Не знам...но не можен просто да убием момчето. - смънка Джена.
-Права си. Той е щастлив тук. Виждали ли сте ги как играят с Миу? И дамата са толкова щастливи. Аз лично не бях виждала такава усмивка на лицето на Миу от много време. - каза Иное.
-Ще го оставите? Просто така... - обади се Асука.
-За сега да. - каза Джена решително. - А ти,ако само посегнеш и направиш нещо глупаво,кълна се... - закани се тя на Тсубаки.
-Тя няма да направи нищо! - намеси се Касаки. - Аз ще отговарям за нея. - Тсубаки го погледна шашнато.
-Не мога да повярвам! - каза тя и се хвана за главата.Джена го изгледа.
-Мога ли да ти вярвам? - попита го тя. Касаки замълча и продължи да я гледа. После тя се обърна към Нара. - На теб разчитам да пазиш малкия!
-На мен? - шашна се той.
-Да,на теб! Докато не ми представите решение,което всички да харесат,не искам да се споменава повече тази тема,ок? Чика е нормално момче,с чувства,мечти и желания! Това е! Грижете се за него както до сега. Тсубаки,сериозно,много внимавай! - каза и пак Джена.
-Няма ли да ги потърсим? - попита Кира.
-Мичиу е с тях,няма за какво да се безпокоиш. - каза Джена.
-Хах,а може би тя сега поглъща най-могъщото нещо на всички светове. - обади се Тсубаки.
-И двете знаем,че не е така,нали? - Джена я погледна странно.
-Ами ако ги нападнат? - каза пак Кира. - Мисля,че трябва да ги потърсим. Не бива да ги оставяме сами,още повече сега,когато Зерон може да ги нападне.
-За какво толкова се тревожиш? Не вярваш ли на.. - каза Джена,но после и просветна - ..а...ами,ок,нека ги намерим. - усмихна се тя. Асука и Иное се спогледаха въпросително.
-Защо си промени мнението? - попита Иное.
-Няма значение,хайде,да ги намерим! - каза Джена и излезе. Останалите я последваха,само Тсубаки не мръдна.Касаки се наведе до нея.
-Не се ядосвай. - каза и той и я целуна по челото.Това толкова шашна Тсубаки,че тя напълно забрави за силата в момчето и дори се изчерви. - Хайде. - каза и той и я дръпна.
-К-какво беше това?! - попита тя шашнато. Касаки само се ухили и тръгна напред. - Хей,Касаки! Спри се веднага! За какво беше това?!? - развика се тя след него и го подгони.
Не след дълго намериха Миу,Чика и Мичиу на езерото-любимото място на малкото момиче. Всички мълчахаа,Мичиу само стрелна дискретен поглед към Джена. Когато Миу усети,че останалите са там,тя рязко стана и хвана за ръка Чика.
-Не,Миу,успокой се! - каза Джена - Нищо няма да му направим! Дойдохме тук,защото се безпокояхме за вас! Няма да го пипнем,обещаваме!
-И..просто ще го оставим? Със всичките тези сили в него?! - учуди се Мичиу.
-Да,просто ще го оставим! Разбираме какво значи той за теб,Миу. Вие сте приятели. Всички знаем какво е да ти отнемат приятел. - започна да се обяснява Джена.
-Но,Тсубаки-сан каза... - обади се Чика.
-Не,Тсу обеща,че няма нищо да ти прави. Нали,Тсу? - Джена я погледна строго.Тсубаки се нацупи. - Нали,Тсубаки!? - каза по-настоятелно Джена.
-Добре.... - смънка накрая тя. Джена се обърна към децата с усмивка.
-Видяхте ли? Казах ви! Сега по-спокойни ли сте?
-Да.. - каза Миу и дорисе усмихна.

Глава 38

2008-07-30T01:08:13Z

На следващия ден,по-точно,на обяд,всички се бяха събрали на масата.
-Ох...дано Зерон не ни нападне сега. Не знам за Джена,но аз се чувствам като убита! Нямам сили нито желание дори да живея. - смънка Тсубаки и загреба от супата си.
-И с нея е така,вярвай ми. - каза Ева. - Усещам го. Все едно аз съм изтощена. - позасмя се момичето.
-Но... - каза Иное по едно време. - Отдавна не сме се срещали със Зерон. Какво ли е станало с момчето?
-Предполагам,че вече го е погълнал. - каза спокойно Тсубаки и пъхна лъжицата в устата си. После забеляза ококорените погледи на останалите. - Какво? Това е истината,да ви лъжа ли искате? - изсумтя тя с пълна уста.
-Ами ако тя е права? Какво ще правим тогава,сестричке? - обади се Кира и се обърна към Иное.
-Не знам...ако го беше погълнал,до сега щеше да ни е атакувал. Сигурна съм,че няма търпение да се отърве от нас. - замисли се Иное.
-Хах,и той има нужда от време. - обади се пак Тсубаки. - Да не мислиш че 'поглъщането' става просто така? Дори на Зерон ще му е нужно време да се възстанови и да се подготви за битка.
-При всички случеи трябва да го очакваме скоро,така ли? - попита Миу. Всички замълчаха,въпреки,че знаеха отговора. И не след дълго той се потвърди.
Още същия следобяд настъпи паника в къщата. Мичиу бягаше надолу по стълбите и право в мазето.
-Какво?! Какво става?!?! Защо къщата се тресе?! - попита тя като видя всички останали.
-Зерон,тук е. - каза Иное.
-Какво?!?! Къде?! - обърна се Мичиу към Оракула.
-До...един час ще е тук. Насочил се е право към къщата. Ей,деца,да не му позволите да срути дома ви! Аз ще го усетя най-гадно! Деца!? - викаше си Оракула,но останалите вече бяха поели нагоре,за да поговорят на спокойствие.
-Е,какво ще правим? - попита Мичиу,която не спираше да крачи из стаята.
-Как какво? Аз съм изтощена,както споменах по-рано днес! Джена-също! Как мислиш да се биете срещу него?! Мичиу,мъртви сме! - сопна се Тсубаки.
-Какво,да не смяташ,че единствено вие двете можете да се биете срещу него? - ядоса се Мичиу.
-Ами...да! - кресна Тсубаки.
-Момиче,успокойте се! Няма значение кой може и кой не! Важното е да измислим план,благодарение на който всички да останем живи!!! - каза Иное и също извика.После настъпи мълчание.
-Да бягаме. - каза Тсубаки и седна на диванчето.
-Какво? - погледнаха я учудено Иное и Мичиу.
-Мисля,че ще успея да направя един портал. Да се махаме от тук! Така или иначе това място не е сигурно! Зерон знае къде сме и по всяко време може да ни нападне.
-Не,няма да бягаме! - каза Мичиу и пак започна да обикаля нервно.
-Тсубаки,изпускаш нещо. - каза Иное замислено. - Той знае,че сме тук,но не знае,че ние го очакваме. Можем да използваме това. Можем да го изненадаме и да успеем да го победим.
-Чуваш ли се?! Щом той идва сега,значи все пак има информатор! Защо мислиш не атакува толкова време,а точно сега,когато аз и Джена сме слаби?! - изправи се Тсубаки и погледна Иное в очите.
-Ти сама каза,ако е погълнал Тодое ще има нужда от време. - отговори и Иное.
-Да,да,глупости! Зерон има информатор и това е сигурно! - кресна Тсубаки и после настъпи мълчание.Мичиу рязко се обърна и тъкмо да каже нещо,Ева я прекъсна.
-Не! Замълчи! - Мичиу я изгледа странно.После Ева я погледна с милата си физиономийка. - Джена каза така.
-Всички знаете кой е информатора!!! - все пак Джена не спря Мичиу и тя отново набеди Нара.
-Стига,Мичиу,разбрахме се вече по този въпрос! - каза Иное.
-Кой въпрос? Нищо не сме се разбирали! Иное,не виждаш ли какво става? Той идва от никъде,Джена го приема,после Зерон знае разни неща за нас,а този дракон тук излиза посред нощ! - продължи да натяква Мичиу.
-Нали Джена каза,че е била с него! - каза Асука с нормален тон.
-Стига,Асука! Мислих,че ти би забелязал! Сигурно Нара я е омагьосал,за да бъде тя винаги на негова страна! Няма как иначе! Какво може да прави ЕнДжей с него?!?! - продълж Мичиу.
-Ако си права и Нара работи за Зерон,а Джена за Нара,не мислиш ли,че Джена вече щеше да е мъртва? - обади се Ева. Мичиу замълча,защото точно това не беше измислила.
-Все пак! - каза тя след няколко секунди,но Иное я прекъсна.
-Все пак не е сега момента за това! Зерон ще е всеки момент тук! Какво ще правим?! - върна се тя на важната тема.Мичиу седна и скръсти ръце недоволно.
-Чакай малко,Мичиу. - каза изведнъж хитро Тсубаки. - Защо нападаш само Нара? Най-новият в къщата е Кира! По-удачно е той да е доносника,не Нара. - Тсубаки изгледа много обвинително Мичиу,която пък се изчерви.
-К-какви ги говориш? К-кира е брат на Иное,как може да се обърне срещу нея? - започна да пелтечи Мичиу,а Тсубаки се засмя.Кира само се усмихна доволно.
-Ехо! - извика пак Иное. - ЗЕРОН!
-Да,да,кажи плана. - смънка Тсубаки,защото и бяха отнели забавлението.
-Сега,трябва да говорим с Джена,лично,и това е сигурно. - каза Иное и се обърна към Ева.
-Н-не знам.Ще опитам. - каза момичето и затвори очи.След няколко секунди тя пак проговори. - Тя каза,че няма да се преобразява,за да пести сили.Но мисли,че ще може да се бие.
-Хах,не ми се вярва. - каза Тсубаки.
-План! Трябва ни план! - каза Иное и се плесна по главата.
-Имам идея. - каза изведнъж Кира и всички го погледнаха.
През следващите 10 минути той обясняваше плана си. Докато Оракула отново не се обади. Цялата къща се разтресе и всички слязоха в мазето.
-Зерон изчезна. - каза той.
-Изчезна!? Как така? - попита Иное.
-Еми ей така. Не знам,просто изчезна. Не е в това измерение вече. - каза Оракула.Всички се спогледаха.
-Е,това значи,че вече няма за какво да се притесняваме. Но плана беше добър. - каза Тсубаки и пое нагоре по стълбите,за да си легне отново.
По-късно същия ден Тсубаки и Касаки решиха да потренират. Момичето искаше да взвърне силите си възможно най-бързо,а това нямаше да стане като лежи по цял ден. Ева и Иное също бяха пред къщата,на чист въздух. Касаки атакуваше Тсубаки с поредица струи вода,които тя избягваше все по-добре. Когато тя най-сетне се приближи достатъчно до него,започна и ръкопашния бой. Така около 30 минути двамата тренираха. Накрая решиха да си починат и седнаха до Иное и Ева под едно дърво.
-Как си? - попита Ева.
-Добре,Дори мисля,че тренировките помагат. - каза Тсубаки с усмивка.
-Супер,защото мен пък ме изморяват! -каза Касаки и легна на тревата. Момичетата се позасмяха,но бяха прекъснати от някакъв шум идващ от едни храсти на 20тина метра от тях. Всички бързо се спогледаха. После Касаки изчезна. Превърна се във вода и попи в земята. През това време пък Иное и Тсубаки продължиха да си говорят. Ева гледаше малко шашнато,защото не можеше да схване какво точно става. Докато от онези храсти не изхвърча едно момче. Момичетата станаха и отидоха там. От храстите се показа и Касаки.
-Кой си ти? - попита строго Иное,но не получи отговор.
-Просто седеше и наблюдаваше. - каза Касаки и се поизтупа,защото целият беше в листа. Тсубаки се наведе до момчето.
-Кой си ти? - попита го пак тя. Но момчето не реагира. Сякаш беше мъртво. Лежеше на земята с отворени очи и толкова.
-Какво му е? - попита Ева и тръгна да се навежда,но Иное я спря. Иное даде знак на останалите да отстъпят и се приближи бавно и много внимателно до момчето. Тя се вгледа в очите му. Те изглеждаха някак странно. Сякаш бяха мъртви-сиви,празни. Тогава Иное разбра какво става и се изправи бързо. Обърна се към къщата и точно на време за експлозията. Някъде зад къщата нещо се взриви. Всички побегнаха на там,но след няколко метра Ева се спря и се върна при момчето. Тя го разбута и изведнъж той се съвзе.
-Хей,добре ли си? - попита го тя.
-Д-да...къде съм? - попита обърканото момче.
-Спокойно,в безопасност си. - каза Ева и последва нова експлозия.Момчето я погледна уплашено. - Ще свикнеш. - каза тя,хвана го за ръка и побегна към къщата.
През това време Иное,Тсубаки и Касаки вече бяха отзад. Навсякъде имаше огън,всичко гореше.
-Мичиу! - провина се Иное,но без отговор.
-Трябва да спрем пожара! Иначе къщата... - заприказва Тсубаки.
-Не. Ако огасим огъня ще се вдигне прекалено много пушек. Трябва да намерим останалите! Сега! - каза Иное и побегна из пламъците. Касаки и Тсубаки се спогледаха и я последваха.
-Иное! - чу се далечен вик. Беше Мичиу. Иное като я чу веднага се запъти към нея и не след дълго я намери. Тя беше с Кира.
-Къде са останалите? - попита Иное
-Не знам,Миу къде е?!? - попита загрижено Мичиу.
-Къде е Ева?!? - попита изведнъж Тсубаки,която се появи иззад Иное.
-Не е ли с вас? - каза Кира.
-Чакай,тя бягаше след нас! Тсубаки,къде е Ева?!?! - шашна се Иное.
-Някой няма ли да изгаси скапания пожар?! Тук има деца! - чу се изведнъж някакъв глас. И от посоката на гласа започна да се вдига яка пара. Явно този някой гасеше огъня. Останалите се насочиха натам и видяха Джена заедно с момчето,Миу и Асука.
-Миу! - извика радостно Мичиу като видя сестра си и я прегърна.
-Хей,Касаки,не ме гледай! Хайде,локва така,помогни ми! - кресна Джена. Касаки я изгледа злобно и после започна да гаси огъня. След няколко минути всичко беше готово. На мястото останаха само сажди и малко изгоряло дърво. Но къщата си беше наред.
-Ох...защо не мога един път да си почина както трябва?! - намуси се Джена и седна.
-А,не съм аз виновна,че ти реши да си играеш на машина на времето! - обади се Тсубаки и седна до нея.
-От къде дойде този пожар? - попита Джена и погледна Иное.
-Аз не знам! - вдигна ръце тя.
-А това момче? - попита Мичиу. Момчето си седеше тихичко на една страна и не казваше нищо.
-Хей,малкия,ела. - каза му Джена и той се приближи. - Когато се размених с Ева,той държеше ръката ми. Не знам кой е.
-Аз знам! Заради него стана всичко това! - каза сърдито Касаки.
-Какво? Глупости! Виж го какво е ангелче! - каза Джена и се усмихна.
-Да бе. Той беше примамка. Докато ние се занимавахме с него,къщата избухна. Не знам кой беше,но малкия може да знае. - каза Касаки. Джена пак се обърна към момчето.
-Кажи сега кой си и какво помниш последно? - попита го тя.
-Казвам се Чика. Не знам какво е станало и как се озовах тук. Последното,което помня е как някой ме нападна в гръб. После се събудих тук. - обясни момчето. Сякаш беше готово да ревне. Все пак беше на не повее от 12 години.
-Спокойно... - каза му Джена и го прегърна. - Видяхте ли,детето не е виновно! - смънка тя на останалите.
-А тогава кой?! - попита Мичиу пак заядливо.
-И къде е Нара? - попита изведнъж Асука. Всички се огледаха и наистина,само Нара го нямаше. Джена бързо се изправи.
-Къде е Нара?!? Кой последно го видя?!? - започна да говори тя с по-нервен тон.
-Ние бяхме с него преди експлозията. Но после,в суматохата...не помня кога изчезна. - каза Асука.Джена се приближи до него и го хвана за блузата.
-Хубави си помисли!! - каза тя през зъби. Мичиу я дръпна и тя пусна Асука.
-Успокой се! - извика и приятелката и.
-Да се успокоя?! Мичиу,да не би ти да си му направила нещо?! - каза Джена и я погледна много подозрително.
-Какво? Джена,побъркваш се! Не мога да разбера какво толкова му харесваш! Нищо не съм му направила! Да,подозирам го в много работи,но никога не бих му посегнала и ти го знаеш! Още повече той е огнен дракон!!! Замисли се! - Джена замълча и се хвана за главата.
-Извинявай,права си. Но трябва да го намерим! - каза тя притеснено.
-Оракула! - извика изведнъж Миу и всички се сетиха,че той може веднага да им каже къде е Нара. Всички се насочиха натам.
-Къде е той!? - попита Джена още щом пристъпи прага на къщата.
-Кой? - отговори и Оракула.
-Нара! Кой друг?!? - викна тя ядосано.
-А...момент... - каза Оракула и настъпи мълчание. - Да,открих го.
-Къде е?!?!?! - попита още по-нервно Джена.
-Зад теб! - кресна и Оракула и всички се обърнаха. Нара беше там. Седеше и ги гледаше.Въпреки,че дрехите му бяха разпокъсани и имаше няколко рани,той изглеждаше стабилен.
-Какво... - смънка Джена и тръгна към него.
-Нападнаха ме в гръб,не разбрах кои са. Съжелявам. - каза Той и се подпря на стената.
-Н-няма значение! - каза Джена и го подпря с рамо.
-Качи го горе,аз ще се приготвя. - каза Иное и побегна преди тях по стълбите.
-Не,не,Иное,няма нужда,ще се оправя! - започна да говори Нара,но това не промени нищо.
-Ранен си! След малко Иное ще се погрижи за теб. - каза Джена и тръгна нагоре по стълбите.
-Истината ли казва той? - попита с тих глас Мичиу и се обърна към Оракула.
-Подозираш,че лъже? - отговори и той.
-Да,отговори ми. - настъпи мълчание.
-Не знам до колко вярваш на мен,но той казва истината.
Мичиу се почувства виновна че го обвини,а в крайна сметка той беше единствения ранен. Кира се приближи,сложи ръката си през рамото и и тръгнаха към стълбите.
-Споко,и аз мислех,че е той. Не се обвинявай. - каза и той. Миу пък хвана Чика под ръка и също се качиха горе.

Глава 37

2008-07-28T23:51:23Z

На следващия ден още рано се вдигна врява в къщата.Кира отвори очи и веднага сложи ръцете си на ушите,защото от долния етаж се чуваха страшни викове.Няколко минути по-късно,когато вече се увери,че няам да може да заспи повторно,той стана.Облече се на бързо и слезе,за да разбере за какво е цялата тази врява.Естествено,Иное,Мичиу и Тсубаки бяха застанали една срещу друга и се караха.
-Хей,момичета,какво става? - попита сънливо той.И трите го погледнаха злобно.
-Днес Джена има рожден ден и се караме как да го отпразнуваме. - каза Мичиу.
-И кво като има рожден ден? Защо да го празнуваме? Тя така или иначе почти не живее на този свят! Сигурно дори не знае каква дата е днес! - каза веднага Тсубаки.
-Как няма да го празнуваме?!?! Всяка година и правим парти! Тя винаги е доволна и щастлива! - отговори Мичиу.
-Да,но този път ще направим нещо различно. - обади се Иное. - Нека да е вечеря! Ще направя грандиозна торта и много храна и всички ще са доволни,не само тя! - продължи тя като тонът и се повишаваше.
-Луди ли сте?!?! Имаме си традиция! - започна да кряска Мичиу,а след нея и Иное и Тсубаки и така трите говореха,по-точно викаха в един глас.
-МЛЪКНЕТЕ! - чу се изведнъж Ева.Всички я погледнаха странно. - Така е по-добре.
-Чакай,сега Джена няма ли да разбере,че и готвите изненада? - попита объркано Кира.
-Не,сега тя спи. - отговори му Ева.
-Няма значение,тя винаги е знаела когато и правим глупавите партита!!! - каза Иное и го извика точно в лицето на Мичиу.
-И за това сега трябва да го направим тъпо?!?! Кой празнува рожденният си ден с вечеря?!?! - викна веднага Мичиу.
-А защо просто не забравим какъв ден е!? Така тя ще е най-изненадана! - каза Тсубаки.След кратко мълчание Иное и Мичиу я погледнаха толкова злобно,че тя сама се отказа от спора и седна настрана.
-Няма да е вечеря! - продължи Мичиу.
-Да,нека да е лапешко парти! Мичиу,тя вече е голяма!!!! Става на 17! Мислиш ли,че ще се зарадва на балони и плюшени играчки?!?! - отвърна Иное.
-Кой не би се зарадвал на плюшки?!? - смънка Мичиу и скръсти ръце.
-А и вече е 8 часа.Как мислиш да направиш парти-изненада до обяд? Имаш само 4-5 часа! - продължи Иное.Мичиу обаче не отговаряше и за първи път от около 1 час насам,в стаята настъпи гробна тишина.
-Значи - каза Ева и се изправи. - Измислих решение.Ще е вечеря,но ще има балони и плюшки! Ок? - Ева погледна и Мичиу и Иное.Двете замълчаха.След няколко секунди се спогледаха.
-Ох,защо не. - въздъхна Иное.
-Вечеря,какво толкова. - каза и Мичиу.
-Нека направим 17тия рожден ден на Джена незабравим! - каза щастливо Ева и стисна ръцете на Иное и Мичиу.
Целият ден премина в приготовления.Мичиу грабна Тсубаки,Нара и Касаки и отидоха да накупят всевъзможни простотии-балони,играчки,шапки и т.н. През това време Иное,Ева,Кира и Асука оправяха вечерята.Миу също им помагаше.Въпреки че и отне няколко часа да нареди идеално масата,останалите бяха доволни,че тя не им се пречка.Все пак още беше малка и не я биваше много в кухнята.
Когато най-сетне всичко беше готово и стана време за вечеря,Ева се изправи в средата на стаята.
-Готови ли сте? - попита тя.Иное и Мичиу кимнаха в очакване на Джена.Ева се усмихна,хвана колието и след секунда се появи Джена.Тя отвори очи и последва:
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!! - и Мичиу,Иное и Миу и се нахвърлиха на врата.За малко да я съборят.
-К-какво? Рожден ден ли? Че...днес ли имам рожден ден!? - учуди се Джена.
-Казах ви! Тя дори не знае! - каза нацупено Тсубаки.
-Да,миличка,ставаш на 17!!! - каза Мичиу щастливо. - Гледай! - и и показа стаята.Тя беше цялата украсена със всевъзможните работи,накупени от пазара на някой си свят.Имаше герлянди,балони,плакати и ,естествено,плюшени играчки.
-Вечеря? Колко е часа? - попита объркано Джена.
-Девет! Хайде,да седнем на масата. - каза Иное.
Вечерта мина страшно забавно. Всички,дори недоволната Тсубаки,се веселяха и усмихваха. Когато най-сетне решиха да приключват,Джена се качи в стаята на Ева,затвори вратата и се облегна на нея.
-Ох...това е изморително! - каза тя.
-Права си. - чу се глас в тъмното.Джена бързо се протегна и светна лампите.Беше Нара.Седеше там,на един стол,и явно я чакаше.
-К-какво правиш тук?! - попита тя шашнато.
-Чакам те. - каза Нара,стана и тръгна към нея.
-З-за какво? - попита още по-шашнато Джена.
-Да ти дам своя подарък. - усмихна се Нара.После я дръпна за ръката,тя неволно се понесе напред и последва една чувствена целувка.В първия момент Джена се ококори,но после затвори очи и се наслади на изживяването.Нямаше как да каже,че тя не го желаеше.След няколко секунди Нара я пусна,отвори вратата и излезе.После пак отвори и се подаде:
-Лека нощ! - каза с усмивка той и вече официално напусна стаята.Джена дишаше тежко.Тя се довлече до леглото и се излегна.Гледаше тавана и се усмихваше доволно.После се обърна към цветето.То изглеждаше свежо и пълно със живот.
-Значи...вчера съм те нахранила.Как не се сетих да погледна календара! - каза си Джена.Полежа още няколко минути така,без да помръдне.Изведнъж обаче се сети нещо.Тя се изправи и започна да рови из нощното шкафче.Най-накрая изкара календарчето на Ева.Там беше отбелязан днешния ден.
-О,не....не може да бъде! - каза Джена и се плесна по челото. - Как...горката Ева..... - смънка пак тя.После стана и слезе на долния етаж.Там вече беше останала само Иное,която прибираше масата.
-А,не спиш ли? - учуди се Иное като видя Джена.После видя загрижената и физиономия и остави чиниите за малко.
-Виж. - Джена и подаде календарчето.Иное го взе и се вгледа.След няколко секунди.
-О...не...не може да бъде! тя защо не каза нищо!?!? - Иное също придоби загрижената физиономия.
-Не знам,предполагам,че и е било неудобно.Винаги е била такава. - смънка Джена. - Какво ще правим?
-Н-не знам.Трябва да говорим с нея,няма да стане иначе. - каза Иное като не спираше да гледа календарчето.
-Може пък и да може... - каза Джена и се усмихна.
-Не,нали не смяташ... - веднага Иное се досети какво си мислеше Джена.
-О,да. - усмихна се още по-доволно тя.
-Но знаеш,че времето при хората тече различно... - продължи да оспорва Иное.
-Е и? Ще я върна малко назад. Нищо работа. - ухили се Джена.
-Ами ако сгафите? За какво и е да се връща,ако няма да може да е със семейството си! - каза пак Иное.
-О,сигурна съм,че тя няма да сгафи! А и няма да я оставя сама! Някой ще е с нас,защото аз няма да съм в състояние да я спра ако и щтракне нещо.Хайде,Иное,знам,че ще стане! - каза Джена и се приближи до Иное.Тя замълча и изгледа мотивираното момиче.
-Ами ако не успееш?
-Ще успея! А и Тсу ще ми помогне.
-Ха! И как ще я навиеш? - изсмя се Иное.
-Ще видиш. - потърка лукаво ръце Джена. - Утре ще се разберем. Няма да пускам Ева. Сутринта в 8 всички да сте на крак!
-Ама ти луда ли си? Сега минава 1!! - кресна Иное.Джена само и помаха и се качи в стаята си.
На следващата сутрин Джена беше в мазето точно в 8 часа.Когато Мичиу,Иное,Тсубаки,Миу и Касаки влязоха...
-Млъкни!! Ще те убия!! - викаше Джена и гледаше Оракула.
-Не можеееш! Аз вече съм мъртав! - изсмя се той.
-Няма да казваш нищо!! Забранявам! - продължаваше да се ядосва тя и да тропа с крак.
-Ха,те вече са тук...не можеш да ме спреееш!!! - радваше се Оракула.
-Никога повече няма да ядеш ябълки! - каза Джена.Настъпи мълчание.
-За какво се карате? - попита Тсубаки.
-Аз знам нещо,което Джена не иска вие да рзбирате. - каза Оракула.
-Но той няма да ви каже,защото иначе може да забрави за ябълките! - каза пак ядосано Джена.Тсубаки я погледна и от изражението и разбра,че става въпрос за нещо доста пикантно.
-Ще се науча да правя тоя номер с ябълките,само кажи какво криеш за Джена! - каза Тсбаки и се наведе до Оракула.
-Не!!! - кресна Джена.Тя замахна и дупката се покри със земя.Сякаш една плоча я запуши.
-Пусни ме! - чуваше се слабо гласа на Оракула. - Ще се задуша!
-Ти не дишаш! - сопна се Джена. - Ще кажеш ли на някого?
-Ще кажа! Само да се измъкна... - закани се Оракула,но после Джена натисна полачата по-надолу с крак. - Ок,ок,няма да кажа! Пусни ме,тук е тъмноооооооооооо - викаше той.
-Обещаваш? - каза Джена и се наведе леко.
-Да!
-Заклеваш се?
-Да! Пусни ме де! - викаше Оракула. Точно тогава слязоха Асука и Нара.Те гледаха странно ситуацията.Джена се засече с погледа на Нара и се поизчерви.После махна плочата.
-Ако кажеш и дума ще те закопая! Сериозно! - закани се тя на Оракула.
-Добре.... - смънка той.
-За..какво става въпрос? - попита объркано Нара.
-Оракула знае нещо,което Джена не иска ние да знаем! И тя не му дава да ни каже. - намуси се Тсубаки.Джена и Нара пак се спогледаха.
-Ъ... - измести погледа си Джена. - Всички ли сме тук? - попита тя и се огледа.
-Да,кажи сега какво има и защо ни събуди толкова рано! - смънка Касаки.
-Вчера,когато великото парти приключи се сетих,че....докато живеех в тялото на Ева и наблюдавах живота и през нейните очи,разбрах,че баща и има рожден ден на същата дата като мен.Тя много се радваше на рожденните му дни и,вярвайте ми,по-щастлива не съм я виждала никога.Стана ми гадно,че бях забравила.И сега искам да и се реванширам.Ще я върна при семейството и. - каза Джена.
-Знаеш,че не можеш. За тях сигурно вече са минали...не знам,години? И изведнъж дъщеря им да се върне същата като преди,няма начин. - каза Тсубаки.
-Не,не ме разбрахте.Просто ще я върна назад във времето до рожденният ден на баща и.Тя ще го види,няма да се меси,така няма и да промени миналото или бъдещето. Знам,че тя ще се зарадва и само да го види. - обясни Джена.
-Не можеш да я върнеш в миналото! - сопна се Касаки.
-Сама...не мога,но заедно с Тсу може да успеем да отворим портал и да я пратим там. - каза Джена и погледна Тсубаки.
-Какво?!? - шашна се момичето. - Да правя портал към миналото!?!? Луда ли си?!?! Ако кланът ми разбере ще ме одерът жива! Няма начин! - каза тя,скръсти ръце и се обърна.
-Стига де,Тсу! Не искаш ли да зарадваш Ева? А и никой няма да разбере за портала! Кланът ти няма от къде да разбере. - започна да се моли Джна. - Мооооооля те!
Тсубаки я погледна с едното око.
-Ох,Ева винаги е била мила с мен...и ми е помагала,когато се налага.....ок,ще опитам. - склони най-сетне тя.
-Не мога да повярвам,че се нави! - каза шашнато Касаки.
-Е,поне ще е забавно. - ухили се Тсубаки.
После всички се качиха горе.Джена остана последна и се наведе до Оракула.
-От къде знаеш? - попита тя.
-Миличка,аз съм къщата! Знам всичко,усещам всичко и виждам всичко! Свиквай! - каза той.
-Тъпа дупка. - намуси се Джена и псле излезе.На стълбите я спря Нара.Тя се шашна като го видя.
-За снощи ли става въпрос? - попита той спокойно.
-З-за Оракула ли? О,не се притеснявай,разбрах се с него. - каза Джена и се усмихна.Нара я изгледа малко несигурно.После се качиха горе.
Тсубаки и Джена хванаха ръце.Започнаха да се съсредоточават и изведнъж се отвори портал.
-Дали е този? - попита Тсубаки.
-Сега ще проверя. - ухили се Джена.Тя премина портала и след секунда се върна. - Да,този е.Дори точно сега семейството и се е събрало,за да празнуват.
-Значи...да я пращаме? - попита несигрно Тсубаки.
-Да,но някой трябва да дойде с мен там. Не мога сама. Ако Ева реши да направи някоя глупост някой трябва да я спре. Желаещи? - попита Джена и погледна останалите.Мичиу искаше да каже 'Аз!' ,но нещо я спираше.Сякаш я беше страх.
-Мичиу иска. - обади се Кира.Тя го погледна.
-Какво...не! Не мога сама! Не-не искам сама! - шашна се тя и дори отстъпи малко назад.Но тогава Кира я хвана за раменете.
-Аз ще дойда с теб. - каза и той.
-Но нали...мразеше този свят? - каза учудено Мичиу.
-Е,да,но щом ти искаш да отидеш,аз ще ти помогна. - каза и той,а Мичиу се изчерви цялата.
-Хей,по-енергично! Такъв портал не се поддържа просто така! - кресна Тсубаки.Кира бутна Мичиу напред.После 3мата с Джена премината и се озоваха на един покрив.
-Къде сме? - попита Кира.
-На покрива на дома на Ева.На 3тия етаж живее тя.
-Е,значи да слизаме. - усмихна се Кира и двамата с Джена се насочиха надолу по стълбите.Но Мичиу не помръдваше.Тя гледаше шашната.Никога не беше виждала толкова много сгради,наблъскани една до друга на едно място.И хората,изглеждаха толкова малки,но и толкова нещастни.
-Мичиу? Хайде! - викна и Джена
-Д-да,идвам. - и тя ги последва.
-Къде отиваме? - попита Кира докато слизаха.
-Ще оставя Ева на вратата на дома и и ще звънна.После тя ще влезе,ще поговори с родителите си... - заприказва Джена.
-Но нали нямаше да променяш нищо?! - обади се Мииу.
-Е,няма! После ще им изтрием паметта! - ухили се тя.
-ЕнДжей,ти не можеш да правиш това! - изгледа я Мичиу.
-Аз не,но...Кира може. - Джена го погледна хитро.Мичиу също го погледна шашнато.
-Ох,ок.Ще го направя,нали е за Ева... - смънка Кира.
-Можеш да правиш това и не си казал?!? Иное знае ли?! - шашна се Мичиу.
-Не и не и казвайте! Много рядко го правя,защото е супер опасно! - каза Кира.Мичиу го изгледа недоволно.
-Ок,тук сме. - каза Джена и се спря пред една врата. - Значи,аз звънвам и се сменям с Ева.Вие и кажете,че има най-много 2 часа и после се върнете на покрива.Никъде другаде не ходете!Ок?
-Ок. - отговориха двамата.
Джена звънна,размени се с Ева.Тя отвори очи и се огледа объркано.
-Имаш най-много 2 часа! - каза и Мичиу и побегна нагоре по стълбите.
-Чакай....какво?!? - шашна се Ева и после вратата се отвори.Когато Ева видя майка си за малко не се разплака.
-Е-ева....момичето ми! - каза прочувствено майката и прегърна дъщеря си.След секунда се появи и баща и.
-Ева! Не мога да повярвам! И то точно на рожденния ми ден! Какво щастие! - каза и той и прегърна дъщеря си.Тогава Ева схвана.Сети се за рожденния ден на Джена и свърза историята.
Около 2 часа Ева разговаря с родителите и.Те я разпитваха къде е била,а тя се чудеше какво да каже.Изведнъж чу гласа на Джена.
"Кажи им каквото искаш,после ще им изтрием паметта."
Каза и тя.Ева се ококори.Но до някъде беше щастлива.Все пак видя родителите си дори и те да не помнят нищо после.Ева им разказа за преживяванията си.И така 2та часа отлетяха неусетно.На вратата се почука.Бяха Мичиу и Кира.
-Добър вечер. - каза Мичиу.Ева като ги видя се сети,че е време.
-Мамо,те са ми приятели! - каза тя.Майка и се ококори,защото за пръв път чуваше дъщеря си да казва това.
-Ева,време е да се връщаме. - каза и Мичиу.Ева се натъжи и се обърна към родителите си.
-Много,безкрайно много се радвам,че ви видях! Тате,честит рожден ден! - тя ги прегърна отново и после излезе.Мичиу също излезе.Обърканите родители останаха само с Кира.Той се обърна към тях и затвори очи.След секунда ги отвори и тя бяха бели,дори светеха.Когато се вгледаха в очите му,и техните станаха такива.След минута Кира излезе от апартамента.Ева беше тъжна,а Мичиу я беше прегърнала.
-Спокойно,всичко мина идеално. Те са наред. - успокои я той. - Сега да се качваме на покрива.
Преминаха през портала и там Ева видя останалите.Тсубаки затвори портала и се свлече на земята.
-Стига бе,само минута беше отворен,а се изморих така! - каза тя.
-Минута? - шашна се Мичиу.
-Времето на земята тече по-бавно. - каза Ева.
-А да. - съгласи се Мичиу.
-Ева,трябваше да ни кажеш.Можехме да се организираме и още вчера да отидеш при баща си. - каза и Иное и я хвана за ръцете.
-Не,нямаше нужда. Те живеят без мен и...така трябва да е. В моя свят ме няма от година. Вече всичко е различно. Но все пак ви благодаря за това! - каза Ева и с насълзени очи прегърна Иное.

Глава 36

2008-07-21T00:21:40Z

Както обикновено правеше през свободното си време,Ева отново се беше заровила в стари книги за магии. Иное и ги беше дала,за да се учи от тях. За жалост,колкото и книги да четеше,колкото и пъти да опитва,Ева така и не достигна до успешна магия. Но това не можеше да убие неуморимото желание на момичето да овладее магичния свят,дори и да е малка част от него.
Ева тъкмо се беше зачела в една огромна книга,когато на вратата се почука.
-Влез! - провикна се тя.Тъй като беше затрупана с книги и какво ли още не,Ева не можеше да се мръдне от леглото и да отвори сама вратата.
Та вратата се отвори и от там се показа Мичиу.
-Е-ева,какво правиш? - каза малко шашнато тя като видя купчината книги.
-Ъ...уча. - засмя се Ева. - Какво има?
-А,нищо. Просто реших да дойда да те видя. Може ли да поговорим? - каза малко притеснено Мичиу и затвори вратата,след като Ева кимна в знак на съгласие. Мичиу несигурно се приближи до нея и си направи малко място на леглото.
-Кажи? С какво мога да съм ти полезна? - усмихна се мило Ева. Това обаче сякаш притесни още повече Мичиу. Въпреки,че тя се опитваше да го скрие,изкуствената и усмивка на щастлив човек доста я издаваше.
-А...не е нищо важно,просто да си поговорим,като две приятелки. Ако не ти прча де.
-Не,разбира се,че не ми пречиш! Даже ще съм радостна! Хем ще ме измъкнеш малко от четенето! Вече не мога да различавам буквите. - момичетата се засмяха.После настъпи кратко мълчание.
-Ева...още от малка винаги съм искала да отида в човешкия свят. - каза изведнъж Мичиу.
-Защо? - учуди се Ева.
-Защото родителите ми казваха,че там нямало магия. Хората не използвали силите си от много много време и за това магията в този свят е изчезнала. Беше ми интересно какъв живот живеят? Аз не мога да си представя какво бих правила ако магията изчезне. Би било много скучно! Ако нямаме магия,с какво ще се бием? Как ще тренираме? Какво ще правим по цял ден,цял живот? - заприказва Мичиу.
-Хах,не е точно така. - позасмя се Ева.Мичиу я погледна в очакване на отговор. - Вярно е,че в моя свят няма никаква магия. Но и не ни е нужна. В смисъл,хората си живеят без дори да подозират за съществуването на всичко това,което аз видях през последните няколко седмици. Всеки човек си е изградил свой начин на живот. Ние не се бием и не тренираме както вас. Денят ни се запълва с работа,училище,скука,скука и пак скука. Преди не мислех,че тези неща са скучни,но след като видях какво правите вие тук...леле,разбирам колко сме изостанали! И това наистина е жалко! Нашия свят живее без да знае нищо,всички хора са заблудени. Това е страшно жалко. - тонът на Ева леко се натъжи.
-И...като се върнеш смяташ ли да промениш нещата?
-Не. По-добре е така. Ако хората от моя свят разберът за останалите,у тях веднага ще се породи желание да ги завладеят и ще настъпи война на световете. Може би точно за това преди много,много години само нашия свят е бил изолиран. Хората там са ужасни,надменни и алчни. Е,не всички...но по-голямата част...
-Това е...ужасно. - смънка Мичиу.
-Да,така е. Но пък аз съм свикнала да живея там и не бих искала нищо да се промени. Защото една промяна води до друга и така всичко ще се обърне и не се знае какво ще стане. А и да ти кажа чесно,не смятам да си ходя скоро! - засмя се Ева.
-Не ти ли е мъчно за семейството,приятелите ти? - попита загрижено Мичиу.
-Мъчно ми е...но предполагам,че те вече са ме забравили. Не знам дали знаеш,но живота ми преди Джена не беше никак приятен. Хич не бях доволна от него. Но сега...да,сега мисля,че съм истински щастлива. Дори и да не съм важна точно аз,по някакъв начин ви трябвам или поне тялото ми. А и тук всички сте толкова мили и добри. - Ева изпадна в едно състояние средно между самосъжеление и мило щастие.
-Ясно...аз все пак искам да отида в твоя свят! - каза си пак Мичиу.
-Защо? Какво толкова ти е интересно? Питай каквото искаш,аз ще ти отговоря....ако мога.
-Ами... - Мичиу вкара една хитра усмивка.
И така през следващите 20 минути момичетата разговаряха за човешкия свят докато...
-Мичиу! - вратата се блъсна и пред нея седеше Иное. - Глуха ли си?!?! Викам те от 10 минути!!!!! - изглеждаше и звучеше доста ядосана.
-А...така ли?... - направи се на ударена Мичиу въпреки,че я беше чула. - Какво има?
-Слез,трябваш ми долу! А и не пречи на Ева да учи! - каза сърдито Иное и тръгна към долния етаж.
-Е,Ева,много ти благодаря.Радвам се,че поговорихме! Сега те оставям да учиш. - каза Мичиу и стана.
-Да,и аз се радвам.Ако те интересува нещо друго не се притеснявай да питаш! - каза с усмивка Ева и после Мичиу излезе.Ева,естествено,се отдаде пак на учебниците.
Мичиу слезе при Иное и след няколко часа робска работа,тя най-сетне се освободи и излезе от къщата,за да си почине.Легна на тревата и разпери ръце.
-Оооох...тази Иное,знае как да умори човек! - смънка си тя.
-Съгласен съм. - Мичиу отвори очи и точно над главата си видя Кира.
-К-к-кира! - каза тя стреснато и се надигна.
-Спокойно,и аз до сега робувах. - засмя се той и седна до нея на тревата.
-Теб пък за какво те наказва? - попита Мичиу.
-Тази сутрин и казах,че е малка.Тя каза,че не се сърди,но сега разбирам,че не е точно така. - почеса се по главата Кира.
-Хах,голяма грешка! Иное не обича да я наричат малка... - Мичиу се огледа и се приближи до Кира,за да му прошепне нещо. - ...въпреки,че си е малка! - двамата се засмяха бурно.
-От кога я познаваш? - попита Кира.
-Не знам....колко години станаха вече? Ние израснахме заедно...дори не помня как се зпознахме.Тя ми стана като сестра. - замисли се с приятно изражение Мичиу.
-Е,значи аз съм ти батко. - засмя се Кира,а Мичиу малко се поизчерви.
-Мъчно ли ти беше за нея? Когато си напуснал семейството си?
-Да...за нея най-много.Но нямах избор,наложи се.Е,сега сме пак заедно така че миналото няма значение. - каза той с усмивка и се излегна назад.Мичиу помълча извесно време.После се реши и зададе въпрос.
-Бил ли си...в човешкия свят?
-Онова забравено измерение? Не и не искам. - каза той.Явно не се носеше добра слава за това 'забравено' измерение.
-Хм..мен пък ми е иска да го посетя. - каза Мичиу тихичко.
-Защо? - попита я веднага Кира.
-Ами...не знам,интересно ми е да опозная и техния начин на живот.
-Това момиче...Ева,тя нали е от там? Защо не говориш с нея и не разбереш каквото искаш? - попита пак малко отегчен Кира.Явно наистина този свят не го интересуваше.
-Питах я,поговорихме си,но тогава Иное ни прекъсна. - двамата се спогледаха и после се засмяха.
През следващите 10-15 минути Кира и Мичиу си седяха отвън и си говореха сладко.Постепено притеснението на Мичиу изчезваше и тя се чувстваше все по-добре в компанията на момчето.
-Винаги съм се чудел как така се запалвате? Това е...нечовешко за мен! Каква кожа имате,че да не се наранява от огъня? Не мога да разбера. - чудеше се Кира.Мичиу се засмя.
-Кожата ни си е нормална.Просто пламъците,излизащи от нас не могат да ни изгорят. - каза Мичиу мило и доволно.
-Е как така? - продължаваше да пита озадачен Кира.
-Магия! - намигна му Мичиу.
-Ам,до кога смятате да се излежавате? - Иное се оказа точно зад тях.И двамата се стреснаха и се изправиха по най-бързия начин.
-И-иное! Какво има? Нали каза,че приключихме? - попита шашнато Мичиу.
-Да,но сега започвате пак! Ако ние не се грижим за къщата,тогава кой?!?! - развика се Иное.
-Защо не караш и останалите да чистят? - смънка недоволно Кира.
-И останалите имат задачи! Тсубаки и Асука пратих да напазарят,Нара почиства покрива,а Касаки и Миу-поливат градината отзад! Вие какво си мислите? Че всички си почиват,а само вие се мъчите ли?
-Ами Ева? - обади се Мичиу. - Защо тя учи,а не чисти?
-Ева има нужда да учи,а и не знае как се чисти жива къща.Едва ли искаш тя да направи нещо и после 3 дни да не можем да се приберем,нали? - поглдна я Иное страшпно.Мичиу въздъхна.
-Ок,ок,какво искаш да правим сега?
И робската работа започна отново.Мичиу и Кира бяха наредение да мият прозорци.Хубавото беше,че Иное пак ги остави сами и поне можеха да си говорят спокойно.След поредния бурен смях,породен от едно от изпълненията на Мичиу:
-Хах,супер! Не подозирах,че си такава! Сериозно ли си го набила? Пред всички останали? - радваше се Кира.
-Да,сериозно. Още от малка съм си бойна душица! - ухили се доволно Мичиу.
-Леле.....значи по-добре да не те дразня. - засмяха се отново двамата. - Отдавна не бах се смял така. Приятно ми е с теб.
Мичиу замръзна на място.Тя не очакваше такива думи.Въпреки,че за Кира те бяха нищо,за нея бяха много важни.
-Охо...а аз си мислих,че съм прецакана. - шокираното състояние на Мичиу беше прекратено след като чу гласа на Тсубаки.Тя и Асука бяха натоварени с торби и покупки.Мичиу се обърна и като ги видя се засмя.
-Пак си помисли,принцесо! - каза тя и двамата с Кира пак изпаднаха в смях.Тсубаки се нацупи,дори се ядоса и тъкмо да отвърне на удара,Иное влезе.
-Кога смятахте да донесете това в кухнята?!? Имам да правя вечеря за 9 човека!!! - явно Иное днес не беше в добро настроение.
-Тъкмо идвахме! Какво ти има днес? Много си крива! - каза и Тсубаки наперено.
-Моля?!!? - попита през зъби Иное.
-А...нищо. - засмя се неадекватно Тсубаки.Иное я изгледа страшно.
-Стига ви толкова за днес.Починете си.До 1 час вечерята ще е готова. - смънка Иное,врътна се и пак влезе в кухнята.
-Наистина е много крива. - каза Кира и се подпря на стената.
Тсубаки и Асука оставиха покупките и четиримата седнаха в дневната.Нямаха какво друго да правят.По едно време се чу страшен шум,сякаш някой падна.Всички се спогледаха и излязоха навън.Намериха Нара на земята,държейки се за главата.Като го видяха всички започнаха да се смеят.
-Не е смешно!!! Кога последно е чистен този покрив?!?!?! - извика сърдито Нара,но така и не получи отговор.Останалите не можеха да спрът да се смеят.Тогава се появиха и Касаки и Миу.Явно бяха чули падането.
-Нара! Добре ли си?! - хвърли се веднага Миу при батко си.
-Да...нищо ми няма... - смънка той и се изправи. - Ох,задника ми...
-ЩНякой ще спи прав довечера.... - едва каза през смеха си Тсубаки и това доведе до още повече смях.
-Да е,смейте се вие. - смънка недоволно Нара.
-Ние свършихме с градината.Няма ли най-сетне да седнем на меко...на диванчето в дневната... - мънкаше малката Миу от умора.
-Да,Иное каза,че сега можем да си починем.Тя прави вечерята,така че имате около час почивка. - разясни им Асука.
-Кога смятахте да ни кажете?! - каза ядосано Касаки.
-Скоро! - каза Кира и се ухили доволно.
-Няма значение,мисля че ми трябва лед. - каза Нара и започна да куца към кухнята.Останалите започнаха да се смеят отново,дори и Миу.
На вечеря,всички бяха шашнати от гледката.Масата беше отрупана с храна.
-И-иное! Направила си всичко това само за 1 час?!? Сама?!?! - учуди се Тсубаки.
-Да. Заслужавате го,цял ден работихте усилено. Дори и с опасност за живота си,вие не се предадохте! - каза Иное после погледна Нара.Той усети,че ще последва смях и се нацупи.Така и стана,всички се засмяха.
-Е,да ядем!! - извика Мичиу и тъкмо да направи първата хапка,Иное я прекъсна.
-Ами Ева? Никой да не е пипнал ядене преди да я повикам! - каза заплашително Иное.После изгледа всеки един по отделно и бавно излезе от стаята.Качи се при Ева.За нещастие,момичето беше заспало над книгите.
-Ева...събуди се! Хайде,вечерята е готова! - побутваше я леко Иное.
-Вечеря....не,още е рано... - смънка в съня си Ева.После се стресна и подскочи,при което събори всички книги на земята.
-С-съжелявам! - каза притеснено тя и започа да ги събира.
-Не,не! Остави ги! Да слизаме по-бързо,защото онези сигурно вече са изяли половината храна! - каза и Иное. И двете слязоха.За тяхно учудване храната не беше докосната.Всички седяха мирно и мълчеливо.
-Какво...става тук? - каза подозрително Иное.
-Как какво? Нали каза да не ядем без Ева.Чакаме ви. - усмихна се мило Тсубаки.Ева и Иное се спогледха шашнати.После си седнаха и битката за храна започна.

Глава 35

2008-07-18T23:38:19Z

-Отивам да се разходя! Ще се прибера да помогна за вечерята! - каза Ева и се засили към вратата с кошница в ръка.
-К-К-К-Какво?!?! - Тсубаки и Мичиу едновременно се хвърлиха към нея.Мичиу се мушна точно пред вратата,а Тсубаки издърпа Ева назад и я сложи на един стол.
-Къде си мислиш,че отиваш?!!?!?! - каза сърдито Тсубаки и се наведе близо до Ева.
-Казах ви,на разходка.Проблем ли има? - попита стреснато Ева.
-Проблем ли?! - обади се Мичиу и също се наведе като Тсубаки. - Ти си Ева,единственото човешко същество в този свят както и единственото нещо,което не може да се защити.Как мислиш,имаме ли проблем?
-Но какво говориш? Нали Джена е с мен! - опита се да се защити Ева.
-Ха! Всеки може да те повали и да те убие още преди да си разбрала какво става! Няма да има време великата Джена да спаси положението,миличка! - изсмя се Тсубаки нагло.
-Ъ... - Ева промени изражението си. - Джена каза,че лошо ти се пише. - момичето се почеса некомфортно по главата,а надутата физиономия на Тсубаки тотално се промени.Тя даже отстъпи крачка назад.
-Никъде няма да ходиш! - каза за завършек Мичиу.
-Но,Мичиу! Не съм излизала от толкова много време! Хайде де! Нищо няма да ми се случи! Радвам се и оценявам факта,че сте загрижени за мен,но ... не съм дете! - Ева се изправи и заговори с такъв обедителен тон,че дори Мичиу започна да с разколебава.
-Все пак,не може.Ами ако Зерон дойде? Тсубаки е права,всеки може да те повали и убие преди да си се усетила.Джена няма да ти помогне като си в безсъзнание,нали? - сега Мичиу пак почувства,че е права.
-Но....нали ако Зерон дойде в това измерение,Оракула ще го засече и ще ви каже! Сега Зерон го няма тук и няма начин той да дойде без да разберете.Случи ли се това аз веднага ще се върна! Обещавам! - сложи ръка на сърцето си Ева като пореден опит да се измъкне от къщата-затвор.Този път Мичиу замълча.Тсубаки също не казваше и дума.Свидетели на скандала бяха Кира и Касаки.Те седяха не далеч от момичетата и слушаха разговора.
-Защо просто не пратите някой с нея? - въздъхна Касаки отчаян от скука.
-Прав си.... - съгласи се Тсубаки. - Така поне ще има някаква сигурност и ако ги нападнат Ева ще има време поне да извика.Ок,но кого да пратим? - зачуди се тя,докато очичките на Мичиу светнаха.
-Касаки! - извика тя и го посочи с пръст.Той я погледна,стресна се,подскочи и започна да маха с ръка в знак на несъгласние.
-Нееееее,не,не,не,не!
-Какво? Касаки ли? Че защо той!?! - възрази и Тсубаки.
-Защото,мила ми Тсу,Касаки си падаше по Джена и всички знаем това. - започна да обяснява Мичиу с доволно изражение.
-Това беше много отдавна и всички знаем,че до скоро бяхме врагове! - защити се веднага той.
-И...Касаки използва вода,а според мен това най-добре би въздействало на Зерон.Водата би го забавила най-дълго.
-Да,но Тодое използва електричество! Да си чувала,че водата е проводник? Какво искаш? Да светна пак като коледна крушка ли?!?! - продължаваше да противоречи Касаки.
-П-прав е! Предния път едва не го изпържиха! Протестирам! - обади се и Тсубаки.Мичиу ги изгледа и двамата.
-Ок,а кой тогава?!? - попита тя и скръсти ръце недоволно.
-Аз ще отида. - всички се обърнаха и видяха Асука.
-Ти? Защо искаш? - попита учудено Тсубаки.
-С Ева от доста време живеем под един покрив,а почти не се познаваме.Мисля че това ще е идеална възможност с нея да се сприателим. - усмихна се той и се обърна към нея.
-Да! Съгласна съм! - блесна и Ева с усмивка и хвана Асука под ръка.Тсубаки и Мичиу се спогледаха несигурно.
След 5 минути двете момичета изпращаха Ева и Асука на вратата:
-И да се пазите! Ако някой ви нападне-викайте възможно най-силно! - провикваше се Мичиу.
-И не се отдалечавайте! Все пак няма да ви чуем ако сте далеч! - каза и Тсубаки.
-И внимавайте какво ядете!
-Асука,не я изпускай от поглед!
-Не яжте нищо от земята! Мравките носят много болести!!!
-И да не закъснявате,ей!
-Да,и внимавайте какво правите! - каза Мичиу,а Тсубаки я изгледа.
Така Ева и Асука най-сетне се отдалечиха достатъчно,за да се успокоят.
-Ох,мислех си,че никога нма да спрът! - въздъхна Ева.
-Да.Страшно са досадни.Трябва поне да се чувстваш поласкана,правят го за теб. - каза Асука.
-Да,прав си. - каза Ева и двамата тръгнаха.
-Къде искаш да отидем?
-Ами...на някое спокойно място,където да можем да си починем и да хапнем! Направила съм сандвичи! - каза радостно Ева.
-Супер.Знам точно къде да те заведа.Не далеко от тук има едно малко поточе.Слънце,спокойствие,вода-ще ти хареса! - каза Асука.
-Да вървим там! - зарадва се Ева.
През това време останалите вече бяха при Оракула и му даваха инструкции.
-Разбра ли? Ако Зерон дойде в това измерение веднага трябва да ни съобщиш! Ева е в опасност,следователно и Джена! - кряскаше заплашително Мичиу.
-Тя знае ли,че вика на дупка в пода? - подшушна объркано Кира на сестра си.
-Не,това е Оракула. - отговори му тя пак тихо.
-Отговори ми!!! - ядосваше се Мичиу,защото Оракула не се обаждаше.
-Значи,искаш да ти съобшя ако Зерон дойде в това измерение? - каза той със странен тон.
-Да! - отговори нервно Мичиу.
-Ок.Съобщавам ти. - каза съвсем спокойно Оракула,а всички в мазето замръзнаха.
-Чакай,Зерон е тук?!?! - шашна се Тсубаки.
-Да.Дойде преди няколко минути. - каза пак Оракула.
-Но ЗАЩО НЕ НИ КАЗА ПО-РАНО?!?!?! - развика се пак Мичиу. - Ти глупава дупка такава!!! Ако нещо се случи с Ева ще те заровя!!! - викаше тя и пое нагоре по стълбите.
-Къде отиваш,Мичиу? - попита я Иное.
-Как къде! При Ева!
-А знаеш ли къде е тя? - попита я Тсубаки.Мичиу поседя няколко секунди,после на бегом се върна до дупката.
-Кажи къде е тя! ВЕДНАГА!
-И защо да го правя? Какво ще получа аз? - каза самодоволно Оракула.
-А,извинявай,но не мога да правя същия номер като Джена с ябълките! - вдигна ръце Мичиу.
-Но Джена може.Искам ябълки! - каза Оракула.
-Ок! Като си дойде Джена ще ти даде ябълки! Колкото искаш! - съгласи се вевднага Мичиу.Иное и Тсубаки се хванаха за главите,защото знаеха,че това ще доведе до проблеми с Джена.
-Ок...те са на север,до малкото поточе. - каза Оракула и всички побегнаха нагоре.Пред вратата на Мазето видяха Касаки и Нара.
-Какво става? - попита шашнат Касаки като видя всички да бързат.
-Зерон е тук.Да вървим при Ева! - викна Тсубаки и двете момчета хукнаха след останалите.
През това време Ева и Асука още се лутаха из една гора.
-Ох,май объркахме пътя... - каза малко скомфузено Асука.
-Споко,ще се оправим.Ела,мисля,че от там чух вода. - и двамата тръгнаха из едни храсталаци.Ева вървеше напред.Тя най-сетне излезе от храсталаците и за нейн късмет се оказа точно на малкото поточе,към което се бяха запътили.
-А! Ето го! Казах ти,че е тук! - викна тя радостно и се обърна към Асука,но него го нямаше. - А-асука? - каза уплашено момичето.
-Не точно. - Ева чу глас зад гърба си и се уплаши.Тя се обърна бавно и като видя,че зад нея е Зерон,физиономията и стана още по-уплашена.После захвърли кошницата на една страна и побехгна към гората.Тя тичаше без да се спира и без дори да се заслуша дали има някой след нея.В един момент се измори и се спря.Огледа се бързо и като разбра,че няма никой около нея,тя се облегна на едно дърво.Имаше нужда да си поеме дъх.
-Асука! Къде е той?! О,не...Зерон сигурно...не! - момичето се разплака,защото заради нея Асука сигурно вече страдаше.
-Не се безпокой,приятелчето ти не ми трябва. - Ева се ококори,защото Зерон се появи от нищото точно пред нея.Тя се опита да избяга,но той я хвана за ръката и я завъртя към себе си. - Не,недей да бягаш! От толкова време те търся! Хайде,няма да боли...много! - каза той радостен и започна да се приближава до Ева.Тя започна да пищи,но скоро млъкна.Зерон я целуна.Ева се шокира в първия момент,но после бавно затвори очи.
След около 10 минути Ева отвори очи.Видя Мичиу над главата си.
-Хей! Ева! Добре ли си? Жива ли си?! - викаше тя и я тресеше.
-Да...да! Жива съм,не ме треси така....ох,главата ми! - изпъшка Ева и се надигна.
-Какво стана? - попита нетърпеливо и загрижено Мичиу.
-Н-не знам...
-Асука каза,че са го нападнали в гръб.Явно е бил Тодое,защото беше атакуван с Електричество.Само се чудя защо не са го убили. - каза Иное замислено.Всички,включително и будния Асука я погледнаха странно. - В смисъл,можели са,защо не са го направили? Не че имам нещо против теб,Асука,не..... не ме разбирайте погрешно! - шашна се Иное.
-Все пак,нападнаха ли те? Джена ли ти помогна? Какво помниш,Ева?! - попита Тсубаки като подаде ръка на Ева да се изправи.
-Д-да....Джена ме спаси.Мисля че това стана.Не помня мн ясно.Много..се усплаших. - каза Ева и се изправи.
-Значи...Зерон и Тодое още са тук някъде.Предлагам да ги намерим.Явно Зерон още не е достигнал максимума на силите си щом още не е погълнал Тодое. - заприказва Тсубаки.
Но Ева не я слушаше.Тя изглеждаше доста изненадана.Тя погледна ръцете си. "Да...от кога искам да вляза в женско тяло! Чувството е...странно...но приятно! А и ще погълна човешка душа! Казват,че те били най-чисти и вкусни.Но първо да се заема с тези глупаци!" мислеше си тя и после погледна злобно Тсубаки.Ева сложи ръката си зад гърба.Първо около палеца и се появи магия,после около показалеца,средния,безименния и кутрето се появиха такива малки количества магия.После тя стисна юмрук и като го отвори магията беше значително повече.Тя се засили и заби ръката си право в корема на Тсубаки.Всички се шашнаха,а Тсубаки падна на земята и едва дишаше.Ева изправи глава и започна да се смее самодоволно.
-Да! Най-сетне! Победата е моя!!! - започна да вика Ева и да се смее.Всички гледаха объркано.
-Ти... Ева...какво... - започна да пелтечи Мичиу.
-Ева? О,миличка,мислех,че ти първа ще забележиш.Ева в момента я няма! - изсмя се тя и после замахна към Мичиу.Образува се силен вятър,който запрати Мичиу,Кира и Иное на няколко метра назад и ги блъсна в едни дървета.После Ева замахна обратно и дърветата сякаш погълнаха телата на тримата и те се оказаха в капан.После бързо направи същото и с останалите-Нара,Асука,Касаки и Миу.Тсубаки тъкмо си беше поела въздух и успя да надигне глава.
-З-зерон...копеле ... такова... - едва каза тя.
-Не мисля,че си в състояние да говориш така.Смятам даже,че трябва да ме молиш за милост.Нали,Тсубаки! - каза Ева и се наведе.Явно при целувката,Зерон в същност се беше прехвърлил в тялото на Ева.Но там го очакваше изненада.
-Няма да ти се размине така! - каза пак Тсубаки.Зерон се засмя и я издигна като и стискаше врата.
-Защо си мислиш така? Кой ще ме спре? Ти? Ти не можеш сама себе си да спасиш! Джена? Не я виждам никъде! Приятелите ви? - Зерон се обърна в двете страни - Мисля,че и те са малко заети.Сама си,миличка,и този път ще те довърша! - извика доволно той и пак започна да се смее.
"Явно още не знае,че Джена е в Ева! О...очаква го голяма изненада.Но...защо Джена още нищо не е направила? Да не би...ами ако той и е направил нещо? Не...мамка му!" мислеше си Тсубаки докато се опитваше да поеме последна глътка въздух.Както се смееше,Зерон изведнъж спря.Изражението му се промени.Той пусна Тсубаки.Тя се просна на земята и започна да кашля.Зерон отстъпи малко назад и започна да се привива от болка.Сякаш нещо го изяждаше от вътре.Изведнъж той падна на колене и започна да вика с лице към небето.Получи се ярка светлина,а след нея Зерон лежеше на земята в предишното си тяло.На мястото на Ева вече беше Джена.Тя бавно се изправи и се обърна към него.Той още беше неадекватен.Не можеше да разбере какво стана току що.Джена реши да се възползва от момента.Ноктите и станаха дълги и остри,тя ги допря до гърлото на Зерон и бавно започна да го изправя.Чак тогава той видя,че това е Джена.
-Значи...така били работите... - каза той все още в шок.За първи път го бяха изхвърляли от тяло. - Ти и човешкото момиче използвате едно и също тяло! Трябваше да се сетя!
-Знаеш ли какво става с тези,които посягат на тялото ми? - попита заплашително Джена. - Умират! - извика тя и после заби ръката си в корема му.Тя беше направила подобна магия на тази,с която Зерон беше повалил Тсубаки.Той изхвърча доста назад и се сгромоляса.После от никъде излезе Тодое.Вдигна Зерон,направи портал и двамата избягаха.Тогава дърветата пуснаха останалите.Джена падна на колене,подпря се на земята с наведена глава и започна да диша тежко.
-ЕнДжей! Добре ли си? - втурна се към нея Мичиу.
-Д-да...просто се изтощих.Това копеле...как можа да влезе в моето...нашето тяло!?!? - ядоса се Джена.Мичиу се усмихна и я прегърна.
-Добре си...радвам се. - каза тя.Джена се отпусна в ръцете и,защото нейните вече не я държаха.
Иное отиде при Тсубаки.
-Как си?
-Не знам...сякаш...корема ми се ракъсва! Какво е направил?! Ужасно боли! - викаше тя от болка.
-Чакай,ще се опитам да... - Иное повдигна блузата на Тсубаки и остана шашната.
-Какво? Иное,какво има? - попита Тсубаки и сама погледна.Нейното изражение също стана такова.На корема си тсубаки имаше голямо лилаво петно.Много странно,не беше оформено никак.Просто петно.Но сякаш това петно гореше.Тсубаки усещаше как кожата и изгаряше.
-ИНОЕЕЕ! Боли! - извика пак тя и Иное излезе от шока.Тя започна да я лекува.
След няколко часа всички бяха в къщата.Тсубаки беше превързана.Иное беше спряла горенето,но все пак по корема и имаше прогорена кожа.Всички се бяха събрали на хладно при Оракула.Джена трябваше да му даде ябълки.
-Длъжници сте ми! - извика тя и отгриизна за пореден път от ябълката.
-Ние? Спасигхме ти... - започна да казва Мичиу,но се спря. - Ок,длъжници сме ти. - въздъхна тя след като осъзна,че Джена пак ги беше спасила.
-Да! А от къде Зерон знаеше къде да търси Ева и Асука? Според Оракула,докато е дошъл в това измерение той веднага се е насочил към тях. - каза Джена и пак отгризна.
-Според мен някой му е казал.Някой му издава информация. - каза Оракула.Мълчание погълна цялото мазе.Всички се споглеждаха подозрително.
-Знаех си! Казах ви! Не трябваше той да идва! Но не,кой слуша Мичиу! - развика се по едно време тя.
-Стига,Мичиу,не е Нара! - каза Джена и захвърли огризката от ябълката.После взе следващата и с негода я захапа.
-Как да не е той?! Ако не си спомняш,предния път Зерон него хипнотизира! Ами ако и сега е още негов роб? Ако всяка вчер излиза тайно и се среща с него?!?! - започна да фантазира Мичиу.
-Глупости! - смънка с пълна уста Джена.Тсубаки мълча извесно време.
-Нара е! - извика тя изведнъж и с магия го окова.Нара падна на колене и не можеше да се освободи.Джена веднага скочи и прекъсна връзката си с Оракула.
-Какво правиш?!?! Тсубаки,пусни го!! - развика се тя.
-Защо? Сигурна съм,че е той! Както каза Мичиу,Зерон него използва,а и преди 2 вечери видях Нара да излиза! По сред нощ!!! Къде мислиш,че е ходил? - каза Тсубаки уверена в себе си.Като чуха това,Джена и Нара се спогледаха шашнато.
-Пусни го! Не е той! - каза Джена.
-От къде си толкова сигурна!? Винаги го защитаваш! Джена,та той е само дракон!!! - намеси се и Мичиу.Джена стисна зъби и юмрук.
-Казах,ПУСНИ ГО! - извика тя и магията на Тсубаки беше отнесена.Нара се изправи зад Джена. - Слушайте ме внимателно и двете! Зерон успя да завладее неговия мозък,точно защото е дракон!!! Те не са пригодени да се бият в човешка форма! По-слаби са! Не го ли разбирате? Нара се жертва за нас по този начин! А и всяка една от вас можеше да попадне под контрола на Зерон! - развика се разгорещено Джена.
-Ами вечерта? Как ще обясниш това,Нара? - обърна се Тсубаки към него.
-Тогава....аз.... - той се чудеше какво да каже.
-Беше с мен. - каза изведнъж Джена и всички я погледнаха шашнато.
-С теб?! Не,майташпиш се! Сега се опитваш да го защитиш! - каза Мичиу.
-Не,сериозно.Бяхме двамата.Не ни се спеше и излязохме.Бяхме на езерото. - обясни Джена.
-Как ще го докажете? - попита Тсубаки.Двамата се замислиха.
-Аз съм свидетел. - обади се Иное.Джена и Нара я погледнаха учудено.
-Но как? Сигурна съм,че не ни забеляза! Ние дори не минахме през къщата! - каза Джена шашнато.
-Права си,но все пак като се пренесохте горе,стъпахте на пода.Тази къща е като жива,ти трябва най-добре да знаеш това,ЕнДжей. - усмихна се самодоволно Иное.Джена се плесна по челото.
-Няма значение! Сега вярвате ли ми? - каза тя и погледна пак Тсубаки и Мичиу.Двете не отговориха нищо. - Приемам това за да! Ако има шпионин,то не е някой от нас! Или има някакво...устройство или магия,която проследява движението тук,из къщата,или Зерон си е хванал врачка! Мисля че с това въпроса е приключен! Сега смятам да се отдам на почивка,защото всеки момент краката ми ще се откачат! - каза Джена и наистина,секунда след това тя се преобрази в Ева,която пък падна в ръцете на Нара.
С това въпроса и деня беше приключен.Мичиу все още не вярваше на Нара,а Тсубаки започна да се пита какво точно са правили двамата онази нощ.Но въпросите си запазиха за себе си.

Глава 34

2008-07-17T00:00:32Z

След поредния обяд,всеки се зае със свои си работи.Иное миеше чиниите,Кира беше седнал на масата близо до нея и я наблюдаваше,а Мичиу седеше от другата страна на масата и се ровеше във някакви стари книги.Иное я беше помолила да намери някаква магия.Както си тракаше с чиниите,изведнъж Иное беше прекъсната.
-И...това ли правиш по цял ден? Готвиш,миеш и чистиш? - обади се Кира.Иное си продължи с чиниите.
-Какво искаш да кажеш?
-Кога ще видя малката си сестричка в действие? - каза хитро пак Кира.
-Какво действие? - продължаваше да отговаря със въпроси Иное.
-Ами...битки,магии,ритници...нещо такова.От както съм тук не съм те виждал да се биеш.
-Ще ме видиш,когато се наложи. - каза Иное и се надяваше,че с това разговора е приключил.
-А защо да не ми покажеш още сега? - неочаквано след няколко секунди каза Кира.Иное рязко спря да трака с чиниите.Мичиу надигна глава,погледна неподвижната Иное,после погледна и Кира и само смънка:
-Голяма грешка. - и се позасмя.Кира я погледна странно само за секунда.Но щом отново се обърна напред,Иное вече се беше надвесила пред него и го гледаше право в очите.Тъй като между тях двамата имаше само няколко сантиметра,Кира още повече се шокира и се отдръпна малко назад.
-Предизвикваш ли ме? - каза сериозно Иное.
-Д-да! - каза леко колебаейки се Кира.Иное го гледа още няколко секунди,после се усмихна,стана и се върна към чиниите.
-Приемаш ли? Или те е страх големия ти батко да не те натупа? - каза вече по-уверено Кира.
-Да ме е страх? Не...просто искам да си довърша чиниите. - каза Иное доволно.
Малко по-късно всички се събраха навън.Иное и Кира бяха готови за тренировка,а останалите нямаше как да пропуснат това зрелище.Пък и бяха любопитни на какво е способен Кира.
-Донесе ли пуканки? - попита Мичиу,която беше вече се настанила под едно дърво,от където се откриваше идеална гледка към мача.
-Естествено! - каза доволно Тсубаки и седна до нея.Двете започнаха да набиват пуканки.
-Готова ли си? - попита Кира след дълго мълчание между двамата.
-Аз теб чакам. - усмихна се Иное.
-Да започваме тогава! - усмихна се Кира и мача започна.
Той дори не очакваше сестра му да е толкова бърза.Преди той да се усети,тя вече беше изминала разтоянието от няколко метра между тях.Тя замахна с юмрук,но той успя да се защити с ръце.Иное,разбира се,не се спря само с един юмрук,ами последва серия от всякакви удари-ритници,крошета,завъртания,юмруци и т.н. Кира успя да се защити от всичко.В един момент той видя възможност и се възползва от нея.Сега той я атакуваше,а тя се защитаваше.Кира пак остана учуден от добрата защита на малката си сестра.Той също нанесе доста удари,но Иное се спаси от всичките-някой избягваше,други понасаше с ръце и т.н. Не след дълго двамата се разделиха.Разтоянието между тях беше около 5 метра.Иное дишаше тежко.Все пак брат и е по-голям и по-едър от нея,нормално беше тя да се измори след тези серийки.
-Ок,да я даваме сериозно вече! - каза тя и затвори очи.След секунда сложи ръце пред тялото си и между тях започна да се образува кълбо от магия.То бързо се уголемяваше и изведнъж Иное запрати кълбото право към Кира.Получи се мощна експлозия.Всеки закри очи и залегна на някъде.Вдигна се и прах от земята.След като той се разнесе,всички останаха зяпнали като видяха Кира.Той беше непокътнат,само дето сега имаше и меч.Малко странен меч,приличаше на реликва.Иное се ококори.
-Какво е това?! - извика тя млако ядосано.
-О,не ти ли казах? Това е най-добрият ми приятел. - усмихна се Кира и побегна към нея.Иное направи щит пред лявата си ръка и по този начин се защитаваше от ударите.Сега тя усещаше доста по-голяма тежест в сравнение с предишните атаки,които Кира и беше нанесъл.Изведнъж той отскочи нагоре и полетя право към нея.Иное в последния момент успя да се дръпне и Кира заби меча си право в земята.Ако Иное не беше реагирала,това опрделено щеше да е смъртоносна атака.Отново се вдигна прах и след като той се разнесе,Кира бавно се зправи.Измъкна меча си от земята и всички видяха,че около самия меч се носи някаква странна магия.Всички усетиха силата на меча,дори и да не се биеха с него.Иное стисна зъби от ярост.После хвана дясната си ръка с лявата през китката и побегна към Кира.Иное вкара магия през дясната си ръка.Сега цялата и сила беше съчетана там.Само докосване щеше да е достатъчно,за да приключи мача.Кира вдигна меча си и се подготви.Иное започна да замахва.Кира се дърпаше и избягваше всякакъв допир с ръката на Иное.След няколко нейни опита,Кира се усмихна доволно и изведнъж магията около меча се удвои.Това накара Иное да се отдръпне.Нито тя нито някой от останалите знаеха какво може да направи този меч,за това всички гледаха внимателно.Кира замахна и се образува страшно силен вятър.Иное едва се държеше на краката си.Когато вятъра спря,тя отвори очи,но не видя брат си.Иное започна да се оглежда нервно,защото не знаеше от къде може да изскочи той.Тогава се появи и Кира.Той дойде от въздуха,отново падна върху Иное.Тя пак успя да се дръпне в последната секунда,само дето този път се озова на земята.Тя започна да се изправя,но изведнъж някакви корени я награбиха.Сякаш земята под нея се пробуди.Иное започна да се бори с тях,но беше безуспешно.Кира се приближи до нея.
-Не е зле.Не очаквах да ме победиш,но определено ме изненада няколко пъти. - каза той доволен от себе си.
-Така ли? Гледай това тогава! - каза мотивирано Иное и след секунда всичко се освети.Корените сякаш изсъхнаха.В суматохата Кира затвори очи,най-вече заради светлината,но това беше и главната му грешка.Преди да се усети,Иное се добра до него и го повали.Меча му изпадна на една страна,а Иное седеше върху него и беше насочила дясната си ръка,която отново беше обградена от магия.Ползваше я като смъртоносно оръжие.
-К-как... - едва промълви Кира.Той беше страшно шокиран.
-Не трябва да бързаш да се радваш на победа,която още нямаш.А и не знаеш срещу кого се изправяш.Както сам каза,не знаеш на какво съм способна.Защо се успокои толкова бързо? - каза му Иное доволна. - Победен ли си?
Кира стисна зъби и замълча.
-Победен ли си? - попита пак Иное,но този път малко по-нервно.Кира затвори очи и въздъхна.
-Да,ок,победен съм! - Иное се усмихна слънчево.После ръката и си мина в стария си вариант и тя стана от него.
-Хм,както и очаквах. - смънка Касаки и погълна поредната пуканка.
-Да,Иное не пада така лесно. - съгласи се и Мичиу.
-Поне това научих за толкова време. - обади се и Тсубаки.
-Е,дами,хареса ли ви шоуто? - каза Кира след като с Иное седнаха при останалите.
-Не беше нищо особено. - каза Мичиу и двете с Тсубаки се спогледаха и се засмяха.
Кира пък погледна въпросително Иное,а тя в отговор вдигна рамене.
-Някой да е виждал Ева? - изведнъж се обади Нара.Останалите се огледаха.
-Беше тук...нали? - каза Тсубаки и погледна Мичиу.
-Да,тя излезе с мен.Бше тук,куде е ?!?! - започна да се паникьосва Мичиу и се изправи.
-Няма къде да е,най-вероятно е влязла да вземе още пуканки. - каза Касаки отегчено.
-Да бе,и Джена ще и разреши да изтърве и секунда от мача? Няма начин.Нещо е станало... - започна да се вайка пак Мичиу и се насочи към къщата.
Обиколиха всички стаи,но Ева я нямаше.
-Къде е тя?!?!? - започна да се притеснява сериозно Мичиу.
-Нали Джена е с нея.Нищо няма да им стане. - обади се пак отегчено Касаки.
-Не,нещо е станало,усещам го! - каза притеснено Мичиу.
-Спокойно,како! Сигурна съм,че кака Джена и кака Ева са добре! - прегърна я малката Миу.Но това изобщо не успокои Мичиу.Тя пак скочи и започна да крачи из стаята.
-Мислете,къде може да са!? Скоро ще се стъмни...къде може да са?!?! - говореше си Мичиу докато обикаляше.Тогава на Нара му мина нещо през ум.Той стана и се качи до стаята си.Когато той излезе,останалите се спогледаха.
-Какво му стана пък на него? - смънка Тсубаки.
-Дракон,какво да го правиш... - каза Мичиу и въздъхна.
-Ами ако се е сетил нещо за Ева? - каза Кира.
-Да бе,на него не му пука нито за Ева,нито за Джена. - отряза го бързо Мичиу и продължи да крачи из стаята и да си говори сама.
Нара се качи в стаята си.Влезе с гръм и се огледа.На леглото му имаше една бележка:

"Искам да те питам нещо.Знаеш къде съм.
Джена"

-Знаех си! - каза той доволно и излезе.Той се насочи право към езерото.Не след дълго беше там.Джена си седеше сама на брега,точно където бяха седнали с Нара миналата вечер.
-Очаквах да дойдеш по-бързо. - каза тя с усмивка.
-Имаш досадни приятелки.Търсят те,знаеш ли? - каза и той и седна до нея.
-Знам.Но скоро ще се сетят да питат Оракула и ще мирясат. - каза Джена и погледна Нара в очите.Няколко секунди двамата се гледаха безмълвно.
-За какво искаше да говорим? - каза той изведнъж и наруши неловкото за него мълчание.
-А,да. Вчера,когато каза,че искаш да се махнеш от тук.Къде щеше да отидеш? - Кира се позамисли и за това замълча.
-Не знам.Нямам къде да отида.Най-вероятно щях да се лутам из някое измерение. Защо питаш? - попита той подозрително.
-А,просто...така. - каза Джена и погледна към езерото.
-Не,има си причина.Изченза,после онази бележка.Едва ли е само,защото ти е хрумнало ей така. Кажи. - попита пак Нара упорито.
-Просто....замислех се дали наистина няма да е по-добре да се махнеш. - Нара остана шокиран.Последва мълчание.Най-дългите 3 секунди за него.Тогавя рязко Джена го погледна. - А,не! Не ме разбирай погрешно,мислех си,че ... бих могла да дойда с теб.За това те питах.
-Да дойдеш с мен? Но защо? - учуди се той.
-Писна ми от всичко тук.От толкова много време живея в тази къща и единственото,което намирам в нея са проблеми и пак проблеми.В чуждо тяло съм,на смени сме с Ева.Това не е живот.Най-малкото аз и преча.Провалих и живота.Е,тя не беше много щастлива тогава,но ...все пак е гадно да има чужда душа в тялото ти! Пък и на мен ми е кофти.14 години бях затворена.14!! Това хич не е малко.Е,за теб може би,но за мен са доста годинки.Сега трябваше да съм си намерила съпруг,да имаме деца и една малка спокойна къщичка с много домашни любимци.Да си имаме пейка на верандата и всяка вечер да излизам на нея,за да гледам залеза заедно с любовта на живота ми.А какво получавам? 14 изгубени години и още врагове-яко. - тя приказваше и приказваш,докато в един момент не се усети да спре. - Ъ,разприказвах се.Та,исках да дажа,че няма смисъл.Аз поне не виждам смисъл да стоя повече тук.Ако можех да напусна това тяло...дори и да умра,пак ще е по-добре от сега. - след тези думи Нара рязко я хвана за раменете и я обърна към себе си.
-Каквоо ги говориш??! Да умреш? Ти луда ли си?!?! Всички онези,всичките ти приятели-те разчитат на теб! Ти си им надеждата! Мислиш ли,че и те нямат мечти? И мечтите им зависят от теб! Ако ти се откажеш,тогава кой ще спре Зерон? Кой ще помогне на останалите? Джена,какво ти става? Ами Ева? Не знам как е живяла преди,но тя определено не е нещастна тук.Според мен тя дори няма да иска да се връща в човешкия свят.А и защо не я питаш преди да решаваш вместо нея? Може пък тя да те иска,мож тя да е съгласна с това да използвате едно тяло.Веднъж тя ми каза,че за нея ти си като по-голямата сестра,която тя вечно е искала.Не отнемай това от нея.Тя не е виновна за нищо.Не мога да разбера,какво те доведе до тези шантави мисли!? - той малко се беше ядосал.Джена усети това по гласа му и лицето и изразяваше учудване.Изведнъж тя наведе глава.Нара я гледаше шашнато. - Джена? Добре ли си? - попита той,а в отговор,тя се хвърли върху него и го прегърна.
-Нара...аз...съжелявам.Прав си за всичко,но просто...не мога аз да съм тази,на която всички разчитат! Не мога да се справя сама! Не мога! Нямам...сила,не искам да съм сама! Въпреки всички тях,всичките ми приятели,винаги съм се чувствала сама! Съжелявам,не мога! - тя се разплака.Нара малко се учуди,но после отпусна ръцете си и я прегърна.
-Сама? Няма човек в онази къща,който да не е готов да даде живота си за теб.Защо се чувстваш сама?
-Н-не знам.Нещо ми липсва.Не знам какво,но...винаги имам празнина в сърцето. Сякаш...сякаш кучето ми е изчезнало! Разбираш ли? Липсва ми нещо... - подсмърчаше тя,но определено беше започнала да се успокоява.
-Куче? Би ли приела на негово място Дракон? - Нара се усмихна.След секунда Джена се надигна и го погледна шокирано.
-Дракон?
-Да,едно голямо такова,с крила и диша огън и... - започна да се обяснява той,но Джена го прекъсна.
-Винаги съм искала да си имам дракон! - каза тя доволно.После двамата се засмяха.
След още няколко минути Джена се успокои напълно.
-Е,време е да се връщаме.Мичиу може вече да е запалила къщата. - каза Нара,а Джена се засмя.
-Да,прави си.Хайде. - двамата станаха и се отправиха към дома си-еднствения си дом.
Точно преди да влязат,Джена се спря.Нара я погледна странно.
-Благодаря ти. - каза тя и после мина пред него.Нара седя няколко секунди така,после се усмихна и я последва в къщата.
-Къде беше?!?!? Знаеш ли колко се притесних?! Какво ти става?!?!? ЛУДА ЛИ СИ?!?! - развика се Мичиу още като видя Джена.
-Къде я намери? - обади се Иное като гледаше Нара.
-На езерото.Където с Миу брахме...цветя. - каза той и се сети за онази гадост,която го беше налазила тогава.
-На езерото?!?! Какво си правила там?! - продължи да кряска Мичиу.
-Исках да се разходя! Отдавна не бях излизала,а и когато ме призовете искате да се бия с някой! Писна ми! Исках почивка! А и Ева се съгласи! - каза наперено Джена. Мичиу я изгледа шашнато.
-Ева... КАКВО?!?!?! - избухна пак огненото момиче.Всички се засмяха,а Мичиу продължаваше да вика и да вика...докато изведнъж Джена не я прегърна.Това я накара за млъкне,защото остана доста шокирана и трогната от жеста.Отдавна Джена не беше правила нищо такова за приятелката си.
-Това пък за какво беше? - попита с по-спокоен тон Мичиу.
-Исках просто да ти кажа,че ми липсваш. - усмихна и се Джена.После се обърна и към останалите. - И искам на всички да кажа,че когато имате нужда от мен аз ще ви помогна.Никога няма да оставя някой от вас сам и в опасност!
Всички замълчаха,защото не очакваха това от Джена.
-Ох,да не си я намерил В езерото? Сигурно е прекарала извесно време с недостиг на кислород. - каза Тсубаки.
-Не е вярно! Сериозна съм! - красна Джена.Тсубаки отвори едното си око,погледна я и не можа да се сдържи да се разсмее.Джена се хвърли отгоре и и започна да я мачкоти.

Така нещата в къщата се нормализираха.Всички пак бяха единни.Дори и да не бяха много общите им цели,те бяха сигурни,че ще ги постигнат.Защото тази къща беше дом за всеки един от тях.

Глава 33

2008-07-15T00:59:58Z

Следващите дни бяха доста тежки.Всички се възстановяваха успешно,но отношенията помежду им се промениха.Мисията по отнемането на Тодое се беше провалила и никой не искаше да говори за това.Всеки беше виновен и допринесъл за провала.Вече всички бяха сигурни,че Зерон ще успее да погълне силата на Тодое и се чудеха как ще се справят с него сега.Джена не се беше показвала от тогава.Зерон вече знаеше за нея,което правеше мисията още по-провалена. Единствения им коз беше загубен.Нара се чувстваше най-зле,защото той се беше поддал на Зерон и беше играчка в ръцете му.Дракона атакува собствените си приятели.Той страшно много се обвиняваше за това и смяташе,че заради него всичко се беше объркало.Сега Мичиу дори още повече странеше от него.Напрежението във въздуха около къщата се усещаше доста силно и ясно.
Беше пълнолуние и всички спяха спокойно.Само Нара не можеше да заспи.Пълната Луна още повече го нервираше и накрая той реши да се разходи.Изниза се на пръсти от къщата и се насочи към езерото.Когато най-сетне стигна,той остана смаян от прекрасната гледка.Пълната Луна беше точно над езерото и отражението и във водата беше прекрасно.Небето беше чисто и отрупано със звезди.Не се чуваше никакъв шум,дори ветрец не подухваше.Нара седна близо до брега и започна да мисли за последните дни.Както си седеше спокоен изведнъж чу шум и се обърна.От храстите излезе Джена.
-Опитах се да бъда тиха. - усмихна се тя.Нара си отдъхна,а Джена се настани до него. - Как си?
-Добре...до колкото мога.Ти какво правиш тук? - попита той и пак се обърна към Луната.
-Чух те да излизаш и реших да те проследя. - Нара я погледна шашнато.
-Хах,да не мислиш,че ще избягам? - засмя се той.
-Не,реших,че си таен шпионин на Зерон и всяка вечер му докладваш какво правим. - настъпи мълчание,а Нара я погледна странно. - Не бе,просто ми беше скучно. - засмя се тя.
-Скучно...Ева няма ли нужда от сън?
-Ева...може би,но аз нямам.Тук е ... прекрасно. - каза Джена като се огледа. - Отдавна не бях виждала пълнолуние.
Отново последва неудобно мълчание.Джена се беше вгледала в Луната,а Нара се чудеше какво да каже.
-Аз...съжлявам за станалото.Аз съм виновен,че мисията се провали. - каза той притеснено.
-Какво? Глупости. Недей да се обвиняваш.
-Не,така е.Поддадох се на силата на Зерон и ви атакувах.Не мога да си го простя.Мичиу сега ме мрази още повече.
-Ох...не си виновен ти.Всеки щеше да се поддаде.Зерон е доста силен.Пък и всички сме виновни,че мисията се провали.И не се тревожи за Мичиу.Аз ще говоря с нея и...
-Не! - прекъсна я Нара. - Недей.Права е да ме мрази.Все пак аз съм дракон.Не съм като вас,хората.Никой никога не ми е имал доверие и след тази случка съм сигурен,че това няма да се промени.
-Аз ти имам доверие. - Джена сложи ръката си на рамото му.Той бавно насочи учудения си поглед към нея.
-Опитваш се просто да ме разведриш!Дори не знам защо съм тук! Никой в къщата не ме иска,а аз дори не мога да съм ви от полза! - започна пак да мънка Нара.
-Не е така.От полза си ни. - Нара я погледна странно - Е,не последния път,но...
-Да,супер.Май наистина ще е по-добре да се махна от тук. - той стана и тръгна на някъде,но Джена хвана ръката му и го спря.
-Ти мен за коя ме имаш? - попита тя и го погледна малко сърдито. - Казваш,че никой не те искал в къщата,че никой не ти вярвал,ами аз? Мен не ме ли броиш? Дори и да съм единствената,аз ти вярвам и определено няма да ти позволя да отидеш където и да било! Дори един път да си се провалил,винаги ще дойде друга възможност да се докажеш.Не се предавай!Драконите не правят така!
Нара я гледаше странно.Не знаеше какво да каже след тези думи.Чувстваше се кофти,защото я беше обидил по някакъв начин,но пък и му беше приятно да чуе тези думи.
-Сега сядай обратно,защото не искам да стоя тук сама! - усмихна му се Джена и усмивката и го зарази.Двамата отново седнаха и мълчанието отново дойде.Джена дори се излегна на тревата,за да може да се радва на прекрасното небе.След извесно време Нара се обърна към нея,но преди да каже каквото искаше видя,че тя спи.Той се усмихна мило и съблече якето си.Зави я с него и легна на тревата.След няколко минути обаче и той се онесе в сън.
Силното Слънце сутринта събуди Джена.Тя се надигна,потърка очи и се огледа.Когато се сети какво стана снощи се огледа и за Нара.Видя го да спи до нея.После видя и якето му,с което тя беше завита.Джена се усмихна и после се изправи.След няколко минути тя реши да събуди Нара.Наведе се до него и започна леко да го бута.По едно време той отвори очи.Като видя Джена пред лицето си той се стресна и подскочи.
-Спокойно,няма да те изям. - засмя се тя.
-Какво...заспал съм? - шашна се той.
-Да,не си само ти.
-Колко е часа? - попита пак притеснено Нара.
-Не знам,около....7...може би. - каза замислено Джена. - Май е време да се връщаме.Иное сигурно вече е будна и прави закуска.
-Да,по-добре да се връщаме. - Нара стана и се поизтупа.После Джена му подаде якето,а той я погледна малко странно.
-Мерси. - усмихна му се тя и после тръгна напред.Нара се усмихна,облече се и тръгна след нея.
Когато стигнаха до къщата разбраха,че Иное наистина беше будна.Ако бяха влязли през вратата,тя веднага щеше да ги усети и щеше да има много въпроси.За това двамата се спряха отвън.
-Ще ни пренеса в твоята стая.После аз ще си отида в моята и ще се разменя с Ева и така никой няма да разбере какво е ставало снощи. - каза тя шепнейки.
-Че какво е ставало снощи? - попита малко шашнато Нара.Джена го изгледа странно.
-Как какво? Бяхме навън,заедно! Ако останалите разберът знаеш какво ще стане,нали? - Нара я гледа тъпо няколко секунди,после му просветна и се ококори.
-Ок,давай. - каза той.
Джена хвана ръцете му и се съсредоточи.В следващия момент двамата се озоваха в стаята му.Нара отвори очи и вече беше там.Малко се шашна,защото не очакваше да стане толкова бързо.
-Ок,аз изчезвам.Ще се видим скоро... и... не си и помисляй пак да се махаш! Само да разбера такова нещо ще си имаш проблеми с мен! - каза му тя строго,а в отговор той и се усмихна. - Ако искаш да говориш с мен само кажи на Ева и по всяко време съм на разположение. - Каза тя,махна му и после се изпраи-буквално.Пренесе се в нейната стая.Просна се на леглото и се замисли за няколко секунди.После погледна към едно малко шкафче до леглото.На него беше онова червено цвете,което Нара и беше дал преди доста време.Джена го поддържаше живо,защото то много я радваше.Тя се усмихна гледайки цветето.После сложи ръка над него и го нахрани-снабди го с нужните му веществе,за да оцелее още няколко дни до следващото хранене.После се излегна пак на леглото и се размени с Ева.Момичето дори не отвори очи,а направо заспа преди да усети нещо.Ева дори не подозираше,че Джена е била цяла нощ навън.

Глава 32

2008-06-29T01:54:25Z

Само няколко часа по-късно един портал се отвори към Измерението на Гортите.Всички до един преминаха и след като Тсубаки затвори портала,се строиха.
-Е,да започваме. - усмихна се Тсубаки и двете с Иное се обърнаха една към друга,а останалите отстъпиха назад.
Двете момичета хванаха ръце и затвориха очи.След няколко секунди Иное започна да изрича някакви думи.Бяха на стар език.Тя правеше магия за прикритие.Малко след нея и Тсубаки започна да говори подобни думи.Тя пък правеше магия за издирване.По този начин Тсубаки щеше да намери къде са Тодое и Зерон,а Иное да прикрие магията и,за да не бъдат забелязани.Това продължи няколко минути.После момичетата отвориха очи и пуснаха ръце.
-Е? - попита Мичиу.
-Да тръгваме. - усмихна се Иное и всички се зарадваха.Явно номера проработи.Групичката се отправи към мястото.
Кира също беше с тях.Той искаше да види в действие сестра си и приятелите и,а и имаше желание да им помогне с каквото може.Миу и той трябваше да пазят Ева,за всеки случей.Тримата останаха в една гора,а останалите-Тсубаки,Мичиу,Иное,Касаки,Асука и Нара продължиха.
-Ок,ако някой ви нападне или имате нужда от нас? - попита Мичиу преди да се раздели със сестра си.
-Ще изпратя сигнала за помощ във въздуха,знам! Спокойно,како! Нищо няма да се обърка! - успокояваше я Миу.Мичиу се изправи и погледна Кира.
-Моля те,не искам нищо да се случи с нея! - каза тя загрижено,а Кира се усмихна.
-Спокойно,аз поемам бойната задача да ги пазя и двете. - каза той и Мичиу се успокои.По принцип,тя не се доверяваше лесно на хората,но по незнайна причина повярва на Кира.Може би,защото малко си падаше по него,но не искаше да си го признае.Така останалите продължиха напред.Десетина минути по-късно те намериха и техните цели-Зерон и Тодое.За жалост,те не бяха сами.Имаха си доста голяма компания от Горти,които да ги пазят.
-Уф,сега ще трябва и с тях да се оправяме.А са толкова гнусни! - измънка Тсубаки от едни храсти.Всички се бяха разделили - Иное и Нара,Мичиу и Касаки,Тсубаки и Асука.
-Само не бързай.Изчакай Иное и Нара. - каза тихо Асука като не отделяще поглед от противника.
Няколко минути по-късно дойде и сигнала.Един огромен дракон се появи от никъде и атакува лагера.Това беше Нара,както и знака за атака.Касаки и Мичиу излязоха и атакува.Имаше поне десетина чудовища,които им се нахвърлиха.Докато хауса беше в разгара си,Тсубаки се промъкна и се добра до Тодое.Той,разбира се,беше със Зерон.Тсубаки атакува Зерон в гръб като го изпрати няколко метра назад.Докато се усети,Тодое беше хваната в магията на Асука.Момчето падна в безсъзнание.Асука го вдигна и го понесе.Все пак гледаха да се измъкнат колкото се може по-скоро.Зерон бързо се изправи и когато видя картинката се вбеси.
-Как смееш да ме атакуваш в гръб?! - извика той и после запрати голямо черно кълбо по Тсубаки.Тя изхвърча назад и се просна малко пред Асука.Той се спря и погледна стреснато.Нямаше шанс срещу Зерон и двамта го знаеха.Асука преглътна тежко и се обърна.Остави Тодое на земята и се приготви за битка.Двамата се гледаха извесно време и изведнъж Зерон побегна.Асука се паникьоса,защото очакваше най-лошото.Зерон беше вече на метър от него и беше наистина ядосан.Точно преди да го удари,нещо го отнесе.В шока си,Асука не видя точно какво,но после се огледа и видя,че Мичиу се е намесила.
-Аз ще съм ти противник,Зерон. - каза тя и направи знак на Асука да се маха.Той грабна момчето и отново побегна.Но само няколко метра по-напред,Тодое рязко го удари и Асука изпадна в безсъзнание.Явно когато Зерон нападна Асука,той е изгубил контрол над магията и Тодое се е освободил.Мичиу видя това и се хвана за главата.
-Мамка му,отиде ни плана. - каза си тя,но в следващия момент беше атакувана.Зерон и се нахвърли и тя започна да се защитава.Изгради си огнен щит и въпреки,че атаките му бяха силни,тя все някак се оправяше.През това време и Тсубаки се надигна.Тя се държеше за главата,но като се огледа и разбра каква е ситуацията се изправи.Тодое я усети и се подготви за бой.
-Няма да ви се дам! - каза той в готовност.
-Никой не те е питал. - усмихна се Тсубаки.
Тодое изпрати една масивна светкавица по нея,но тя успя да я избегне и се насочи към него.Трябваше само да го накара да изгуби съзнание,за да го изнесът по-лесно.Момчето се паникьоса,но за негово щастие един Горт се появи и Тсубаки рязко спря.
-Ужас! - извика тя,защото наистина много я беше гнус от тези същества.Малкото странно нещо се узъби и побегна към нея.Тя направи щит пред себе си и Горта се блъсна в него.-Махай се! Гадно,малко,гнусно,мизерно същество такова! - крещеше от ужас Тсубаки и отстъпваше назад при всеки сблъсък на чудовището със щита и.Тодое гледаше учуден и бавно започваше да се усмихва.Рязко една вълна обаче наруши кефа му.Той падна на земята целия мокър.Касаки погледна картинката с Тсубаки.
-Какво правиш?!? Просто го убий! Няма да те изяде! - извика и той.
-От къде знаеш? - измънка тя.
-Ох,момичета! - смънка и Касаки и после запрати една вълна и по Горка.Вълната обаче намокри и Тсубаки.
-Какво...ти луд ли си?! Цялата съм мокра! - развика се тя,но преди Касаки да отговори,беше поразен.Тодое използва водата,тъй като тя е проводник,електричеството му идеално се съчета с нея и повали Касаки.Тсубаки се ядоса и направи магия.Запрати една кълбо към Тодое.То го обгради и момчето се оказа в капан.Не можеше да излезе,беше като в балон.
-Стой тук за малко. - каза му тя и отиде да помогне на Мичиу.
За жалост,огненото момиче не се справяше добре с битката.Зерон я беше атакувал няколко пъти и тя беше направо разбита.Лежеше на земята и се опитваше да се изправи,но последния път отнесе парализираща атака и това сега беше изключително трудно.Когато Тсубаки видя неподвижната Мичиу,тя веднага се провикна и Иное дойде.Тсубаки атакува Зерон,а през това време Иное се опитваше да освободи Мичиу от влиянието на парализиращата магия.
-Какво се опитвате да направите? Никога няма да ме победите! Знаеш го,Тсубаки,и винаги си го знаела! Тогава Джена ме затвори,но сега нея я няма! Защо си мислиш,че си по-силна от нея? - говореше Зерон.
-Хм,по-силна съм и ще ти го докажа! - извика ядосано Тсбаки и побегна към Зерон.
Зерон леко приклекна и беше готов да се защити от всяка нейна атака.Познаваше я добре и знаеше какво да очаква от нея.Това не беше добре за Тсубаки.Зерон можеше да предвиди всяко нейно движение,всеки ход и магия.Няколко минути тя го атакуваше със всевъзможни неща,но Зерон успяваше да се измъкне и да неутрализира всяко едно от тях.След всичките опити,Тсубаки се спря,за да помисли.Тя дишаше тежко,защото се беше поизморила.
"Какво да направя?! Той сякаш знае с какво ще го атакувам още преди аз да го разбера! Ама не е чесно така! Не мога да го победя.Освен ако...не,той знае добре всички мои атаки.Трябва да науча нови техники.Е,то хубо,ама сега как да се измъкна?!" мислеше си тя и се оглеждаше.Търсеше с очи някой на крака,който да и помогне.Иное обаче още се занимаваше с Мичиу,Касаки и Асука бяха в безсъзнание,а Нара никакъв не се виждаше.Явно Тсубаки беше сама.Тогава тя се сети за Кира,Миу и Ева,които още бяха в гората.Явно нямаха проблеми,защото иначе щяха да изпратят сигнала.Тсубаки тъкмо се готвеше да запрати едно огнено кълбо във въздуха,когато неочаквано се появи Нара.Той беше в човешката си форма.Изскочи от хратите,леко задъхан.Огледа се набързо.Беше между Зерон и Тсубаки.Зерон обаче се ухили доволно.Преди да се усети,Нара се оказа в капан.Зерно сложи ръцете си на главата му.После Нара изпита силна болка и започна да крещи.Тсубаки се ококори,защото не разбираше какво става.Сякаш през главата му протичаше електричество.След няколко секунди Нара падна на колене.Беше ококорен,но сякаш не виждаше нищо.Зерон започна да се смее злобно.
-Какво му направи?! - извика ядосано Тсубаки.
-Спокойно,миличка.След малко ще разбереш! - каза доволно Зерон и се наведе до Нара.Каза му нещо и погледа на Нара се промени.Стана безразличен,безчувствен,като хипнотизиран.Той се изправи и се обърна към Тсубаки,която пък го гледаше уплашено. - Изпържи я,драконе мой! - извика доволно Зерон и в следващия момент Нара отново се превърна в дракон и запрати една огнена топка по Тсубаки.Тя отскочи и я избегна,но не спираше да се чуди какво става.
-Нара?!? Какво ти става? Глупав дракон! Спри се! Бъркаш посоката,атакувай него! - викаше Тсубаки.
-Хаха,няма смисъл! Той дори не те чува! До него достига единствено моя глас! - изсмя се доволно Зерон,а Тсубаки отскочи от поредната огнена топка.
-Ох,малко ми бяха проблемите,ами сега и дракон.Мамка му! - смънка си тя и реши вече да се бие сериозно.
Но и сериозно,пак до никъде не я докара.Само след няколко минути и няколко опита за атака,огромния дракон я повали.Тя започна да кашля,защото около нея се вдигна много прах.През това време Иное най-сетне беше приключила с Мичиу.Двете се изправиха и видяха Нара.
-Мисля,че вече имаме нужда от помощ. - каза Иное и погледна Мичиу.Тя обаче не искаше да вика останалите.Дори и преди това да настояваше за Джена,сега с нея щеше да дойде и Миу,следователно щеше да е в опасност.Мичиу се колебаеше няколко секунди,но после изпрати едно кълбо огън към небето.Когато то се издигна достатъчно,кълбото се раздели и образува триъгълник.Това беше знака към останалите.При това Нара забеляза,че момичетата са станали.
-Убий и тях! - извика Зерон и Нара,като добро кученце му се подчини.Той замахна с единия си крайник към тях и момичетата се разделиха в двете посоки.Трите с Тсубаки се събраха.
-После ще обясняваш,само кажи какво да правим. - каза Мичиу докато помагаше на Тсубаки да стане.
-Зерон го управлява.Или разваляме магията или правим дракона на шишчета. - каза тя като малко и стана кофти.
-Ок.Значи да се целим в Зерон? - каза Иное и след секунда побегна към него.
Естествено,Нара застана между нея и целта и. Той премина в друга своя форма.По-малка и по-удобна за такава битка.Иное обаче не спря.Тя бягаше право към него.Точно преди да го достигне,огнена вълна отнесе Нара и пътят на Иное към Зерон се освободи.Момичето още повече се мотивира и около ръката и се ибразува лилава магия.Само ако докоснеше Зерон,той щеше да е извън строя и Нара щеше да е свободен.Но все пак и Зерон не беше за поценяване.Той избегна ръката и и след това я атакува в гръб.Иное изхвърча назад,прекатури се и пак си стъпа на краката.Тя се обърна към него и започна да диша тежко.
През това време Нара беше на крака и се биеше срещу Мичиу и Тсубаки.Момичетата бяха добри,но Нара беше страшно бърз и успяваше да избегне всяка тяхна атака.Изведнъж нещо удари Мичиу през лицето и я запрати няколко метра назад.От някъде на Нара му се появи дълга,тънка и гъвкава опашка.
-Това пък от къде се взе? - каза учудено Тсбаки,но в следващия момент беше запратена по същия начин при Мичиу.
-Намерила си кого да питаш. - отговори и недоволно Мичиу докато се опитваше да се изправи.Но преди момичетата да се помръднат,Нара се появи пред тях и беше насочил дългите си,остри като ножове нокти,към тях .С лекота можеше да ги довърши.Но не го правеше.Той седеше просто там и сякаш нещо го спираше.Момичетата се кокореха насреща му.
-Нара,спри! - чу се глас и всички се обърнаха.Бяха Джена,Кира и Миу.
-Миу! Стой на страна! Той е полудял! - извика Мичиу,загрижена за сестра си. - Знаех си че ще ни донесе само неприятности! - смънка после тихичко Мичиу.
-Нара,чуваш ли ме? Бори се,той не ти е господар! Не му се подчинявай! Не можеш да ги убиеш! Те са ти проиятели! - говореше Джена като бавно се приближаваше.Ръцете на Нара започнаха да треперят.
-Няма смисъл,той чува само Зерон! - каза Тсубаки,но това не накара Джена да млъкне.Тя продължаваше да му говори докато не се приближи достатъчно и не сложи ръце на неговите.
-Хайде,успокой се.Знам,че можеш да го победиш.Не се предавай.Аз вярвам в теб. - продължаваше да говори тя.
Ръцете на Нара започнаха да се отпускат,а дългите нокти-да се скъсяват.
-Май...работи... - учуди се Мичиу.
Джена гледаше Нара в очите и леко изместваше ръцете му от момичетата.Те се измъкнаха,но Нара още не беше се освободил напълно.
-Остра и бърза атака в определена точка. - всички се обърнаха и видяха Асука на крака,с ръка на главата. - Знам тази техника.Само това е начина да го освободите напълно.
-Да го атакувам? - учуди се Джена и пак погледна Нара.Тя започна да вижда живот в очите му.Те вече не бяха толкова празни като преди.Но не се виждаше и нищо хубаво.Джена виждаше как той се мъчи,за да не атакува останалите. - Къде? - каза тя решена да помогне на Нара.
-Там,от където е влязла магията-главата предполагам. - обясни Асука.Джена кимна и после замахна.Всички очакваха тя да го удари страшно силно,с някоя силна магия,но за всеобщо учудване,тя просто му завъртя един шамар.Доста як шамар,защото главата на Нара се завъртя максимално.
-Казах силна атака,не милване! - каза ядосано Асука.Джена се наведе и погледна Нара в очите.Те вече бяха изпълнени с чувства.Явно шамара беше помогнал и Нара беше свободен.Двамата бавно се изправиха.Нара се държеше за бузата,а Джена се усмихваше радостно.
-Шамарчето ми винаги помага! - каза тя и се засмя.Нара гледаше ошашавен.
-Аз...какво...не помня нищо... - Нара се опитваше да събере смислено изречение,но не се получаваше.
-Спокойно,магии. - намигна му Джена и се усмихна.
Когато магията се развали,Зерон усето това.Той се ококори и рязко се обърна.Видя Джена при останалите и още повече се шашна.Иное беше повалена и се опитваше да стане,защото сега,докато той беше разсеян,беше идеалния момент да го атакува,но нямаше сили.
-Д-джена! - извика шашнато Зерон и всички го погледнаха.Джена побаче беше с гръб към него и след няколко секунди започна бавно да се обръща.Когато той видя лицето и и се увери,че наистина е тя,той се зарадва. - Най-сетне! Не мога да повярвам! Къде се кри до сега? Мислех,че си мъртва!
-Както виждаш,жива съм. - каза тя.После погледа на Зерон забеляза Тсубаки,която седеше малко зад Джена.
-А...ясно.Двете сте се съюзили срещу мен,нали? Трябваше да се сетя.Но все пак не мога да разбера.Тсубаки е по-слаба,за нея разбирам защо се е съюзила с теб,но ти защо си я приела? Ти винаги си била по-силна.Да не мислите,че двете ще ме спрете? - започна да говори Зерон и да пристъпва към тях.
-По-слаба?! - чу се Тсубаки отзад,но Джена я прекъсна.
-Знаеш ме каква съм,обичам да помагам. А ти защо си се спрял на такова ненужно същество като Тодое? Мислех,че се целиш по-високо. - каза хитро Джена.После се чуха виковете на Тодое.Явно се обиди,за дето го нарекоха слаб.
-Хах,и двамата знаем защо.Момчето има нещо,което аз искам.Само от него мога да го получа.Но,уви,още е рано.Не се притеснявай,съвсем скоро ще съм готов да се бия отново с теб,както едно време. - усмихна се Зерон.
-Съвсем скоро ли? Аз си мислех,че можем да приключим това още сега. - усмихна се и Джена и в следващия момент и двамата изчезнаха.После се чу сблъсък малко по-в страни и всички се обърнаха.Между двамата сякаш се образуваше една стена.От страната на Зерон беше черно,а от тази на Джена-червеникаво-лилаво.След няколко секунди борба за надмощие,двамата отскочиха назад.Зерон се озова до Тодое.
-Освободи ме! - викаше момчето от вътрешността на балона,в който все още беше затворен.Зерон не изглеждаше доволен.Той стисна зъби и после само като докосна балона и магията се развали.Тодое падна на крака и направи бързо портал.После премина през него.
-Скоро,мила моя,скоро. - каза Зерон и после мина през портала.Секунди след това той се затвори и всичко приключи.Джена падна на колене и започна да диша възможно най-тежко.Малката битка със Зерон явно доста я поизтощи.Кира беше взел Иное на ръце и всички наобиколиха Джена.
-Е,сега какво,гений? - каза нервно Тсубаки,която пък подпираше Касаки.Той все още беше наелектризиран от атаката на Тодое и косата на Тсубаки беше полепнала по него.
-Не знам,Тсу! Нали всичко щеше да мине по вода? Нали щяхте да вземете онова прклето момче и да се махате! Нали беше лесно?!? - ядоса се Джена и започна да вика.Тсубаки направи недоволна физиономия и замълча.
-Предлагам да си ходим. Доста бой отнесохме,време е за възстановяване. - каза спокойно Иное.

Глава 31

2008-06-28T01:01:56Z

На следващата сутрин всички рано,рано слязоха да закусят.Ева,както обикновенно,влезе последна.
-Добро утро. - каза тя прозявайки се.После седна на едно столче и започная да си отваря очите.Всички ядяха спокойно.Само Кира я гледаше странно.Той не я беше виждал до сега,както и тя него,но все още Ева не беше в състояние да констатира това.След около 3 минути безмълвно седене на стола,Ева най-сетне забеляза непознатото момче.Тя се ококори,после побутна Мичиу и и каза на ухо. - Знаеш ли,че в стаята има непознато момче?!?
Мичиу я изгледа странно.Не разбираше за какво става дума.Ева погледна на бързо Кира,после Мичиу се засмя.
-Джена не ти е казала,нали? Това е Кира.Нали се сещаш вчера,че излязохме да...проследим Иное?
-Д-да....ааа! - извика учудено Ева когато загря,че това е тайната на Иное.После я погледна шокирано.
-Не ме гледай,Джена е виновна. - усмихна се Иное.Ева върна погледа си към Кира.Той подаде ръка през масата.
-Приятно ми е да се запознаем.Аз съм Кира. - Ева го гледа няколко секунди,после подаде и своята ръка.
-...Ева,и на мен ми е приятно.Хайде сега някой да ми обясни какво е ставало докато ме нямаше? Джена какви ги е наредила пак? - тя се обърна към останалите и чакаше отговори.Всички мълчаха и ядяха,само Тсубаки с пълна уста се обади.
-Проследихме Иное и ги видяхме заедно.Естествено,Джена веднага се набута при тях и така се запознахме.После пак Джена го покани да живее тук и...така.Как не ти е казала?
-Ъ,да,а къде е Джена? - попита несигурно Кира.Всички го погледнаха странно,а той се притесни.
-Май не съм ти казвала...Джена и Ева са един и същ човек. - обади се Иное,а Кира се ококори.
-Как така един и същ човек? - попита шашнато той.
-Ами....не сме един и същ човек,ами използваме едно и също тяло-моето.Ако видиш нея,значи мене ме няма и обратно. - обясни Ева.
-И как се получи тази работа? - продължи да пита Кира.
-Ами... - започна да обяснява Ева,но Иное я прекъсна.
-Хей! Закусвайте! После ще говорите!
Всички замълчаха и се наядоха.После разказаха на Кира историята на Джена и Ева.
-Ясно...Значи си била доста силна. - Кира се обърна към Тсубаки.Тя първо малко се изчерви,но после се ядоса.
-Била?!?! И сега съм силна! - нацупи се тя.Кира малко се притесни.
-Сега,остава най-важния въпрос.Какво ще правим с Кониуа-момчето и Зерон? - намеси се Мичиу.
-Според мен още сега трябва да ги намерим и да ги разделим.Ако Зерон е далеко от своя господар,силата му отслабва.А и ако Зерон го погълне...знаете какво ни чака,нали? - каза Тсубаки и последва мълчание.
-Ок,значи отиваме.Някава тактика? Или БАМ и нападаме? - обади се и Касаки.
-Много ясно,че няма да тръгнем без тактика! Джена няма да се съгласи. - каза Мичиу шокирана.
-Джена няма да участва. - усмихна се Тсубаки. Всички я изгледаха странно.
-Как така няма да участва? Тсубаки,миличка,не си толкова велика.Не можеш сама да се справиш! - каза и Мичиу ядосано.
-Нали се сещаш,че в момента Джена ни е най-големия коз? Ако разделим Зерон и Тодое, ще можем по-лесно да го унищожим.Но за тази мисия няма да е нужно да се бием,а само да разкараме момчето.Не мисля ,че трябва да използваме Джена. - обясни Тсубаки.Всички се замислеха,само Мичиу се ядоса.
-Какви ги дрънкаш?! Да не мислиш,че Зерон ще ни остави да вземем Тодое просто така?! Е,аз не мисля! Няма начин да заминем без Джена! Мисля,че тя сама трябва да прецени! - Мичиу седна на еидн стол и скръсти ръце в знак на протест.
-Ок...Ева,призови я и да се свършва. - въздъхна Иное.Ева кимна,после хвана колието и след секунди Джена се появи.Кира гледаше шокирано,защото за пръв път виждаше нещо такова.Джена бавно отвори очи и се огледа.Видя Тсубаки и Мичиу сърдити и също въздъхна.
-Ок,какво е станало? - попита тя.После неволно забеляза Кира и шокираната му физиономия. - А,здравей! - усмихна му се тя.
-Тсубаки смята,че трябва да отидем да вземем Тодое,но без теб! - каза Мичиу вднага.
-Много ясно,че без нея! Няма да ни е нужна и няма смисъл да разкриваме козовете си! - отговори веднага Тсубаки.
-Хей,млъкнете и двете! - сопна се Джена и двете момичета млъкнаха. - Кой е най-мъдрия сред нас? - попита Джена и всички я погледнаха странно.Тя се огледа,но никой не отговори.
-Ти? - обади се пренебрежително Тсубаки.
-Не. - каза тя и въздъхна за пореден път от разочарование - Той! - Джена посочи към Нара.Всички се ококориха и веднага последваха крясъци в знак на протест и недоволство. - Млъкнете бе,хора! - извика пак Джена и всички замълчаха.
-Защо той?!?!?! - обади се Тсубаки.
-Защото,миличка,той е най-стар и според мен ще вземе най-правилното решение в случея! - обясни Джена,а Нара я изгледа странно.
-Стар? - измрънка той.
-Правилно решение?!? Та той е дракон! Искаше да ни убие! И нищо не го задържа тук! Защо си мислиш,че ще ни помогне?! - започна да кряска Мичиу.Този път с Тсубаки бяха на едно мнение.
-Стар ли ме нарече?!? – чу се пак Нара,но пак никой не му обърна внимание.
-Стига,момичета! Водихме този разговор! Не ме ядосвайте допълнително!!! Вие какво мислите? И двете сте на различно мнение,как очаквате точно аз да реша? Не мога! Или Нара или Оракула ще реши! – каза Джена и всички замълчаха.
-Стар ли ме нарече?!?! – каза за пореден път Нара и този път беше чут.Джена се обърна към него.
-Ами...не е ли така? – усмихна се тя мило.
-Как....глупости! Не съм стар! Просто драконите живеем повече от вас,хората! Ние сме много по-силни от вас и за това живеем по-дълго! – последва кратко мълчание,после Мичиу се хвана за главата.
-Започна се...
-По-силни?! Смяташ се за по-силен от мен? – каза обидено Джена.
-Да? – отговори и Нара.После Джена се засмя,а през това време и Тсубаки се хвана за главата.
-Искаш ли да излезем и да проверим още сега?
-Стига де! – извика Иное. – Нямаме време за глупави битки! Всички знаем,че сега трябва да вземем Тодое! Забравете тези глупости! После се бийте колкото искате! – каза тя ядосано.
-Ок,няма да питаме Нара.Отиваме при Оракула. – каза Джена и тръгна надолу.Нара се хвана за главата.
-Момичета... – смънка той.Касаки се проиближи до него.
-Какво щеше да отговориш? – попита го той тихо.Момичетата слязоха долу и в стаята останаха четирите момчета.Нара се направи,че не е чул въпроса на Касаки.
-Хах,не знае и той. – позасмя се Асука. – И ти не можеш да прецениш кое е по-правилно,нали?
Нара го погледна малко недоволно.
-Аз не разбирам защо се води този спор.Нали Джена и Ева могат да се разменят по всяко време? Ако се наложи,те просто ще се разменят и готово. – попита Кира.
-Не.Зерон ще усети Джена веднага щом се приближи до Ева. – обясни Касаки.
-Ми...тогава просто не му позволявайте.Все пак Ева може да стои далеч и ако се наложи да призове Джена и да помогне. – каза пак Кира.Последва мълчание.Момчетата се замислиха.Псоле се спогледаха и слязоха при момичетата.
-Хей,Кира има добра идея. – каза Касаки,но в отговор получи едно изшъткване.
-Тихо! Говорим с Оракула! – смънка Тсубаки.
-Смятам,че Джена не трябва да ходи. – каза Оракула.
-Знаех си! Казах ти,Мичиу! – развика се доволно Тсубаки.
-Ох,ще ни изслушате ли? – обади се пак Касаки,но никой не му обърна внимание.Мичиу и Тсубаки пак влязоха в спор.
-Как така да не идва? Вие луди ли сте? Последния път едва оцеляхме,а сега Зерон ще е дори по-силен!
-Няма да е толкова силен! Ще са ни нужни само няколко минути да го занимаваме,за да хванем Тодое и да се махнем от там!
-Забравяте нещо. – Обади се Нара и този път го чуха. – Тодое е най-силния от клана си.Няма да се даде лесно.Пък и едва ли ще иска да се раздели с Зерон.
Всички се замислиха.
-Няма значение,аз ще го хвана лесно. – обади се Тсубаки.
-Ооо,стига! Нищо не можеш да направиш! – развика се пак Мичиу.
-Защо просто не вземете Ева? – попита Кира.Всички,естествено,го изгледаха странно. – Да,знам,че Зерон ще усети Джена,но ако Ева не се приближи,той няма как да разбере.Просто ще я държи на разтояние и готово.
Всички пак мълчаха и постепенно всички погледи се насочиха към Джена.Тя трябваше да реши дали да рискува.
-Ок,съглана съм. – каза тя и Тсубаки се хвана за главата.Мичиу пък се позарадва,въпреки че пак не стана по нейната.
-Ами Ева? Няма ли да питате и нея? – попита Асука.
-Да,мисля че и тя има право на мнение. – каза и Иное.
-Ок,ок... – смънка Джена и после седна на земята.Тя се съсредоточи,за да се свърже с Ева.Следващите десетина минути всички мълчаха.Накрая Джена отвори очи и стана.
-Съгласна е.

Глава 30

2008-06-10T13:56:42Z

-И...къде е ? - попита най-сетне Тсубаки след кратко мълчание.
-Успях да го видя само за секунди,но съм почти сигурна в кое измерение е. - започна да обяснява Иное.
-Само за секунди? И как си разбрала кое е измерението?!?! - учуди се Мичиу.
-Ами...няма как да го объркаш това измерение.Той явно усети,че го наблюдавам и спря магията ми.Но съм сигурна,че е в Измерението на Гортите. - каза пак Иное.След като останалите чуха кое е измерението,всички подскочиха.
-Оф....все сложни работи ни се оформят. - въздъхна Тсубаки и се облегна на стола.
-Кое...е това измерение? - попита объркана Ева.
-Измерението,в което живеят Гортите,разбира се. - обясни Мичиу.
-И...Гортите са? - продължи да пита Ева.
-Едни гадни,гнусни,лигави,малки създания,до които не искам да се приближавам. - каза Иное и цялата настръхна само като се сети за тях.
-Горти ли казахте? - в стаята влязоха Неса и Казаки. - М...отдавна не съм ги вкусвал. - облиза се нагло Нара.
-Ядеш ги?!!? - попитаха в един глас Мичиу и Тсубаки ужасени.
-Да,нямате си идея колко са вкусни.Само като ги поизмиеш и изпечеш...деликатес! - каза пак доволно той,а на момичетата им се доповръща сако при мисълта за тези създания.
-Ужас! Напомнете ми никога да не го целувам! - смънка Тсубаки и пак се облегна.Останалите я изгледаха.
-Да,сякаш ще ти разреша. - засмя се Нара.Тсубаки се нацупи,а Касаки я изгледа леко злобарски.
-Трябва да кажем това на Джена,нали? - обади се хитро Мичиу.
-Не. - отговори и Ева и физиономията на Мичиу се промени от доволна на недоволна. - Тя вече знае и дори замисля нещо...но не знам какво.
-Ок...сега ни трябва само план и всичко ще е готово. - усмихна се доволно Иное и стана. - А през това време отивам да си почина,че тази магия ме измори. - и тя излезе от стаята.
-Иное се е изморила? От една магия?!? - учуди се Мичиу.
-Е,и тя е човек... - смънка Ева.
-Човек? От както я познавам не съм я чувала да казва,че е изморена! Тя никога не се измаря! - продължи Мичиу.
-Да,и аз съм останала с това впечатление за нея.Тя е достатъчно силна,за да не се измаря,никога! - подкрепи я и Тсубаки.Ева замълча,защото нямаше какво друго да каже.
-Което значи,че е намислила нещо... - каза лукаво Мичиу след кратко мълчание.
-Какво например? - попита заинтересовано Тсубаки.
-Знам ли...може би...тайна среща с момче?!? Да я проследим! - извика Мичиу и стана.
-Съгласна съм1 - изправи се и Тсубаки.
-Хей,момичета,какви ги говоритев?! Ако има тайна среща,не би трябвало да я безпокоим! Нали за това е тайна.... - прекъсна ги Ева.
-Е и? Как така ще има тайни от нас! - каза съргито Мичиу. - Пък и ако е среща,много ми е интересно с кого е.По кого ли си пада Иное....никога не съм си я представяла с момче.
-Заинтересува ме,момиче! Да вървим! - каза Тсубаки и двете тръгнаха към вратата,но Нара се спря на пътя им.
-Ох,и ти ли ще се опиташ да ни спреш? - въздъхна Мичиу.Нара помълча малко,после бавно вдигна поглед към момичетата.
-Не,идвам с вас.Събудихте и моето любопитство. - усмихна се той,а след това и по лицата на момичетата блеснаха усмивки.Тримата се обърнаха,но Тсубаки се спря точно на вратата и изгледа Касаки,който пък не проявяваше никакъв интерес по темата.
-Няма ли да дойдеш? - попита тя и Касаки я погледна. - Мооооля те. - усмихна му се мило момичето.Той само въздъхна и тръгна с тях.След минута Ева се оказа сама в кухнята.
Мичиу бързо се качи до стаята на Иное,за да провери дали тя е там и както всички очакваха-нея я нямаше.
-Ок,сега какво правим? Тя може да е навсякъде в това измерение. - каза Мичиу като излезе при останалите.
-Не мога да използвам онази магия,с която намерих Касаки онзи път,защото Иное веднага ще ме засече.Трябва да измислим нещо друго... - смънка Тсубаки и всички замълчаха като се чудеха как да намерят Иное.
-Може аз да ви помогна. - чу се глас и всички се обърнаха.Срещу тях седеше Джена.
-Джена! - зарадва се Мичиу и хукна към нея от радост.Но точно на няколко крачки се спря и и зашливи един як шамар.
-Това пък за какво беше?!? - шашна се Джена.
-За дето взе Миу онзи път!!! - отговори сърдито огненото момиче и скръсти ръце.
Джена замълча.Реши да не и отговаря,защото само щяха пак да навлязат в някой спор.
-Ок,как ще намерим Иное? - попита Тсубаки след краткото мълчание.
-Оракула! - усмихна се Джена.Всичките си казах на ум "Как не се сетихме по-рано?!?" и след това се втурнаха към мазето.
-Какво? Искате да ви кажа къде е приятелката ви?
-Да.Знам,че в момента знаеш къде е и сега искам да ни кажеш. - отговори му Джена.
-И...аз какво ще получа? - попита хитро дупката в земята.
-Да получиш? Какво можеш да получиш?!? - учуди се Мичиу.
-Хм... - той сякаш се усмихна - Отдавна не съм вкусвал ябълки. - всички се спогледаха."Как така да е вкусвал?" помислиха си те.
-Ох,пак ли ябълки? - въздъхна Джена.
-Донеси ми веднага ябълки или няма да ти кажа къде е тя. - каза строго Оракула.Джена се качи,за да вземе 3 ябълки и след минута се върна.
-Ама ти сериозно ли?!? И как ако не е тайна,той ще изяде тези ябълки?! Та той е една дупка в земята! - развика се Мичиу.
-Сега ще видиш как. - усмихна и се Джена и седна до Оракула.
Тя затвори очи и явно се съсредоточаваше,подготвяше се за нещо.След няколко секунди от гърба и сякаш излезе една ръка от магия,която се впи в Оракула.После Джена си отвори очите най-спокойно и започна да яде ябълките.Всички се бяха ококорили,защото не разбираха какво става.
-Ъ...обяснение?! - обади се Тсубаки по едно време.Джена тъкмо привършваше вече втората ябълка.
-А,да.Значи,неговите вкусови рецептори се сливат с моите и по този начин все едно той яде ябълките.Тъпото само е,че на мен сега не ми се ядът точно ябълки,но няма значение. - засмя се Джена.После изяде още една и прекрати връзката с Оракула.Тя се изправи и въздъхна.
-Мразя ябълки! Сега кажи къде е тя!
-Ок,ок....благодаря ти все пак. - каза мило дупката в земята.
След около 30 минути групичката вече почти беше стигнала до мястото,което им беше казал Оракула.
-С кого ли е? Дали е момче? Някой сладууууур.Леле как ми се иска да го видя...нямам търпение! - радваше се Мичиу.
-Ами ако се размърдаш може и по-скоро да го видиш. - усмихна и се Джена и побегна напред.
-Хъ,надувка. - смънка Мичиу на свой ред.
И ето че момента на истината дойде.Петимата се спряха в едни храсти,които играеха и края на гората.Пред тях имаше малко езеро.И там беше Иное.
-Къде е той... - смънка Мичиу,защото не виждаше никой с Иное.
-Млъкни и се вгледай по-внимателно! - смънка и Джена.Мичиу пак се нацупи,че отнесе критика,но все пак се вгледа и най-сетне видя въпросната личност.Наистина беше момче.Висок хубавец.Двамата с Иное просто си говореха съвсем спокойно.
-Кой е този? - попита Касаки като се опули.
-Не знам,не съм го виждала. - обади се и Мичиу.
-Да отидем да питаме? - каза Джена и се изправи.
-Какво? Джена! Спри! - опита се да я спре Тсубаки,но не успя.Джена излезе от храстите и,естествено,веднага беше забелязана.Иное се стресна и я погледна шокирано.
-Д-джена?! Какво правиш тук?! - едва каза момичето.
-Ти изчезна без нищо да кажеш и се разтревожихме,че дойдохме да те видим. - каза Джена като се спря до нея и момчето.
-Не си сама? - попита още по-шашнато Иное.
-Да,останалите са в храстите,мислят си че не си ги забелязала. - усмихна се Джена и после погледна момчето. - Е,няма ли да ни запознаеш с тайната ти любов?
Иное още повече се панира.Двамата с момчето се спогледаха и дори се изчервиха.
-Любов? А...не...ние...просто....ох. - опита се да събере едно смислено изречение,но не успя. - Той не ми е 'тайна любов',а ... брат. - каза най-накрая Иное.Всичкисе шокираха.Джена се ококори и пак го погледна.Той се усмихна мило.
-Джена,а? Много съм слушал за теб. - каза той и подаде ръка.
-Ъ...да,приятно ми е.Иное,не знаех,че имаш брат! Защо не си ни казвала до сега?
-До скоро и аз не знаех.Но той ме откри и...така.Почти всеки ден се срещаме тук.Оф,а вие защо ме следите?!? И тези няма ли да излязат от храстите?!? - ядоса се още повече Иное.Тогава останалите четирима най-сетне решиха да се покажат.Всичките бяха леко засрамени.
-Хах,здравей...Иное.Ние,такова,минавахме от тук и....видяхме те... - започна да мънка Мичиу,но спря,защото погледа на Иное я стресна.
-Та как се казва брат ти? - обади се пак Джена.
-Кира. - каза той.
-Приятно ми е да се запознаем,страннико. - каза пак Джена и се усмихна.
След като неудобната част мина и Иное хубаво се понакара на всички,за дето са я следили,те седнаха и се заговориха.
-Аха,значи си изчезнал преди много години и са те обявили за мъртъв.За това Иное не е казвала че има брат. - обощи Джена.
-Точно така. - съгласи се той.
-А сега къде си? - обади се Мичиу.Кира се обърна към нея и тя се изчерви.След тази гледка,Тсубаки и Джена се спогледаха и се усмихнаха хитро.
-Живея сам,не далеко от тук.Зад онази планина,да сме по-точни.Имам една малка къщичка,а от близкото село си набавям каквото ми е необходимо. - обясни той.
-И как откри Иное? - попита този път Касаки.
-Преди извсно време,като бях в това село попаднах при един старец,който ми каза,че сестра ми има нужда от мен.Тогава започнах да я търся и един ден случайно попаднах на нея.Видях ви в битка и като използва техниката си веднага се сетих,че това е тя.
-Чакай,имала съм нужда от теб?!? Това не беше ми го казвал! - обади се Иное.
-Хах,явно доста силно си го зовала,щом чак старец на такова разстояние да го усети. - побутна я Джена и се засмя.
-Защо... - започна да казва Мичиу,но Кира пак я погледна и тя пак се притесни.
-Какво защо? - попита Тсубаки и се ухили доволно.
-Ъ...мислех си,че той ако иска да е по-близо до Иное може да дойде в нашата къща.Все пак всяка помощ ще ни е нужна....пък и заради Иное.Мисля,че тя ще е по-щастлива ако той е с нас. - каза Мичиу.Всички я изгледаха странно,а Тсубаки и Джена дори започнаха да се кискат.
-Иное,или ти? - попита Тсубаки и смехут на момичетата стана още по-силен.Мичиу се изчерви и не успя да каже нищо в отговор.
-Не е лоша идея. - каза Джена и го погледна. - Приемаш ли?
Кира се замисли.
-Не искам да съм ви в тежест.До колкото разбрах доста хора живеете в тази къща и аз само ще преча.... - започна да увърта той.
-А...не! Без такива.Щом те каним,значи може! - сопна се Джена.
-Е...добре тогава. - каза накрая той и всички,по-точно момичетата,се зарадваха.
-Тогава да се прибираме,че трябва да правя вечеря! - смънка Иное и всички поеха по обратния път.

Глава 29

2008-05-31T00:53:20Z

Повървяха извесно време и изведнъж спряха.Тсубаки замахна рязко и отвори портал.И четиримата преминаха през него.От другата му страна беше Светът на Кониуа.
-Еха.... - възкликна Ева когато стъпи на тяхна земя и се огледа. - Тук е....странно.
-Да,странно е точната дума. - каза Тсубаки и затвори портала зад гърба си.
-До сега не бях идвал тук. - обади се и Касаки,който също се оглеждаше любопитно. - Как се казваше това измерение?
-Наричат го Светът на Кониуа,или само Кониуа.Тук живее само този клан,никой друг. - обясняваше Тсубаки и всички потеглиха. - Преди много годни те са превзели това измерение и от тогава си живеят само тук.
-Но защо? Защо да живеят в отделно измерение? - учуди се Ева.
-Кониуа използват само един тип магии-светкавичните.Всяка една атака може да те убие за секунди,преди още да се усетиш.Умираш в ужасни мъки,защото усещаш как електричеството минава по всяка твоя вена.Накрая достига сърцето и умираш.Но могат да те измъчват с дни,седмици,месеци.Зависи какво искат от теб.Те не използват магии от никой друг елемент.Само светкавица.Това е характерно за тях. - обясни пак Тсубаки.След това Касаки и Ева се спогледаха уплашено.
-И...какво правим ако ни нападнат? - попита плахо Ева.
-Бием се или бягаме,зависи какво е разстоянието между нас. - каза Тсубаки и се засмя.Ева и Касаки още повече се притесниха.
Не след дълго четиримата достигнаха някакъв град.Имаше доста къщи,не много големи,но си личеше,че са добре поддържани.
-Е,това е.Сега да намерим главната къща... - смънка Тсубаки и се огледа за секунда.После посочи в една посока. - Там.Хайде.
Всички я последваха и не след дълго седяха на няколко метра от вратата на тази къща.Тя наистина беше по-голяма от останалите.Може би защото там живееше главното семейство,това,в което се предаваше силата за порталите.Т.е. семейството на Тодое.
-Е,кой ще отиде? - попита Тсубаки и всички се наредиха в кръг.
-Как кой? Ти много ясно! - каза Касаки доволно.
-Моля? - учудиха се и възкликнаха едновременно Нара и Тсубаки.После тя направи нацупена физиономия и скръсти ръце.
-Да,защо пък да не съм аз?
-Как защо? Не те познавам много добре,но не мисля че си много миличка.Едва ли много ще ти се зарадват хората. - обясни Нара.
-Е кой тогава? Ти ли? Дракон? Да,ти си самата милост. - каза още по-нацупено Тсубаки.
-Не.....Ева. - каза Нара и я погледна.Ева обаче се радваше на някакви пеперудки и не слушаше разговора.След няколко секунди тя усети,че останалите я гледат и се съсредоточи.
-Какво? - попита обърканото момиче.
След 10 минути най-сетне Ева се изправи пред вратата на голямата къща.Тя почука плахо и след няколко секунди вратата се отвори.Седеше една възрастна жена,на около 50 и гледаше подозрително Ева.
-С какво мога да ти помогна? - попита жената,което пък притесни още повече Ева.
-Ами...аз..такова...Добър ден. - тя реши да се стегне и забрави за пелтеченето и притеснението. - Търся Тодое Кониуа.
-Тодое? За какво ти е? - попита пак подозрително жената.
-Аз...аз съм негова приятелка и исках да говоря за нещо с него.У дома ли си е?
-Не,няма го в момента.Нещо да му предам?
-Не,искам да говоря лично с него.Кога ще си е у дома,за да дойда да го видя?
-Не знам.Днес,утре,след месец,година.Не знам. - каза жената като вече беше почнала да се ядосва.
-А да знаете къде е ? - попита пак Ева,за да измъкне някаква информация.
-Не,не знам къде е.Сега имам работа,така че довиждане! - каза яростно домакинята и затвори вратата с трясък.
-Тук май не знаят какво е гостоприемство. - смънка Ева и се обърна.От храстите изскочиха Нара,Тсубаки и Касаки.
-Явно няма да стане с добро. - каза Тсубаки като си изтупваше дрехоте.
-Явно не.Какво ще правим сега? - попита Ева като се приближи към останалите.В отговор Тсубаки и Касаки се спогледаха доволно.
Малко по-късно Ева и Нара седяха скрити в храстите.По едно време на вратата се почука.Същата жена пак отвори,но не видя никой.Тя излезе,огледа се и после се прибра.Докато беше свободно,Касаки и Тсубаки влязоха в къщата,точно зад гърба на жената.Тсубаки използваше магия и двамата бяха невидими.Те се разходиха из къщата и намериха стаята а Тодое.Като влязоха вътре започнаха да ровят из нещата му.Явно търсеха нещо.Отне им доста време.
-Какво правят? Ще ги хванат! - притесняваше се Ева.
-Спокойно.Тсубаки има доста големи запаси от магия.Едва ли ще ги хванат. - каза Нара като не отделяше поглед от вратата.Изведнъж видя,че под вратата потече тънко ручейче вода. - Ето го знака! - каза той и излезе от храстите.Нара почука на вратата и след секунда жената пак отвори.
-Добър ден.Искам да ви питам,тези цветя какви са? - зададе си врднага въпроса той.
-Кои? - попита жената и Нара я заведе някъде на страни.Така Тсубаки и Касаки успяха да се измъкнатт от къщата.След кратък разговор с жената,Нара си тръгна и пак се събраха четиримата.
-Успяхте ли? - попита нетърпеливо Ева.
-Мда. - каза доволно Тсубаки и извади един косъм.
-Това ли е? - учуди се Ева.
-Да.Хайде,да си ходим преди да са забелязали... - казваше Тсубаки,но точно преди края на изречението се чу силен вик от къщата. - ...стаята му.Бързо!
И всички побегнаха.Като излязоха от селото Тсубаки отвори порал и те се върнаха в тяхното измерение,точно пред дома им.И четиримата влязоха изморени и седнаха из кухнята.Иное,която четеше някаква книга,ги погледна малко учудено.
-Успяхте ли?
-Да....ето ти скапания косъм. - Тсубаки сложи косъма на масата,а Иное го взе и го огледа.
-Не е това. - каза тя и остави косъма на масата.
-Моля!??! Ти луда ли си?!?! Взехме го от четката му за коса! - извика шашнато Тсубаки.
-Този косъм е женски,а и къде си чувала момче да се сресва с четка за коса?! - каза Иное сърдито.
-Ще те убия! - Тсубаки вече не издържа и се нахвърли от ярост към Иное,но Касаки я хвана на време.Иное пък не можа да се сдържи и почна да се смее.
-Майтапя се,спокойно.Това е косъма. - каза прививайки се от смях Иное.После стана ,взе косъма и тръгна на някъде.Тсубаки седна на диванчето и се отпусна.
-Ще ме докара до нервна криза това момиче! - смънка тя и после затвори очи,за да си почине.
Иное слезе в мазето.Косъма и трябваше,за да направи една магия,с която да намери Тодое.Момичето събра съставките,намести всичко и започна.След няколко опита тя най-сетне успя.Косъма се издигна във въздуха и изведнъж заблестя.След секунда това блестене се превърна в нещо като екранче.То показа Тодое.Иное се втренчи,за да разбере в кое измерение е момчето.За щастие,това което видя и беше достатъчно,за да познае измерението.После косъма падна на земята.Иное се усмихна и се качи при останалите.
-Намерих го. - каза тя доволно и седна.

Глава 28

2008-05-23T23:24:02Z

На следващата сутрин всички се бяха събрали на закуска.Само Ева още не беше на масата.
-Къде е това момиче? Пак ли се е успала? - мрънкаше недоволно Тсубаки.
-Да,има гладни хора тук! - обади се недоволно и Мичиу.
-Оф,отивам да я доведа! - каза Тсубаки и стана от масата.Тя тъкмо излезе през вратата и зави на дясно,за да се качи по стълбите и сякаш нещо я спря.Тя се върна назад като отстъпваше бавно.
-Извинете,но ще ви разочаровам.Ева няма да дойде днес. - беше Джена.Явно за това Ева се беше забавила.
-ЕнДжей? Какво правиш тук? - попита Мичиу като я видя.
-Имаме работа.Хайде,да слезем при оракула. - и тя се насочи към мазето.
-Ами нашата закуска?!?! Градна съм! - развика се недоволно Тсубаки.Джена се спря и я погледна.
-Гладна? Съвсем скоро може да си на парчета,а ти си гладна? Стига,Тсубаки! Имаме работа!
-Но не можем на гладен стомах да мислим стратегия! - продължаваше да упорства тя.
-Да,за първи път съм съгласна с нея! - Мичиу се показа и застана до Тсубаки.Джена ги гледа няколко секунди после въздъхна.
-Ок,закусайте и после елате долу.
След великата закуска,най-сетне всички се събраха в мазето.
-Е,какво ще правим? - попита доволно Тсубаки.
-Ще измислим начин да убием Зерон. - каза Джена и всички я погледнаха странно.
-Знаеш,че той е по-силен от нас,нали? - обади се Мичиу.
-Той все още не си е възвърнал силите. - отговори и Джена.
-И знаеш,че и ти не си със всичките си сили,нали? - обади се и Иное.
-Да,но това ще се промени.
-Как? - сега беше ред и на Тсубаки.
-С тренировки,много ясно! От днес започваме ежедневно да тренираме,всички! Ще станем по-силни! Трябва да сме готови! Всеки момент той може да се появи и да ни изяде! Предполагам,че не искате това,нали? - Джена ги огледа всичките един по един.Всеки се нацупи недоволно.
-Аз съм съгласен. - най-сетне някой се обади и това беше Касаки.Останалите останаха малко учудени. - Дори и да не сме сега в много добри отношения с Джена,едно от нещата,които знам за нея е,че когато каже нещо задължително го изпълнява.Тоест,щом казва,че ще тренираме здраво,значи ще го направим и наистина ще станем по-силни.
Останалите продължаваха да го гледат странно.
-Още си падаш по нея,нали? - обади се Асука и го изгледа с усмивка.Касаки се сепна и даже подскочи.После се и изчерви.
-Н-не е вярно! - отрече той и всички се засмяха.Той се обърна към Тсубаки,която също се смееше,но все пак го гледаше леко наранена.
-Това не е важно сега. - обади се Джена и прекъсна смеха. - Ясно е,че Зерон е в това измерение.Той не може да прави портали,следователно е тук.
-И тази дупка в земята не го е усетила? - каза Мичиу и погледна оракула.
-Не,не съм го усетил,защото е прекалено силен дори и за мен. - каза леко ядосан той.Мичиу му се изплези,държеше се като дете.
-Та,да се върнем на випроса.Как да го победим? - обърна се Джена към останалите.
-Знаеш ли как се е измъкнал от онова измерение? - попита изведнъж Тсубаки.Всички я погледнаха учудено.Никой до сега не се беше замислял над този въпрос. - Някой трябва да го е призовал.Няма друг начн той пак да се материализира.
-Права си....сега остава да разберем кой.Трябва да е някой силен.Не всеки може да го призове. - каза Джена.
-Да,дори аз не успях да го съживя напълно.Смятайте колкото сила трябва.
-Значи ни трябва някой силен,който скоро да не се е показвал. - обади се и Иное.
-Дали Зерон е погълнал този,който го е призовал? - зачуди се Мичиу.
-Не,все още не може.Не е достатъчно силен.Сега зависи изцяло от този,който го е призовал.Няма да го погълне скоро. - каза Тсубаки. - Но определено няма силата да прави портали.Когато се биехме ми каза,че щял да ме погълне и да използва силата ми за порталите,за да завладее всички светове.
-Значи не трябва да му разрешаваме да се докопа до никоя от нас... - обобщи Джена.
-Тодое Кониуа. - каза изведнъж Оракула.Всички го погледнаха учудено.
-Тоя да не бълнува? - попита учудено Мичиу.
-Преди повече от месец той е изчезнал.Тодое е наследник на едно от 5те смейства,в които се предава силата на порталите.Което значи,че той я притежава.Предполагам,че знаете,че не сте единствените. - обясни оракула. - Момчето е силно и го смятат за най-силния от рода.На тези години той дори е побеждавал собствения си баща.Предполагам,че това ще му е достатъчно,за да призове Зерон.
Всички потънаха в мълчание.Всеки обмисляше възможността това момче да е свързано със Зерон.
-Искам да получа всичката информация за него.Веднага! - каза изведнъж Джена.
-Ок,ще ти кажа каквото знам.Момчето е на 18,изчезнало е преди повече от месец,както казах.От тогава никой не го е виждал нито чувал.Все още го издирват,но много хора смятат,че той просто е избягал в някое измерение.Имаше проблеми с семейството си.Малкия му брат,Лесаре,винаги му е завиждал и след изчезването на Тодое,Лесаре е обявен за наследник на рода.Има хора,които смятат че самия Лесаре е посегнал на брат си от завист.
-Ти как мислиш? - попита го Джена.
-Аз си мисля,че Тодое е призовал Зерон.
Пак последва дълга пауза на мълчание.Никой не каза и дума.
-Значи търсим Тодое. - каза изведнъж Тсубаки.
-Да....трябва да го намерим. - съгласи се и Иное.
-Но как? Има толкова много измерения,в които може да е той! - попита Нара.След това Джена и Тсубаки се спогледаха доволно.
На следващата сутрин пред къщата стояха Нара,Тсубаки и Касаки.
-Къде е това момиче!?!?! - ядосваше се Тсубаки,защото за пореден път чакаха Ева.
-Оф,взе да ми писва от нея! - изсумтя Касаки и се хвана за главата.
-Ето меее! - чу се вика на Ева,която бягаше към тях. - И-звинете ме,че... - и тя се спъна и се изплюща по очи точно пред останалите.
-Да,същата е.Хайде,имаме работа.Ако объркаме нещо Джена ще е недоволна,а никой не иска това да става. - смънка Тсубаки,обърна се и тръгна на някъде.Нара и Касаки помогнаха на Ева да се изправи и 4мата потеглиха.

Глава 27

2008-05-23T13:13:33Z

Зерон се приближаваше към нея много бързо,но за Тсубаки сякаш времето течеше по-бавно.Тя беше потънала в мисли и се опитваше да измисли начин да се измъкне от ситуацията жива.
"Какво да правя? Не мога да го победя сама.Не съм в добро състояние,ранена съм,а и голяма част от силата ми вече се изпари.Къде е Джена когато ми трябва!? Не,тя по-добре да не се показва.Зерон не трябва да знае,че двете работим заедно иначе нещата ще загрубеят още повече.До колкото виждам все още не е възвърнал всичките си сили.Не е дори толкова силен,колкото преди години,когато аз го призовах.Но кой нещастник го е върнал? Не,не трябва да мисля за това сега.Нямам много останала енегрия,така че трябва да я използвам разумно."
Зерон вече беше пред нея и замахна с един меч.Тя успя да се наведе и острието мина на сантиметри от главата и.Последваха няколко нови удара,но Тсубаки успя да избегне всеки един от тях.Изведнъж тя изскочи назад,като се опита да се отдалечи от Зерон,но той хвърли меча си по нея.Меча прониза крака и и тя падна на земята.Зерон се усмихна доволно и започна да се приближава към нея.Когато стигна,той се наведе и я погледна в очите.
-Е,миличка,май това ще е краят ти.Явно Джена не е тук,щом още не се е показала.Но когато изям душата ти и погълна силите ти ще мога да отворя портал и да отида в човешкия свят.Да,това ще е първото измерение,което ще завладея.После ще бъде лесно да намеря Джена и да я убия! И след това няма да има кой да ме спре! Всичко ще бъде мое! - и започна да се смее истерично.Тсубаки се ококори още повече и чак тогава Зерон спря да се смее.Той видя огън в очите и.След това рязко се обърна и видя един огромен пламък да се носи из въздуха.Беше Миу,която тъкмо беше дошла.Зерон се усмихна и се изправи.
-Пораснала си,малката. - каза той с усмивка.
-Махай се. - каза му сериозно Миу.За пръв път тя беше толкова ядосана и сърдита.
-Хаха,не е прилично за едно малко момиче да говори така.Все пак стоиш пред велика личност.Краля на всичлки светове! - извика Зерон и после побегна към нея.Миу се издигна нагоре,като така избегна атаката му и после започна да го цели с огнени топки.Той избегна няколко от тях,като използва водни магии.В един момент той успя да се освободи и да отедли достатъчно време,за да атакува момичето.Преди да се усети,Миу беше цялата мокра и повалена.Тя се опитваше да се надигна и да си върне огъня,но не можеше.Зерон пак се засмя.
-Казах ти,момиче.Тук не е място за детски игри.Това е света на големите.Не знам как сестра ти те е пуснала сама срещу мен,но.... - и тогава Мичиу го прекъсна.
-Не съм я пускала сама. - Зерон се обърна и я видя.Тя седеше пред Тсубаки и беше готова за битка.
-Да,забравих,че още не съм те убил.Грешката е моя.Сега ще я поправя.
-Едва ли ще имаш достатъчно време! - изкрещя яростно Мичиу и побегна към него.Зерон само я гледаше и не помръдваше.Изведнъж Мичиу усети опастност и като се обърна видя една голяма струя вода да лети към нея.Тя нямаше време да се измъкне,за това просто затвори очи.Но странното беше,че водата така и не я достигна.Когато Мичиу отвори очите си видя,че водата се беше спряла на сантиметри от нея.Сякаш нещо я държеше.Тсубаки,с последни сили беше направила щит,който парираше атаката на Зерон.
-О,нов номер.Браво,Тсубаки,явно все пак си научила нещо докато ме нямаше. - каза Зерон и после нападна Мичиу в гръб.Тя го видя на време и успя да се защити.Зерон посегна да я удари,но Мичиу спря удара и сега двамата се бореха за надмощие.
-Како! - извика Миу като видя ставащото.Тсубаки стисна зъби.
"С нищо не мога да ви помогна.Нямам сили дори себе си да спася.В какво съм се превърнала само.Ако брат ми ме види сега,ще ми се изсмее.Не мога да повярвам." мислеше си Тсубаки.Изведнъж изражението на Зерон се промени.Той се ококори,сякаш видя най-големия си страх.Рязко се дръпна от Мичиу,която беше още по-шокирана от него.Той се хвана за главата,падна на колене и започна да се гърчи,сякаш изпитваше болка.
-Какво...какво му става? - попита Мичиу и в следващия момент чу шум.Обърна се към Тсубаки и малко зад нея видя Асука и Ева.Асука беше се подпрял на дървото и сякаш изпитваше болка.
-Няма...да..мога да го .. задържа още дълго. - едва каза той.
-Асука? - учуди се Мичиу.
-Мичиу. - тя се обърна към Миу и видя Иное при нея да я лекува. - След 3 минути ще съм готова.После двете трябва да го атакувате заедно.
-Но това няма да го убие! - каза Мичиу.
-Да,но поне ще го изгони.Той все още не е със всичките си сили.Надявам се това да свърши работа. - каза Иное.Мичиу нищо не направи,но след няколко секунди Асука падна на земята,а Зерон спря да се гърчи.Явно магията вече беше премахната.
-Интересна тактика. - каза Зерон докато се изправяше. - Задържа ме толкова малко,значи си по-слаб от колкото изглеждаш.
Зерон беше отново на крака и се усмихваше доволно.Мичиу стисна зъби и побегна към него.Тя започна да го напада.Въпреки че знаеше,че това няма да има никакъв ефет,тя трябваше да спечели време и да пази силите си.
-Ева.. - проговори Тсубаки. - Махни се от тук.Ако той се доближи до теб ще разбере,че Джена е в теб.А стане ли това ти ще умреш на секундата.Бягай,момиче!
-Не! Няма да ви оставя! Не мога! Ще я призова! - каза тя и се приготви,но Тсубаки хвана ръката и.
-Недей! Послушай ме! Ако той разбере,че Джена е тук и двете работим заедно,нещата ще станат по-лоши! По-добре да го атакуваме неочаквано,двете с Джена! Недей да проваляш всичко! БЯГАЙ!
Ева гледаше шашнато.Тя наистина не знаеше какво да прави.Тсубаки беше права.Ако го атакуват заедно,неочаквано,имат по-голям шанс да го победят,но ако сега някой не им помогнеше всички щяха да загинат.Тогава Мичиу извика и беше запратена в едно дърво.Тя започна да се изправя и се държеше за лявото рамо.Зерон продължаваше да се смее,защото сега всичко беше в неговите ръце.Поне така си мислеше.
-Мичиу! - чу се вика на Иное.Зерон се обърна и видя Миу на крака,а зад нея Иное.Той се ядоса още повече.
-Ти,малка кучка такава! Трябваше да те убия! - извика той.
-Няма да ти позволя това! - Миу се запали и полетя към него.Той отново се опита да я спре с водни атаки,но този път Миу ги избегна всичките.Накрая го достигна,удари го и го повали.Миу се спря при кака си.
-Добре ли си,како? - попита притеснено тя като се наведе до нея.
-Добре съм,много ясно! И да знаеш,че това не намалява наказанието ти! Само да се приберем и ... - заговори Мичиу докато се изправяше.
-И какво? - Зерон също беше на крака.Сега всичко зависеше от Мичиу и Миу. - Ще я накажеш? Хах,ако иобщо стигнете до скъпия си дом отново! - извика той бясно и после запрати една водна струя към момичетата.Миу се запали и издигна кака си във въздуха.Двете се приземиха пред Тсубаки,която още не можеше да помръдне.Иное вече беше при нея и се опитваше да и помогне.
-Сега? - попита Мичиу.
-Давайте. - каза и Иное и се обърна с гръб,като така трябваше да предпази очите си.
Миу и Мичиу започнаха да събират сили.Зерон се ококори,защото пред него се оформяше огромно огнено кълбо.Беше с диаметър поне 3 метра и още растеше.След като дотигна 4 метра,момичетата го запратиха по него.Явно това беше края на силите им.Кълбото буквално помете всичко на пътя си,както и самия Зерон.След няколко секунди всичко се успокои и двете момичета паднаха на земята.И двете бяха в съзнание,но бяха много изморени,едва дишаха.Иное се обърна и единственото,което видя бяха пламъци.Нямаше и следа от Зерон.
-Няма го... - каза тя учудено.
-Чакайте,къде е Касаки? - каза изведнъж Тсубаки.Тя се сети,че тялото му беше точно зад Зерон,което значеше,че огненото кълбо го е отнесло. - Не...не,не можа да бъде! Къде е КАСАКИ!? - извика тя.Сега сякаш изпитваше по-голяма болка от преди.
-Спокойно,момиче. - чу се глас и всички погледнаха на горе.Там видяха Нара,в неговата драконова форма.
-Уаааау! Нара! Пак е дракон! Колко е готин само! - развика се доволно Миу.
-Къде е Касаки!? - извика пак Тсубаки.
-Тук съм,споко. - на главата на дракона едва се видя и Касаки.Все пак дракона беше огромен и в сравнение с него,момчето беше като мравка.Тсубаки и отдъхна.
-Е,сега остава да се приберем и да се подготвим за следваща атака. - каза Иное спокойно.
-Но къде отиде Зерон? - попита Ева,която още не можеше да обмисли станалото.
-Скри се,както обикновено.Сега не е със същите сили като преди,за това така лесно се отървахме от него. - каза Тсубаки.Тъй като последва мълчание,тя вдигна поглед и видя всички да я гледат странно. - Какво?
-"Лесно"? Едва не умряхте! На това лесно ли му викаш?!? - шашна се Ева.
-Да,ще разбереш скоро за каво точно ти говоря. - позасмя се тя.
В крайна сметка този път всички се измъкнаха живи.Но Зерон вече беше показал лицето си.Той явно искаше да знаят за присъствието му.Единственото хубаво нещо беше,че той все още не знаеше за Джена.
След около седмица,всички вече се бяха възстановили.Ева отиваше в стаята на Тсубаки.Беше рано и тя все още беше в леглото си.Ева и носеше закуска и чай,за да я разеведри.Като отвори вратата обаче,Ева остана ококорена.
-Касаки?!? - попита учуденото момиче.Въпреки нараняванията си,Касаки се беше добрал до Тсубаки и двамата си говореха.
-Е-ева! - шашна се той. - Моля те,не казвай на Иное,че съм станал от леглото! Тя ще ме убие! Моля те! - започна да се обяснява притесненото момче.
-Не,аз....няма да и кажа,но защо си станал? Какво означава това? - попита Ева,но беше прекъсната от яростен вик.
-КАСАКИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ! КТДЕ СИ!? - Иное явно беше разбрала,че той е станал от леглото си.След секунда тя се появи на вратата на стаята на Тсубаки и буквално изблъска Ева. - Копеле такова! Знаеш ли колкото време и енергия ми отне да затворя раната ти?! Всяко движение можа пак да я отвори и този път няма да те оправям! Вседнага в леглото! - викаше тя бясна.Касаки я гледаше възможно най-шокирано и уплашено.Сякаш беше видял смъртта в очите.Той дори не беше толкова изплашен,когато се биеха с Зерон.
-Но,но,аз... - опита се да се оправдае момчето,но Иное влезе в стаята и го хвана за ухото,като го задърпа към стаята му.
-Не ме интересува! Тръгвай веднага и ако още един път разбера,че не изпълняваш това,което ти казвам,ще те убия! - викаше ядосано Иное докато го изкарваше от стаята.След като излязоха,Ева се показа на вратата и погледна Тсубаки.
-Леле,лошо му се пише. - двете момичета се засмяха.
-Да,май не трябваше да идва тук. - каза и Тсубаки.Ева влезе и седна на леглото.
-Явно е било нещо важно,щом е направил това.Все пак да ядосаш Иное е равно на самоубийство. - усмихна се Ева,а Тсубаки се изчерви.
По-късно същия ден,Джена най-сетне беше получила тялото.Тя вече знаеше всичко,което беше станало.Сега беше в мазето,при оракула.
-Не ми харесва това. - каза тя.Беше седнала на земята и се беше облегнала на една стена.
-Той най-сетне се показа.Сега поне си сигурна,че е тук.Какво не ти харесва? - обади се оракула.
-Защо ти не ги предупреди?Още щом се е приближил трябва да си го усетил.Защо не им каза?
-Защото дори аз не знаех,че той е тук.Не знаех и че е в това измерение.Дори аз не мога да го засека. - каза разочарован оракула.Джена го погленда малко учудено.
-Толкова ли е силен вече?
-Явно.Ще си имате проблеми.По-добре от сега се подгответе.Скоро ще настъпи времето,от което всички се боите,мила моя Джена.

Глава 26

2008-05-20T13:09:20Z

На следващата сутрин Ева се събуди и леко се надигна от леглото.Огледа се сънено и разтърка очи.Няколко секунди се опитва да фокусира погледа си и когато успя,погледна часовника.
-Олеле! 10 и половина! - извика стреснато тя и подскочи от леглото си.Стана,облече се по най-бързия начин и се стрелна надолу по стълбите.Като влезе в кухнята видя Иное,която четеше някаква книга, и Касаки,който пък ядеше.
-О,добро утро,поспаланке. - усмихна се той като видя Ева.Тя дишаше тежко от бързането и се беше подпряла на вратата.
-Извинете ме,че се успах.Не съм чула будилника. - започна да се извинява Ева,сядайки на един стол до Касаки.
-Хах,нарочно те оставих да поспиш.След вчерашните преживявания на Джена реших,че си изморена. - каза Иное с усмивка.
-Какво точно е ставало вчера? Аз нищо не знам. - каза Ева като подпря с ръка главата си.Явно още и се спеше.
-Ами... - каза Иное и се позасмя.
-Нека аз да и разкажа. - Мичиу тъкмо влезе в стаята.Ева се обърна и като и видя физиономията разбра,че не е доволна.
-А,добро утро и на теб... - засмя се Иное като я видя. - Разкажи и,оставям честта на теб.
-Нашата скъпа Джена реши,че трябва да заведе сестра ми на езерото. Но не с кой да е,а с Нара.Въпреки че аз бях против,тя хвана сестра ми и я замъкна.Прибраха се късно и донесоха всичките тези цветя! - каза ядосано Мичиу и посочи към земята.Ева видя там 4 големи вази пълни с цветя.Тя се ококори,защото цветята наистина бяха много. - Да,именно! - довърши Мичиу и седна нервно на един стол.
-Еха,май не си много доволна от излизането им. - смънка Касаки и се облегна на стола,защото беше свършил с яденето.
-Много доволна? Ще убия Джена,само да я хвана! - извика Мичиу и неволно погледна Ева,а тя се стресира още повече.
-Хах,аз не съм Джена,моля те,не ме бъркай с нея. - каза притеснено момичето и вдигна ръце.Иное пак се засмя.Явно и беше доста весело.
-Ева,гладна ли си? - попита Иное и стана,за да сложи късната закуска.
-Не,не искам нищо.А къде са останалите? Тсубаки,Миу,Асука,На...ра? - попита Ева и пак погледна Мичиу,която за малко да се запали от ярост.
-Тсубаки и Нара тренират.Асука не съм го виждала днес,а Миу предполагам че пак бере цветя. - засмя се Иное.
-Ясно...поредния спокоен ден.Иное,ще ми помогнеш ли с една магия? Пробвах я няколко пъти,но явно бъркам нещо.Не се получава както трябва. - каза Ева.
-Ок,няма проблеми.
След няколко минути мълчание.Миу нахлу в стаята с гръм и трясък.
-КАКООООО! - извика малкото момиче и се хвърли върху кака си.Миу изглеждаше притеснена.
-Какво има? Миу? Нара да не ти е направил нещо? - веднага се загрижи Мичиу.
-Не.Някакви хора нападнаха Тсубаки и Нара докато тренираха.
-Какво? - възкликнха всички в един глас.
-Много са,не знам от къде дойдоха.Тсубаки каза да ви повикам веднага.Моля те,како,помогни им! - Миу чак заплака.Мичиу не направи нищо няколко секунди,само гледаше сестра си.
-Ехо? Битка,застрашени хора? Мичиу,на този свят ли си? - попита по едно време Иное и тръгна към вратата.Ева и Касаки се спогледаха и последваха Иное.Миу започна да дърпа кака си.
-Како,хайде! Трябва да им помогнеш! Бързо! - но Мичиу не помръдваше.По едно време тя надигна глава.
-Миу,защо да им помагам? Още в началото бях против тях двамата.Не ги исках тук,но Джена настояваше.Нека сега тя да се оправя.Мен не ме интересуват нито Тсубаки,нито Нара.
-Какво? - едва възкликна Миу,защото беше шокирана от думите на сестра си. - Не мога да повярвам,че чувам това от теб!Ти никога не си бягала от битка! Какво ти става? Ти не си сестра ми!
Извика разтроено Миу и побегна.Мичиу не помръдна.Просто си остана на мястото.
През това време Иное,Ева и Касаки бягаха към мястото,на което трябваше да тренират Нара и Тсубаки.Не беше далеч,за това стигнаха бързо.Видяха една ожесточена битка.Имаше поне 20 нападателя.Тсубаки и Нара бяха ранени тук-там,но не изглеждаха много зле.Касаки веднага се включи в битката.
-Ще призова Джена! - каза Ева уплашено и хвана колието си.
-Не,недей. - каза и Иное и Ева я погледна още по-шокирано. - Нека да се опитаме без нея.Ако се наложи ще я призовеш.
Ева кимна и Иное се впусна в битката.Нападателите не бяха никак слаби,доста добри дори.Касаки веднага се приближи до Тсубаки.
-О,най-сетне! Вече си мислех,че няма да дойдете. - каза тя и после запрати един от нападателите на около 10 метра назад.
-Тук сме,споко. - усмихна се той и после издигна една водна стена и с нея помете няколко човека.Иное се биеше с ръце и крака.Едно момче се изпречи на пътя и.Тя се завъртя и се опита да го ритне в лицето,но той се наведе леко назад.Преди да се усети,Иное вече беше на земята,завъртя се пак и го събори.После побегна,но момчето я хвана за крака.Тя се обърна и веднага получи ритник в лицето.Иное залитна малко назад и докато си фокусира погледа момчето вече беше право.
-По принцип не посягам на момичета,но ти явно си мъжкарана. - каза той доволно.
-Мъжкарана? Хах,нищо не си видял.И ако смяташ,че с такива леки удари ще ме повалиш,много се лъжеш! - каза тя и после побегна към него.Иное подскои и се завъртя във въздуха.Пак се опита да го ритне в лицето,но той и хвана крака и я завъртя обратно.Тя се приземи на крака,но веднага след това момчето я нападна.Последва серия от удари.Иное парира всеки от тях,като момчето не можа нито един път да я удари както трябва.В един момент тя видя възможност и го удари в корема.Той леко се сви и преди да се усети Иное го фрасна и в лицето.Момчето падна на земята.Тя беше му разкървила носа.
-Хм,не зле като за момиче. - каза той с усмивка и се изправи. - Явно не владееш магия щом само ме нападаш така.Сега вече ще те довърша. - каза той и след секунда в лявата му ръка се появи някаква светлинка.Иное се ококори.До сега не беше виждала нещо такова.Магията се издигна от ръката му и се спря на нивото на очите му. - Винаги съм се чудел какво си мислят хората секунди преди да умрът. - засмя се гадно той и после запрати магията по Иное.Тя не можеше да помръдне,а и нямаше какво да направи.Мислеше си само,че това е края.Но тогава неочаквано някой се появи пред нея,когато магията беше само на 2 метра разтояние.Иное не погледна кой е,защото всичко стана прекалено брзо.Само чу:
-Искаш ли да си отговориш на впроса?
В следващата секунда се получи взрив.Атаката на момчето беше отблъсната и върната към него.Т.е. той пое собствената си магия обратно,което доведе и до взрива.От ударната вълна Иное излетя назад и се блъсна в едно дърво.След като се строполи на земята и отвори очи,Иное се огледа за човека,който я спаси.Имаше пушек и тя не можа да го види за това се опита да се изправи,но рязко почувства болка в дясната ръка.Едно доста голямо парче дърво беше се забило в рамото и.Раната беше голяма и дълбока,а цялата и ръка беше в кръв.Иное седна обратно и започна да се лекува.Искаше да приключи възможно най-бързо.Изведнъж тя вдигна глава и забеляза,че пушека започва да се вдига.Тя пак се втренчи и най-сетне видя 'спасителя си'.След още няколко секунди вече въздуха се изчисти.Момчето бавно се обърна и дишаше тежко.Беше Касаки.Иное се ококори. "Той ли ме е спасил? Не мога да повярвам,никога не сме се рзбирали с него!" помисли си тя.
-Добре ли си? - попита той изморено.
-Д-да...защо го направи? Защо ме спаси? - нямаше как да не зададе този въпрос.
-Не знам...чесно да ти кажа...сега съжелявам. - тази реплика не доведе до нищо добро.Иное се ядоса и стана.
-Как не те беше срам да го кажеш?!? Хайде,намери някой,който да ме убие и да приключваме! - развика се тя и в следващия момент и двамата се обърнаха в една посока.Там седеше еин магьосник.Иное и Касаки отдалеко усетиха,че е доста силен.Носеше се по въздуха.
-Закуска. - каза зловещо непознатия и се усмихна широко.После бавно вдигна полед и погледна Иное в очите.Момичето замръзна на място.Тези очи не бяха обикновени.Иное започна да трепери и леко да отстъпва назад.Касаки я погледна и се учуди.
-Хай,какво и правиш? - провикна се той и застана пред Иное.Преди да се усети дори,Касаки беше пронизан с нещо остро и дълго през корема.Всичко стана прекалено бързо.Явно магьосника наистина беше много силен.Касаки само успя да изкашля малко кръв и после падна на земята,точно пред Иное.Момичето беше още по-ужасено.Тя гледаше в една точка,защото не искаше да попада пак на онези очи или да вижда полу-мъртвото тяло на Касаки.
-Никога не съм го харесвал. - каза магьосника и се облиза нагло.Имаше една капка кръв на устната си.След това отново погледна Иное. - Не очаквах точно такова посрещане,но няма знчение.Най-доброто предстои. - каза пак той и вдигна лявата си ръка като я насочи право към Иное.Тя вече измести погледа си върху него и като разбра какво предстои,тя падна безпомощна на колене.Момичето едва дишаше,но това доставяше още повече удоволствие на нападателя и.Той се засмя зловещо.
-Толкова ли много се страхуваш от мен? Не мога да повярвам! Явно като я няма великата ви приятелка Джена,за нищо не ставате.Но къде е тя сега? А,Иное? - говореше той докато се смееше.Но рязко спря и се обърна.От там той понесе една голяма вълна огън.Той се защити с магия и така огъня не го нарани.После пак се обърна към Иное и пред нея седеше Мичиу.
-Не ми пука къде е Джена.Аз съм тук и няма да ти позволя да нараниш приятелката ми! - извика тя гордо.Беше готова за битка,дори и да не знаеше срещу кого.Онзи пак се засмя.
-Великата Мичиу! Една от най-близките приятелки на Джена.Странно,очаквах и нея да видя.Чух,че се е върнала от човешкия свят.Все пак организирах това за нея...грубо е да не дойде. - смънка той като се огледа.
-Стига приказки! Няма да доживееш да я видиш! - ядоса се Мичиу и побегна към него.
Мъжа рязко се обърна и от никъде в ръката му се появи нож.Мичиу вече беше на метър от него като видя ножа.Той замахна,но тя успя да отскочи назад.Като си стъпа на краката обаче,усети някаква болка.Ножа я беше достигнал,дори и само с края си.Имаше лека рана на корема.Мичиу още повече се ядоса.Тя замахна и всичко се запали.Поне той виждаше само пламъци.Изведнъж започна нещо да го удря,от всички посоки.Сякаш Мичиу беше в пламъците и го атакуваше,докато той се опитваше да се защити от тях.Така няколко секунди и няколко удара и после той замахна и се получи много силен вихър.От него пламъците изчезнаха,а Мичиу излетя назад и се приземи на едно коляно пред Иное,която още беше извън сторя.
-Иное! Събуди се де! - извика Мичиу като се обърна за секунда към приятеката си.Магьосника намери тази възможност за удобна и въпреки,че Мичиу погледна Иное точно за секунда,като се обърна тя получи един здрав ритник в лицето.Това я запрати на няколко метра зад Иное.Мъжа седеше на мястото на Мичиу и се смееше.
-Не мога да повярвам! Толкова сте слаби и предвидими! Толкова ли ще е лесно да в победя? - смееше се той доволно докато Мичиу с мъки се надигаше.Тя вече беше в седнало положение и го гледаше злобно.
-Кой си ти!? - извика тя.Тогава смеха спря.Мъжа наведе глава и след няколко секудни бавно започна да се надига.Имаше широка и доволна усмивка на лицето си.Изведнъж той погледна Мичиу в очите и и отговори.
-Не ме ли позна,малката?
Мичиу се вгледа за секунда и после придоби същото изражение като на Иное.
-Да...обичам тези физиономии! Знаете ли,момичета,точно това най-много ми липсваше.Вашия страх,вашите мъки и болки.Колко сте сладки само! - започна да говори той като бавно се приближаваше.Никое от момичетата не помръдваше.И двете бяха в шок.Той вече беше на метър от Иное.
-Много ми е приятно,че се видяхме пак,но ще е за последно.Сега ще се наложи да ви убия,и двете! - каза той и после посегна към врата на Иное.
-Спри! - чу се глас и ръката му спря на сантиметър от врата и.Той се усмихна и бавно се обърна.
-Я кой бил тук.Това ако не е самата Тсубаки Субаку. - каза той доволен.
Срещу него седеше Тсубаки,цялата в рани и едва стояща на краката си.Тя дишаше тежко,но все пак беше събрала сили да се изправи пред него може би за последен път.
-А това ако не е моят стар приятел Зерон. - каза тя.
-Доста време не сме се виждали.От както ме предаде и Джена ме затвори в онова измерение. - каза той с усмивка.
-Е,не беше толкова отдавна. - усмихна се и Тсубаки.Тя беше доста притеснена,защото очакваше всеки момент той да я атакува.Но все пак успяваше някак си да се държи. - Не ми се иска да го кажа,но...хубаво тяло си си избрал.Време беше да си вземеш нещо младо.
-Горкото момче.Беше толкова примерно и добро.Преди да зема тялото му не беше наранявал човек.Съжелих го и го спасих.Така де,изядох.После имах проблеми със стомаха. - засмя се демонът.На Тсубаки хич не и беше смешно,но се опитваше да спечели време и приказките и помагаха.
-Как беше в онова измерение? Чух че е много гадно там.Нямало много живи организми,с души. - попита тя след секунда.
-Защо имам чувството,че си печелиш врме? Мисля че трябва вече да приключвам.Все пак имам доста измерения за завладяване.Хайде,Тсубаки,разреши ми да те изям. - каза той и в следващия момент побегна към нея.Тсубаки се ококори,защото това,от което се опасяваше,най-сетне настъпи.

Странична историйка ^^

2008-05-17T15:32:42Z

Беше най-обикновен работен ден.Инке беше пратила Блъдлайк и Елфиан до селото,за да напазарят.Момчетата вървяха през гората по пътечката,слушаха песните на птичките и си говореха...
-Защо аз?!? Така ми се спи....все още е 10 часа.Защо не прати само теб? – мрънкаше Елфиан.
-Защото явно няма да мога да се справя сам. – каза недоволно Блъдлайк – Да не мислиш,че на мен не ми се спи?
Елфиан замълча,защото вече беше почти заспал.Не след дълго момчетата стигнаха до селото.Отидоха на пазара.Там продавачката ги заговори.
-Довечера какво смятате да правите,момчета? – попита тя.
-Довечера? – учуди се Блъдлайк.
-Смятам да спа! – извика доволно Елфиан.
-Да спиш? Не,няма начин.Празник е! Не ми казвайте,че не знаете? – попита учудено жената.
-Празник? Какъв празник? – заинтригува се Елфиан.
-Днес е празника на нашето село.Преди много години точно на този ден е било дадено името ни-Селото скрито във Водопада.Всяка година се прави панаир и има много интересни неща.Не трябва да го пропускате.А и приятелките ви ще се зарадват ако ги поканите. – усмихна се жената.
-Да се зарадват? – зачуди се Блъдлайк.
-Да,ако момче покани момиче на днешния празник,значи изпитва някакви чувства към нея.Всяко момиче мечтае да бъде поканена на среща днес.А и ще има толкова много начини да я зарадвате довечера.Ето,3 килограда домати.Нещо друго?
Слад като приключиха с покупките,Блъдлайк и Елфиан тръгнаха към временния си дом.Въпреки че бяха затрупани с торби и едва се движеха,и двамата се бяха замислили за думите на продавачката.Елфиан замисляше как да покани Чеза на празника,а Блъдлайк си мислеше за Неса.Момчетата се прибраха и всеки си легна на леглото като беше потънал в мисли.
След няколко часа майка им ги повика за обяд.
-Хей.... – обади се плахо Елфиан – Знаете ли,че днес в селото има празник?
Братята му го погледнаха странно.Явно не знаеха.
-Празник на селото.Ще има панаир и ... казват че ако поканиш момиче тази вечер значи,че имаш някакви чувства към нея.Мислите ли да излизате довечера? – продължи той.
-О...така значи.... – усмихна се единия от братята му. – Определено ще изляза довечера.
-Да...и на мен ми се иска да видя панаира,а и може да срещна някое момиче... – каза и другия му брат.Елфиан се обърна към Блъдлайк.
-Ами ти?
-Аз? Не знам..... – отговори несигурно Блъдлайк. – Ти смяташ ли да поканиш Чеза?
-Ъ... – сепна се Елфиан – Може би...не знам.
После настъпи тишина.Всички си ядяха тихо,но всеки мислеше за великия празник довечера.
След обяда Блъдлайк и Елфиан се засякоха в коридора.
-Къде .... къде ли са момичетата? – попита Елфиан притеснено.
-Не знам.Искаш ли да ги потърсим? – попита Блъдлайк и лицето на Елфиан светна.
Двамата се върнаха в селото.Разходиха се,но не видяха момичетата.Отидоха в ресторанта и питаха майката на Шехмай.
-Отидоха да тренират с Неса на Водопада. – каза им тя и двамата се зпътиха на там.
Като стигнаха,по-точно като бяха на около 100тина метра от там,Блъдлайк и Елфиан видяха нещо странно.От водопада се издигна една голяма струя вода.Не беше насочена.Просто се издигна,сякаш избухна и после падна за секунди.След това се чуха викове.Блъдлайк и Елфиан се спогледаха и побегнаха натам.Като стигнаха видяха Неса и Чеза да гонят Шехмай,който отчаено се опитваше да се спаси от яростта им.Когато видя момчетата,Шехмай побегна към тях и ги използва като щит.Побеснелите момичета се нахвърлиха отгоре им.Блъдлайк и Елфиан ги удържаха някакси.
-Идиот! Ще те убия! – крещяха момичетата една през друга,а Шехмай гледаше стреснато.
-Успокойте се! Неса! Чеза! Спрете се бе,момичета! – опитваха се да ги успокоят Елфиан и Блъдлайк.След няколко минути Неса и Чеза най-сетне се спряха.
-Кажете сега какво ви е направило горкото момче!? – попита Елфиан.Неса го погледна с изключително злобен поглед,чак тръпки го побиха.
-Да забелязваш нещо странно?!?! – каза тя.Елфиан и Блъдлайк ги огледаха от долу до горе и после вдигнаха рамене.
-МОКРИ СМЕ! – извикаха ядосано и двете момичета.Няколко секунди мълчание и Блъдлайк и Елфиан започнаха да се смеят.Такъв смях,че чак коремите ги заболяха.Шехмай и той почна да се смее с тях.
-Да,много смешно.Всички сте еднакви! – каза Неса и после двете с Чеза се обърнаха и тръгнаха.Те се отдалечиха от момчетата.След като те се насмяха,Блъдлайк погледна към Неса и се шокира.Тя се събличаше.
-Н-н-неса! Какво правиш!?!? Има малки деца тук! – извика той,а Шехмай веднага се подаде зад него,за да види какво става.
-Какво искаш? – сопна се Неса и се обърна с гръб.Тя започна да сваля блузата си и се показа вече голия и кръст.Блъдлайк хукна към нея,за да я спре,но късно.Той се метна отгоре и и двамата паднаха на земята.Неса го погледна шашнато.Блъдлайк свли поглед и видя,че Неса не е гола.
-Какво?
-Не си ли виждал до сега бинтове?!?! Винаги съм с тях когато ме очква битка.Доста помагат.Ти да не реши,че ще се съблека? Просто така? – Неса го изгледа ядосано,а той направо онемя.След секунда тя го иблъска на една стана и се изправи.Нареди дрехите си на слънце,за да изсъхнат.
-Как се получи така,че двете са мокри? – попита Елфиан.
-Еми....опитвах една техника.... – смънка Шехмай.
-Да,ти си най-най-слабата нинджа,съществувала някога!!!! – извика ядосано Неса.Момчето се засрами и наведе глава.
-Ние видахме един воден стълб преди малко...той ли го направи? – обади се Блъдлайк.
-Да! И най-интересното е,че водния стълб няма нищо общо с техниката,на която го учех! – каза пак ядосано Неса.
-Да,направи го нарочно! – обади се и Чеза,която изстискваше косата си.
-Е,значи не е толкова слаб ученик. – засмя се Елфиан.Шехмай също се позсмя.Но Чеза и Неса явно не се зарадваха на шегата и погледнаха ядосано Елфиан и него пак го побиха онези тръпки на страх.
-Та... какво...правите иначе? – попита Блъдлайк като се опита да разведри обстановката.
-Съхнем! – извика Неса и после седна на тревата.
-Ох,ще бъде интересен ден. – възкликна Блъдлайк и после седна близо до нея-на около 2 метра,за да може да избяга или поне да се защити от Неса ако се наложи.

След няколко чеса,когато дрехите на момичетата изсъхнаха,Неса,Хан и Шехмай се върнаха към тренировките си.Чеза,Елфиан и Блъдлайк седяха под едно дърво на сянка и ги гледаха отдалеко.
-Този път поне няма да ме намокри. – засмя се Чеза.Явно вече и беше минало.За разлика от Неса.Тя все още хокаше Шехмай.
-Казах ти,не така! Съсредоточи се! Ако не обръщаш достатъчно внимание на тренировките просто няма смисъл да се занимавам с теб! – викаше тя на горкото момче.Той явно наистина се разкайваше за грешката си,но на Неса не и пукаше.Искаше отмъщение.
-Стига де,Неса! Той е още малък и неопитен.Направил е грешка.Недей да го наказваш така. – обади се Блъдлайк.Последваха няколко секунди мълчание и после в отговор той получи една водна сфера в лицето. – Мерси... – смънка Блъдлайк и започна да се избърсва.
-Та...както казвах-СТЕГНИ СЕ! – продължи да крещи Неса на Шехмай.
-Брат ми,по-добре да не се месим. – каза Елфиан и се засмя.
-И аз така си мисля... – отговори му Блъдлайк.
След няколко минути Неса реши,че е време да остави децата да си починат.Колкото и да и се искаше,не трябваше да прекаляват с тренировките.Неса се настани под дървото до Чеза,а Хан и Шехмай едва се довлякоха от умора.
-Никога повече няма да правя тази грешка... – едва каза Шехмай и се пльосна по гръб на тревата.
-Коя по-тончо? – попита Елфиан.
-Да я ядосвам.И вие не го правете! – каза пак той и после всички се засмяха.
-Е,мисля че за днес ви стига.Предлагам да си ходим.Все пак имате да се подготвяте за довечера. – усмихна се Неса.Децата се зарадваха.
-Да се подготвят? За какво? – учуди се Елфиан.
-Как за какво? За празника! Да не повярваш, и двамата имат срещи довечера. – обясни Неса.Елфиан и Блъдлайк се спогледаха,защото напълно бяха забравили за празника.
-А...вие какво ще правите? – попита пак Елфиан.
-Не знам.Сигурно ще гледаме телевизия... – смънка отегчена Неса и двете с Чеза се спогледаха хитро.
-Телевизия? Не,не може да гледате телевизия на празника на Селото ви! – каза Елфиан доволно. – Искате ли да излезем? Да разгледаме панаира и...така нататък. – каза той и се изчерви,защото му стана малко неудобно.
-Нали знаеш,че тази вечер се излиза само ако имаш среща? – каза Неса.Чеза я погледна учудено.
-Така ли? Не,не го знаех това... – смънка Елфиан. – Еми...тогава да излезем на среща?
-Хах,нали не искаш ти да си с 2 момичета? – каза пак Неса и погледна Блъдлайк.Той се шашна и се почеса по главата от наудобство.
-Ъ....Неса. – каза той като най-сетне събра смелост.Изправи се и после застана на едно коляно. – Ще излезеш ли с мен довечера?
Неса се усмихна доволно.
-Как мога да откажа на такава покана? – отговори тя.Подаде ръката си и Блъдлайк и помогна да стане.Чеза и Хан бяха доста радостни-все пак са момичета.Елфиан обаче още беше притеснен.
-Чеза... – каза и по едно време той и тя се обърна към него.Когато го погледна,Елфиан сякаш забрави всичките си приказки и от устата му излизаше само мънкане.
-Превод: «Ще излезеш ли с мен довечера?» - обади се Шехмай и се засмя.Чеза също се засмя,после погледна Елфиан.
-Ще се радвам да изляза с теб довечера. – след тези думи на Елфиан сякаш му отмина притеснението.Не се сети дори къде ще я води вечерта,беше щастлив от факта,че най-сетне я покани.
-Е,уредихме се за довечера.Сега да си ходим.С Чеза имаме работа. – каза Неса и намигна на Чеза.
-Към...колко да ви вземем? – попита Блъдлайк.
-Към осем. – усмихна се Неса. – Елате направо в нас,ние ще сме там.
И всички си заминаха.Имаха още няколко часа преди срещите им.Тези часове бяха страшно мъчителни за момчетата.Не можеха да си намерят място от нерви.Всеки се чудеше къде ще заведе момичето си,какво точно ще правят,дали ще се получи или ще е пълен провал.

Стана време.Елфиан и Блъдлайк се стегнаха и потеглиха към селото.
-Блъдлайк... – заговори несигурно Елфиан – Къде смяташ да водиш Неса?
-Не знам.За първи път ще ходим на този панаир и нямам идея какво ще е.Явно момичетата ще са водещите тази вечер. – усмихна се той.
Когато стигнаха до дома на Неса,двамата се спогледаха несигурно и Елфиан почука.След секунда вратата се отвори.Там седеше едно непознато момиче.
-Елфиан и Блъдлайк,нали? Влизайте,момиетата след малко ще са готови. – каза тя радостно и побегна към вътрешната стая.Елфиан и Блъдлайк бяха малко учудени,но след секунда влязоха.Почакаха около 5 минути и най-сетне вратата се отвори.От там се показа пак непознатото момиче.
-И сега,на вашето внимание,представям ви Неса и Чеза-красавиците на вечерта! – каза тя радостно и разтвори вратата.Момчетата зяпнаха като видяха момичетата.И двете бяха много красиви,в официални рокли.Няколко секунди всчки мълчаха.
-Е,мога да приема това и за обида! – сопна се Неса.
-З-защо? – едва промълви Елфиан.
-Как защо? От реакцията ви мога да реша,че по принцип изглеждаме ужасно,а тази вечер вие се стряскате,защото сме хубави. – ухили се тя.
-Не,не е така...просто...Неса,ти си с рокля! – възкликна учуден Елфиан.Неса се сепна и се изчерви.
-О,тръгвайте! Ако ви чакам така ще мине празника! – смънка тя и ги бутна навън.
Четиримата вървяха към пазара.Там по принцип се правеше карнавала.Всики мълчаха.По едно време Чеза се обади.
-Ех,от кога не съм ходила на този панаир! Дали ще е същото,както го помня? – зачуди се тя.
-Как го помниш? – попита заинтересован Елфиан.
-Ами винаги когато ходехме,тате стреляше на стрелбищата и се прибирах с голяма плюшена играчка.Имах толкова много! Той знаеше,че обичам играчките и винаги,когато имаше мисия извън селото ми носеше по една.Имах играчки от почти всички села.Но кой знае сега къде са..... – натъжи се тя,но после пак подскочи весело – А! И мама винаги ми взимаше захарен памук!
-От кой? – обади се Неса.
-От зеления,естествено! Той беше най-хубав! Ех,как обичах този памук...Неса,миналата година имаше ли такъв памук?
-Да,предполагам че и тази ще има. – усмихна се Неса.После всички пак потънаха в мълчание.Така няколко имнути и накрая Неса не издържа.
-Оооо! Защо мълчите? Да не отиваме на погребение? Излезли сме днес да се забавляваме! Елфиан,кажи някоя простотия!
-Защо аз? – сепна се той.
-Как защо? Винаги говориш простотии! – каза тя доволно.Елфиан се понацупи.
-Аз говоря,ти вършиш простотии....така е. – въздъхна той.Блъдлайк и Чеза се позасмяха,а Неса се смръщи.
-Ок,така да е. – каза тя недоволно. – Но съм сигурна,че тази вечер ще те победя поне в 3 неща!
-3 неща? Какви неща? – учуди се той.
-Ами има разни игри-стрелбището,езерцата,да! На езерцата съм ненадмината! – започна да се хвали тя.
-Хах,няма начин да ме победиш. – наежи се той.
-Ок,ок,ще видим.... – усмихна се тя доволно.
Най-сетне стигнаха.На всякъде имаше хора,които се веселяха.Чеза беше толкова щастлива,че не можеше да се спре.
-Всичко е както го помня! Леле,как ми липсваше този панаир! Хайде,да влизаме! – задърпа тя останалите.Блъдлайк и Елфиан още бяха притеснени.
-Не сте идвали до сега тук,нали? – попита Неса като ги видя.
-Н-не.Идея си нямам какво има и какво няма тук. – каза Блъдлайк.
-Е,значи аз ще ви развеждам днес! Хайде,да отидем там! – и тя посочи една сергия.Така от място на място,поне половин час групичката се разхождаше и забавляваше.Момчетата се отпуснаха и вече не бяха толкова притеснени и дори не мислеха за това като за среща.
-ААААААА! Неса! Езерцата! – зарадва се Чеза.Пред тях имаше един голям басейн,с диаметър около 5 метра и височина около 1. Из басейна имаше различни работи,като препядствия.Имаше доста хора около него и всички играеха.
-Е,Елфиан,готов ли си да загубиш от момиче? – усмихна се доволнои Неса.
-Да те видим,момиче! – каза Елфиан и двамата се риближиха.Чеза и Блъдлайк се спогледаха и ги последваха.
-Целта е да уловиш максимален брой патенца след своето преди да му угасне тока.Т.е. имаш 1 минута. – усмихна се Неса и му подаде една патка.Не беше много голяма,но определено по-голяма от останалите в басейна.Даде му също и едно дистанционно.
-Как... – зачуди се той.
-С магнити.Патенцата се закачат след голямата и след като тя спре да се движи,онзи готин батко я прибира и ти дава награда,в зависимост от броя на патенцата.Това е.Който улови повече-печели! – обясни пак Неса.Елфина малко не схвана,но разбра,че трябва да закача панеца.
-Ок! – каза въодошевено той и двамата се наредиха на ръба на басейна.
-И....старт! – каза Чеза и двамата започнаха.Неса започна веднага да закача патенца,но на Елфиан му трябваше малко време,за да разбере как се управлява това чудо.Когато най-сетне успя да накара голямата патка да се движи,и той започна да събира.Изтекоха 20 секунди.Неса имаше 5,а Елфиан 3.
-Хайде,малкия! Излагаш се! – каза Неса доволно.Елфиан стисна зъби и се опита да не и обръща внимание.След 10 секунди рязко патката на Елфиан спря да се мърда.
-Хей! Не е чесно! Моята спря!!! – развика се той.
-А,май забравих да ти кажа,че дистанционното хваща само на 3 метра. – ухили се гадно Неса.Елфиан стисна зъби и започна да обикаля басейна,за да може да прихване патката отново.Когато това стана,той успя да хване още 4 патенца преди да изтече времето.»Готиния батко» издърпа и 2те патки и преброи патенцата.
-Момчето-7 патенца,а Неса,както обикновено-10. – каза той.Неса се обърна към Елфиан.
-Опа! – каза тя и се засмя.Елфиан се нацупи.
-Да,радвай се.Другия път ще те бия! – закани се той.Момчето им даде по една карта,на която пишеш някакъв брой точки. – Хъ? – зачуди се Елфиан.
-Събираш точки и накрая отиваш на наградния щанд и ти дават играчка за точките ти. – обясни Чеза. – Еха,имаш 20 точки!
-Да,може да ти дадът ключодържател.- усмихна се Неса.Елфиан пак я погледна злобно.
-Е,къде отиваме сега? – попита в готовност Елфиан.Чеза се замисли.
-Неса,дали има още от онези игри,дето се целеше с едно топче...едно такова.... – опита се да обясни Чеза.
-Да,мисля че има.Да проверим. – и всички тръгнаха.Не след дълго намериха въпросното нещо.
-Е,втори кръг. – усмихна се Неса.
-Тва пък какво е? – учуди се Блъдлак.Те седяха пред една голяма и висока стена-пона 2 метра широка и 3 висока.
-Виждаш ли онази дупка? – посочи Неса нагоре.
-Д-да.. – каза Елфиан.
-Трябва да вкараш топката през нея.
-И? Това ли е? – учуди се Елфиан. – Ми че това е лесно!
-Не,не е само това.След като мине през дупката... – каза Неса и заведе останалите зад стената. - ...топката пада тук. – зад стената имаше едно голямо нещо като мишена на земята. – Колкото по-вътрешен кръг уцелиш,толкова повече точки.
-Е,значи пак не е толкова трудно.Дай да пробвам. – каза доволно Елфиан.Една жена,която явно отговаряше за тази игра,му подаде три топки.Неса също взе три.
-Редуваме се по една.Ти си първи.
Елфиан застана на линията,прицели се и хвърли.Топката мина през дупката.Елфиан се зарадва и мина отзад,за да види колко точки е събрал.Когат мина отзад обаче остана разочарован.Топката беше паднала във най-външния кръг.
-5 точки. – каза жената и взе топката.Неса се ухили доволно.Двамата пак минаха отпред,за да хвърля и тя.
-Сега ще видиш как се прави. – Неса хвърли и топката премина от другата страна.Като отидоха отзад,топката беше в 4тия кръг.Общо бяха 10,така че не беше най-добрия и удар.
-20 точки. – каза жената.Елфиан се обърна учуден към Неса и видя,че тя е недоволна.
-Е,пак е по-добре от 5. – уплези му се тя.Елфиан се мотивира и пак отиде отпред.Този път той се засили и хвърли толката.Като отиде отзад видя,че топката е прехвърлила важните кръгове и е паднава във втория.
-10 точки. – съобщи пак жената.
-По-леко,брат ми. – каза Блъдлайк и двамата се Чеза се засмяха.Те седяха отстрани и гледаха шоуто.
-Мери си силата,иначе другия път може и мишената да преминеш. – засмя се и Неса.Тя пак вхърли и този път топката падна в 5тия кръг.
-25 точки.
После Елфиан застана и се проготви за последно хвърляне.
«Хайде,Елфиан,стегни се! Трябва поне 20 точки да вземеш от това хвърляне! Иначе няма да успея да взема голямата играчка за Чеза! Хайде де....» мислеше си той.После пое дълбоко дъх и хвърли.Когато отиде отзад той се зарадва,защото топката беше в 6тия кръг.
-30 точки. – каза жената и Елфиан подскочи от кеф.
-Ха! Видя ли! 30 точки! Хахаха! – радваше се той.
-Сега ще видип ти... – закани се Неса и застана на линията за хвърляне.След като хвърли отиде отзад и видя,че топката е на шестия кръг.
-Мамка му. – смънка Неса.
-Е,пак събра повече точки от мен.... – смънка недоволно Елфиан.
Жената вписа точките в картите на двамата.Сега Елфиан имаше 75 точки,а Неса-100.Първата игра,с патенцата и беше донесла 25 точки.
-Е,водиш ме само с 25.Кажи къде и ще ги получа моментално! – каза доволно Елфиан.
-М...къде... – замисли се Неса и се огледа.
-Някой не спомена ли стрелбище? – обади се Блъдлайк.
-Да....има стрелбище... – каза Неса.
-Супер! Там няма как да ме биеш! Няма по-точен от мен! – зарадва се Елфиан.Неса явно беше съгласна с това и се притесни.
-Е,какво пък.Може да ми излезе късмета.Хайде,да вървим.
И те отидоха на въпросното стрелбище.Спряха се пред една барака.Беше малка и имаше един мъж вътре.
-Това ли е? Аз очаквах нещо....по....голямо. – каза разочарован Елфиан.
-Хах,от тук си взимаш пушката,а там стреляш. – каза Неса и посочи на ляво.Елфиан и Блъдлайк се ококориха,защото видяха едно доста голямо стрелбище.Имаше доста хора.В единия краи имаше ограда висока около метър,а на друя край имаше една стена,по която бяха закачени всякакви простотии-капачки,шишета,разни железа,по които да се стреля.Между оградата и стената имаше около 5 метра разтояние.
-Е,ще стреляте ли? – усмихна се Чеза.
Неса и Елфиан си взеха по една пушка и се приготвиха да стрелят.Едно момиче,което явно работеше там дойде при тях,за да им обясни.
-Стреляйте по каквото искате.Аз ще ви следя точките.Малките капачки дават по 20 точки,големите-по 5.Кутийките там са по 10 точки,шишетата по 5,а онези малките работи там-по 30 точки. – обясни тя.
-Е,какво ще стреляш? – усмихна се Неса.Елфиан се обърна към момичето.
-Колко истрела?
-10.
-Ок....10 по 30 точки прави 300 точки.Идеално. – каза доволно той.Явно щеше да се цели в малките работи.
-Хах,мечтай си. – каза Неса.
-Ще ги сваля! Поне 3 ще сваля! – закани се Елфиан и се прицели в най-малките работи.Той стреля,но нищо не събори.
-Както казах,мачтай си. – каза Неса и също се прицели.Тя стреля и съботи една кутийка.
-Кутийка? 10 точки? – учуди се Елфиан.
-За разгрявка. – усмихна се Неса и презареди.Елфиан обаче не смяташе да се отказва.Той пак се прицели в малките работки.Дори не можеше да разбере какво точно са те.Стреля,но пак не уцели нищо.Неса също стреля и събори една от малките капачки,която и донесе още 20 точки.
-Станаха 30.... – усмихна се тя.Елфиан се ядоса.Прицели се,но се поколеба.»Дали да не зарежа малките? Ако не сваля нито едно ще остана на 0,а Неса вече има 30.Трябва да стрелям по друго,да взема все пак някакви точки» реши той и стрля по една от малките капачки.Събори я и това му донесе 20 точки.
Така изгърмяха и останалите истрели.Със всеки истрел Неса събаряше по нещо,като така и не се опита да събори от най-малките работи,дето бяха по 30 точки.Елфиан се опитваше,като през истрел сваляше по една малка капачка.Така той имаше 80 точки до сега,а Неса-85.И на двамата им оставаше по един истрел.Беше Елфиан на ред.
-Е,умнико,в какво ще се целиш? – попита доволно Неса.Елфиан пак се замисли.»Да се целя ли пак в малките или да сваля малка капачка? Тя ще ми даде 20 точки и моите ще станат 100,но съм сигурен,че и Неса ще свали малка капачка и нейните ще станат 105,пак ще ме победи.Не,по-добре да стрелям по онези за 30 точки.Дано да успея поне този път!» реши Елфиан и се прицели.Целия беше под напрежение,но накрая стреля.Цялото игрище затихна,защото той най-сетне успя да събори едно от нези работки.
-Е,честито,+30 точки. – каза момичето и записа.
-30? Успях! Йе! Успях! – зарадва се той и заподскача. – Сега как ще ме минеш,а Неса?! Хахаха! – сега той беше дори по-доволен,защото единствения начин Неса да го бие бше и тя да събори от тези работи,но тя не беше стреляла по тях до сега,а и не смяташе.Знаеше,че няма да ги уцели.
-Е,честито,този път ме победи. – каза Неса и стреля.Тя събори пак малка капачка и взе още 20 точки.Така Елфиан си тръгна със 110,а Неса със 105.Когато излязоха от стрелбището и след като Елфиан спря да подскача и да вика,те забелязаха,че Блъдлайк и Чеза ги няма.
-Ъ,къде са? – попита Неса и започна да се оглежда във всички посоки.
-Там! – извика Елфиан и посочи напред.Двамата се бяха спрели пред една сергия.Елфиан на бегом отиде да им се похвали.
-ПОБЕДИХ Я! Имам 110 точки,а тя само 105! Хахаха! – каза доволно той.
-5 точки? На това победа ли му викаш? Според мен е късмет. – каза Блъдлайк.
-Ти не се обаждай! Сега имам 185 точки,а Неса ... мамка му,205. – въздъхна той.
-Е,казах за 3 поеди,не за точки. – каза Неса и Елфиан пак се зарадва.Все пак я беше победил,поне един път.
-Е,сегха какво ще правим? – попита Чеза.
-Каза,че искаш зелен памук,нали? Къде го правят? – попита Елфиан и лицето на Чеза светна.
-Хах,на там. – каза Неса и четиримата пак тръгнаха.
Така още няколко часа Блъдлайк,Елфиан,Чеза и Неса се забавляваха из карнавала.Дойде време да си ходят.Беше почти полунощ.На излзане се спряха на наградния щанд,за да ви вземат по нещо.
Елфиан вече имаше 255 точки,а Неса-260.
-Е,какво мога да взема за 255 точки... – каза Елфиан и започна да се оглежда.Тогава попадна на една голяма плюшена мечка. – А....това ще е! Искам я!
-Не,не можеш да я вземеш.Трябват ти 500 точки за нея. – каза мъжа на щанда.
-Колко!? – шашна се Елфиан.
-Ако искаш плюшени играчки за твоите точки ето там са. – и той посочи.На рафта имаше малки плюшени тигърчета,лъвчета и други животни,но Елфиан искаше точно тази мечка.
-Ъ...Чеза така щеше да я хареса. – натъжи се той.
-Хей,Елфиан,колко прави 255+260? – попита го Неса.
-Ами,515,защо? – учуди се той.
-Значи ще вземем мечката. – каза Неса и грабна картата с точките на Елфиан и отиде при мъжа на щанда.Тя даде и своята и така точките стигнаха за играчката.Елфиан се ококори и не можа да каже нищо.
-Ами..ти? Нямаш точки.Ти сама си ги спечели... – каза той леко скомфузено като взе мечката.
-Е,за какво ми са? Нищо не си харесах тази година.Пък и Чеза ще я хареса,нали? – намигна му Неса и той се усмихна.
-Благодаря ти... – каза Елфиан притеснено.
-Споко,ще ми се отплатиш,скоро. – засмя се тя и двамата излязоха.Когато Чеза видя голяматя играчка се ухили до уши и побегна към Елфиан.
-Малке! Колко е яка! Колко е голяма! И колко е сладкаааааааааааааа ! – радваше се тя.
-Да,и е за теб. – каза Елфиан и Чеза се кротна.Тя го погледна в очите.
-З-за мен?
-Да.Гледай,голяма е колкото теб и ще може да те пази. – засмя се той.Чеза се изчерви и изведнъж го прегърна.Неса и Блъдлайк гледаха отстрани и се радваха.
-Млади... – смънка Блъдлайк и двамата се засмяха.
-Елфиан,благодаря ти!Дал си всичките си точки за мен. – каза тя и пак погледна играчката.
-Ами ... – заговори Елфиан,но Неса се приближи и го прекъсна.
-Да,даде ги всичките само за да те зарадва. – каза тя и намигна на Елфиан.Той замълча.
-А твоите точки съде са? – попита на ухо Блъдлайк.
-Изгубих си картончето. – усмихнасе Неса.
След няколко минути те се разделиха.Блъдлайк и Неса искаха да останат малко сами и за това изпратиха Елфиан и Чеза в дома на момчетата,за да са на сигурно място и Неса да не се тревожи.
-Е,сега какво? – попита Неса като тръгнаха на някъде.
-Намислил съм нещо.Просто върви. – каза той.Неса се заинтригува.
Той я заведе на Водопада,на мястото,където за пръв път се целунаха.Там имаше постелено едно одеало и вечеря за двама.Когато стигнаха обаче нещата не бяха точно така.Храната я нямаше,а на одеалното се бяха насъдили 4 нинджи.
-Хей! – извика ядосано Блъдлайк като ги видя.Нинджите се надигнаха.Бяха от селото на Пръстта.
-А,явно ти си готвил.Искахме да ти кажем,че готвиш добре.Трябва някой път пак да ти дойдем на гости,за да ни нахраниш. – иправиха се и четиримата.Блъдлайк се ядоса още повече.
-Какво правите тук?
-Минавахме и като видяхме сладкото пикниче нямаше как да устоим.Надявам се,че не сме ви развалили вечерта.Решихме да ударим селото ви утре,след празника. – каза вежливо едната.
-Да ударите селото ли? Ти луд ли си бе? – обади се и Неса.
-О,мадамата се обади.Като ви гледам едва ли ще ни направите нещо.Най-много да изтичате и да съобщите за нас.Така че по-добре да ви убием. – каза едната от нинджите.
-Да.Не ми приличате на нинджи,така че няма да имаме проблеми.А и мацката е хубавичка,може да се позабавляваме. – каза друг и пристъпи към Блъдлайк и Неса.
-«Мацка»?!? – ококори се Неса.После двамата се Блъдлайк се спогледаха.
-Ще се справя сам. – каза той и тъкмо да тръгне към тях,Неса сложи ръката си на рамото му и той я погледна.
-Искам лично да го убия тоя. – каза тя и после изпука пръстите на ръцете си.Нинджите се засмяха.
-О,госпожичката с роклята ще ни бие! – каза единия.Неса се усети че е с рокля и се хвана за главата.
-За това мразя рокли! – каза тя.
-Спокойно,и сам ще се справя. – каза пак Блъдлайк,но Неса отново вдигна глава.
-Е,рокля или не,пак ще си го изядът! – каза тя после двамата с Блъдлайк побегнаха към нинджите.Те започнаха да се бият.Неса се насочи към единия.Тя посегна да го удари с ръка,но той я хвана.
-Шамарчета ли ще ми биеш? – засмя се пак той.Неса се опита да се завърти и да го ритне,но роклята и беше прекалено тясна.Единственото,което успя да направи-удари як шамар на този с другата си ръка и по лицето му останаха 3 рани от ноктите и.Той я пусна и тя пристъпи назад,но другата нинджа я хвана.Този път и двете и ръце бяха хванати и тя нямаше как да се измъкне.Онзи,когото тя одра се надигна и докосна лицето си.Имаше кръв.
-Кучка! – извика той и извади един кунай.Той посегна с него да я прониже,но Неса вдигна краката си и го ритна точно под брабичката.В суматохата другата нинджа я пусна.Тя отскочи на страни.
-Майната и на роклята! – каза Неса и я раздра от дясната страна чак до кръста.На крака и се видя чантичката с кунаите,която по принцип седеше там.Блъдлайк я мерна с едното око.»Няма за какво да се безпокоя» каза си той и се усмихна после продължи да се бие.
-У,тя била бойна ве. – каза голямата нинджа,която я беше хванала преди малко.Другия се изправи и каза ядосано:
-Хвани я !
Двамата побегнаха към Неса като хвърлиха по 2 куная.Неса ги отби и побегна към тях.Тя мина точно между тях и когато се раминаха и двамата паднаха мъртви.Тя им беше прерязала гърлата.После се изправи бавно и погледна Блъдлайк който точно налагаше едната нинджа.
-Блъдлайк,убивай го и да приключваме! – извика тя.Блъдлайк се усмихна и му счупи врата.Той отиде до Неса.
-Тц,развалих хубавата рокля! Лайза ще ми се сърди! – смънка Неса като гледаше скъсаното.
-Мисля че така е дори по-готина. – каза той,после бавно се приближи,огърна я с ръце и я целуна.Неса сложи ръцете си на рамената му и продължиха да се целуват извесно време.
-Доволна съм от изненадата! – каза тя.
-Е,тези идиоти не бяха в плановете,но май добре се получи.Сега поне няма да обвините мен,че съм ти скъсал роклята. – каза Блъдлайк и пак я целуна.
-Ама сериозно ли имаше вечеря? – попита Неса.
-Да.
-И си я направил ти? – учуди се тя.
-Е,не точно.Елфиан ми помогна.....така де,направи я. – засмя се Блъдлайк.
-Ясно... – каза Неса и пак тръгна да го целува,но Блъдлайк я спря.
-Чакай. – той се дръпна малко и бръкна в джоба си.После мина зад нея и сложи нещо на врата и.Неса се сепна и не помръдна.После той пак мина пред нея. – Както и предположих,седи ти идеално.Харесва ли ти?
Неса погледна и на врата си имаше колие.То представляваше едно синкаво камъче,което малко наподобяваше и сърце.
-К-какво е това? – каза шашната тя.
-Камъка на водата.Носел късмет на всеки,а ти както си и нинджа на водата-няма начин да не ти носи дори двойно повече късмет.А и ми заприлича на сърце и реших,че ще го харесаш.Чеза също каза,че ще ти хареса.Така ли е? – попита малко несигурно Блъдлайк.Неса пак погледна камъка.После прегърна Блъдлайк.
-Обожавам го! – каза и Блъдлайк се зарадва. – Но нямаше нужда.Аз нищо не съм ти взела.Всичките си точки дадох на Елфиан за мечката и... – каза притеснено тя.
-Не,стига.Подарявам ти го,за да ти напомня винаги за мен. – каза и той и я целуна.

В същото време при Чеза и Елфиан....

Те вече бяха стигнали къщата и бяха вътре.Елфиан гледаше как Чеза се радва на мечока.
-Колко си ми сладък,и огромен,и пухкав,и готин,и си само мой! – говореше му тя като го разнасяше из стаята.Изведнъж седна до Елфиан на леглото и го погледна.После се обърна пак към мечока. – И си ми толкова скъп,защото с ми подарък от най-най-сладкото момче на света!
Елфиан се ококори.Чеза бавно и срамежливо го погледна.
-Сладък? Само толкова ли? – усмихна се Елфиан.Чеза също се успокои и се усмихна.
-Не,не само сладък,ами и готин,и умен,и силен,и храбър и победи Неса на стрелбището! – продължи тя.След като приключи с изреждането,Елфиан бавно се приближи и в един момент двамата се целунаха.Елфиан се опита да я прегърне,но големия мечок беше в нея и му беше малко трудно.Той се дръпна и погледна злобно мечока.
-Чакай. - каза Чеза и го остави настрани.После погледна Елфиан в очите за секунда и се хвърли на врата му да го целува.Бавно Елфиан легна назад.Чеза беше върху него и те страстно се целуваха.

Ае стига толкоз,че стана и много дълго.Предполагам,че можете да си представите какво става после :Р

глава 25

2008-04-27T01:28:25Z

Нара се опитваше да намери цветята като се напъхваше все по-навътре под дървото.Изведнъж той набара нещо.
-А! Май....май ги намерих! - каза Нара и най-сетне се измъкна.Като си погледна ръката цялата беше в нещо синьо и лепкаво.Той си огледа ръката и за малко да повърне. - Какво е това?!? - каза с отвръщение.
-Ами...не знам - каза Миу и вече не можа да се сдържи и започна да се смее.Джена от далеко също се засмя.Нара се усети,че беше прецакан.Той стана и отиде до езерото да се измие.Но като се наведе и потопи ръката си,той усети страшна болка.Сякаш синьото вещество беше живо и определено не обичаше вода.Сякаш милиони малки устички го хапеха.Той подскочи като усети тази болка и падна на тревата.Момичетта започнаха да се смеят още по-силно.Нара започна да си мята ръката на където може,но нещото не го пускаше.
-Пробвай с онези храсти там - предложи му Джена през смях.Нара нямаше друг избор и преди да се усети навря ръката си в някакви съмнителни храсти.Жалко само,че това доведе до страшен сърбеж и то не само по китката му,където беше синьото нещо,ами по цялата му ръка,която беше пъхната в храста.Като усети ефекта и се загледа в храста,Нара разбра,че това е един от многото видове отровни храсти,които те докарват до луд сърбеж.Той веднага изваги ръката си и започна да се чеше и да вика.Нара се въртеше без да осъзнава движенията си,чешеше се и викаше.Докато не падна.Той се просна на тревата и на помръдна.След няколко секунди момичетата спряха да се смеят и Джена отиде до него.Тя му повдигна ръката,направи малка сферичка от енергия и удари малкото синьо нещо.То се стресна и избяга.Отлепи се от ръката на Нара и пропълзя пак под дървото.Джена се усмихна и после се обърна към ръката му.Тогава обаче физиономията и се промени.Цялата му ръка беше станала на червени мехури и рани от чесането.Джена започна да се смее.След като Миу му видя ръката и тя почна да се смее.Нара се надигна и ги изгледа.
-Много смешно! - смънка сърдито той и пак отиде до езерото да се измие.
-Стига,ще ти мине! Просто се пошегувахме с теб.Нали не се сърдиш? - присламчи се Джена при него.
-Да,много весело.Цялата ми ръка е в някакви странни мехури.А и онова синьото нещо...не,дори не искам да знам какво е! - каза още по-сърдито той,стана и се премести под едно дърво на сянка,като скръсти ръце в знак на недоволство.
-Май шегата ни не се прие много добре... - каза Джена.
-Заповядай! Надявам се да приемеш нашето извинение ! - каза Миу и подаде едно цвете на Нара.Той се усмихна доволно и взе цветето.После погледна Миу.
-Как мога да се сърдя на такова слънчице като теб?
След тези думи Миу се ухили широко и се хвърли да прегръща Нара.Джена се усмихна и отиде при тях.Нара я погледна строго.
-На теб още се сърдя!
-Така ли? - каза учудено Джена - Ми ок,няма проблем. - и тя седна обидена от другата страна на дървото.
-Аз ще бера цветя! - каза Миу и побегна из поляната.
Джена и Нара седяха мълчеливо няколко минути.По едно време Джена се ядоса.
-Сега ще ми се сърдиш ли?
-Да,проблем ли има? - отговори и спокойно Нара.
-Да....не искам да ми се сърдиш.Не виждам смисъл,нищо не съм ти направила.Миу те подведе,не аз.
-Да,но сърце не ми дава да се сърдя на Миу.Тя е малка и не мога да и се сърдя.Но ти си идеална за случея. - каза спокойно Нара с цел да я подразни и целта беше постигната.
-Моля?!? - ядоса се Джена,но преди да избухне се възспря - Ок,така да бъде.
После си мълчаха и думичка не си казаха поне 30 минути.Докато Миу не дойде.
-Како Джена,заповядай - и и подаде едно малко червено цветенце.Джена много го хареса и дори се усмихна.После Миу отиде и даде същото само че синьо на Нара.
-Тези цветя ги има само в синьо и червено.Синьото е за мъжете,а червеното-за жените.Дават се когато едно момче или момиче има по-специални чувства към този,на когото го подарява. - после се усмихна хитро и избяга.И двамата схванаха намека и.Джена се намръщи и скръсти ръце.След още няколко минути мълчание тя не издържа и стана.Отиде при Нара,наведе се до него и го хвана през рамената.
-Стига!
-Какво? - попита объркан Нара.
-Говори! Не искам да се сърдиш! - каза разгневено тя.
-Нямаш шанс.Ще ти трябва повече от едно цвете,за да ми се извиниш. - каза нагло той и си извъртя главата на една страна.
-Така ли? - каза Джена.После се изправи и се запъти към дървото.Нара я погледна с едното око и видя,че тя бърка под корените.
-Джена? Какво првиш?!? - развика се той и стана.Докато отиде до нея тя вече беше измъкнала ръката си от там и държеше пак онова синкаво нещо.После отиде до езерото и потопи ръката си.Нара я гледаше шокирано.Джена стисна зъби,защото я болеше ръката,но не искаше да по показва.Като извади ръката си от водата,тя я вкара и в храста.След като я извади от там цялата и ръка беше в мехури.После пусна синьото нещо и то пак си пропълзя до дървото.Джена започна да потърква ръката си,въпреки че знаеше че не трябва,но просто не можеше да издържи.Седна мълчеливо на тревата като не спираше да се чеше.По едно време Нара и хвана ръката.
-Не трябва да се чешеш. - каза и той и седна до нея.
-Доволен ли си?!? - каза сърдито тя.
-Не,но пак е нещо - усмихна се Нара,а Джена се намръщи още повече.
-Да не искаш и в езерото да се удавя? - отвърна му тя на пук на неговото спокойствие.
-Не,ще е глупаво.Пък и после ще трябва да обяснявам на Мичиу какво е станало....тя ще ми се ядоса. - засмя се Нара.Джена продължаваше да се цупи.След минутка мълчание Нара стана.Като се върна той даде червеното цвете,което Миу беше донесла на Джена.Тя се шокира в първия момент.После го погледна.
-Твое е. - каза той и се усмихна мило.Джена го взе и се усмихна скришом.
-Ох,това кога каза че ще мине? - попита Нара докато почесваше ръката си.
-Не знам,последния път го чаках няколко дни....но накрая Иное го оправи - каза Джена и се засмя.
-Няколко дни? Но защо тогава...не,няма значение.Дано Иное да го оправи - усмихна се той.
-Како Джена,мисля че набрах достатъчно - чу се Миу.Като се обърнаха Нара и Джена се шокираха.Миу беше затрупана с цветя.Едва ги държеше.Двамата се засмяха и после всички тръгнаха за дома.
Така неусетно мина и този ден.Вечерта,след вечеря,Джена се готвеше да се размени с Ева.Мичиу отиде да провери как е тя,защото доста се забави.Като отвори вратата,Мичиу видя Джена седнала на леглото си и да се взира в едно цвете-червеното цвете.Като влезе Мичиу,Джена се стресна и подскочи.
-Какво правиш? - попита я Мичиу и после погледна цветето. - А....това ако не е цветето на влюбените! - извика радостно тя и после седна до Джена,за да огледа цветето от близо. - Кой ти го даде?
-Н-никой....цвете на любовта ли? - шашна се Джена
-Да,момче го дава на момче ако е влюбен в нея и обратно.Кой ти го даде? - продължи да разпитва Мичиу.
-Никой....намерих си го.Красиво е и....реших да си го взема.Никой не ми го е дал - Джена усети,че ще се изчерви,за това стана и остави цветето на една маса. - Време е да си ходя.Чао,ще се видим скоро - и после се преобрази в Ева.Когато Ева се поокопити,Мичиу побърза да я пита.
-Кой даде цветето на Джена?! Видяла си,нали?
-Цветето..... - след кратко мълчание Ева отговори - Кое цвете? Нищо не знам!
-Скрила го е....тц,ще разбера! - закани се Мичиу и после излезе.
-Защо не и каза? - попита на глас Ева.
-Просто....така... - отговори и Джена - По-добре лягай да спиш.
Ева се позамисли,но после си легна,защото наистина и се спеше.

Глава 24

2008-04-14T14:03:19Z

Джена направо повлече Миу,защото беше бясна на Мичиу.След 10 минути бясно ходене за Джена,а за Миу бягане,малкото момиче не издържа и се отскубна от Джена.Тя падна на колене,защото се беше изморила.
-Како Джена,трябваше да се разхождаме,не да бягаме! - едва каза Миу.
-Извинявай.....просто съм бясна на сестра ти и не се усетих ,че бързам.Как си? - Джена се наведе до Миу.
-Добре.....съм.... - каза тя и после двете се изправиха. - Защо Нара не е с нас? Каза че имал някаква работа.Да не ми се сърди? - натъжи се малкото момиче.
-Не,не ти се сърди.Не си ти виновна,спокойно.Просто....явно има някаква важна работа,иначе съм сигурна,че щеше да дойде. - усмихна се Джена.
-Да,но аз исках и той да е с нас.Обещах му да му покажа езерото.Той не знае къде е и едва ли сам ще отиди да го види.....Како Джена,искам Нара да дойде с наааааааааас - разписка се Миу.Тя седна на земята в знак на протест и скръсти сърдито ръце. - Ако той не дойде аз няма да мръдна от тук!
-Но,Миу..... - Джена разбра,че няма да стане.Миу беше вироглава като сестра си.Явно им се предаваше в рода. - Ох,ок,да не си мръднала от тук! - каза Джена и побегна в обратна посока.
След няколко минути беше стигнала до къщата.Тя се замисли как да влезе без никой да я види.Тогава видя,че прозореца на кухнята е отворен.Тя се приближи,видя че няма никой в стаята и влезе.После на пръсти се качи на горе по стълбите и стигна до стаята на Нара.Тя влезе с гръм и трясък.Нара,който се беше излегнал на леглото си, подскочи.
-Хайде,идваш с мен - каза Джена и го хвана за ръката.
-Какво? Къде? - каза шокиран Нара.
-Как къде? На разходката до езерото.
-Но нали Мичиу...
-Мичиу я няма.Ставай,преди да е дошла. - Нара стана и двамата тръгнаха към вратата,но изведнъж Джена спря рязко.Тя чу, че Иное и Мичиу се качват по стълбите.Ако излязат сега,Мичиу щеше ги види.За това Джена побегна и скочи през прозореца.Тъй като държеше Нара за ръката и той полтя през прозореца.Като паднаха на земята:
-Ти луда ли си? Бяхме на втория етаж! Джена! - оплакваше се той,но тя не го слушаше.Двамата бързо се изправиха и побегнаха.Като се поотдалечиха от къщата и навлязоха в гората,двамата се спряха да си поемат дъх.
-Ох...а уж трябваше днес да си почивам... - смънка Джена и се облегна на едно дърво.
-Сега ми обясни за какво е всичко това? - попита Нара.
-Миу ми заяви,че никъде няма да мръдне,ако не дойдеш и ти на езерото.Нямах друг избор.Пък и сега ще докажем на Мичиу колко глупаво разсъждава.Ще прекараме един спокоен следобед,ще наберем много цветя и ще и ги заврем в носа! - отговори му Джена.Нара я изгледа странно.
-Ясно....къде е Миу?
-На сам - и двамата тръгнаха.
След малко стигнаха до Миу,която не беше мръднала от мястото си.Като никой друг път беше послушала някого.Като видя Нара тя стана и се хвърли отгоре му.
-Нара! Ти дойде! - каза радостно тя.
-Да,нямаше как да не дойда,след като кака ти Джена така мило ме помоли - каза Нара и погледна Джена,която пък се усмихна невинно.
-Ок,да вървим на езерото,че нямам търпение да си легна на тревата под моето дърво и да си почина... - каза Джена и 3мата тръгнаха.
Езерото не беше далеч,за това бързо стигнаха.Още като се видя езерото на хоризонта,Миу започна да подскача от радост.Джена пък си легна под 'нейното си дърво' и се отдаде на почивка.Нара се оглеждаше насам-натам.Все пак за първи път виждаше това място.Изведнъж малката Миу го хвана за ръката:
-Нара,ела,ще ти покажа къде са най-най-най-хубавите цветя! - като чу тези думи Джена започна да се смее.Двамата я погледнаха.Миу сякаш и казваше с очи да мълчи.
-Защо се смееш? - попита Нара объркан.
-А,нищо.Вървете.Миу,покажи му 'най-най-най-хубавите цветя'! - каза Джена и затвори очи.
Миу задърпа Нара и го заведе до едно огромно дърво.То беше толкова голямо,че корените му ,изкочили от земята,бяха високи колкото Миу.
-Виж,ей там,под корените.Аз не мога да ги стигна,защото ръчичката ми е къса,но ти може да успееш.... - каза мили Миу и погледна Нара.Той се наведе и пъхна ръката си под корените.
-Нищо не усещам.....къде са,Миу? - питаше той,но не получи отговор.

Глава 23

2008-04-13T00:34:39Z

Рано на следващата сутрин Иное се надигна от леглото.Събуди се,защото чу странни шумове.Тя разтърка очи и се заслуша.После тихо стана и на пръсти слезе на долния етаж.Като слизаше по стълбите грабна една голяма ваза,която стоеше на земята.Разбра,че шумовете идват от кухнята.Тя застана до вратата,пое си дълбоко дъх и изскочи.Замахна с вазата и посегна да удря натрапника,но той неочаквано хвана вазата без дори да се обърне.
-Добро утро,Иное.Дано да не налиташ всяка сутрин на бой. - обърна се и беше Джена.Иное я изгледа странно.После забеляза,че Джена прави закуска.
-Ти....какво правиш тук? - попита Иное като остави вазата на земята.
-Реших да ви направя закуска.Днес смятам да прекарам целия ден с вас. - усмихна се Джена.
-Целия ден? Ева знае ли?
-Да,стествено.Дори тя даде идеята.Ако нямаме битки би трябвало да издържа.Пък и е време да поизмъча малко Тсубаки - засмя се Джена.След секунда и двете момичета усетиха странна миризма.Джена се ококори,обърна се към печката и се ядоса. - Ох,и тази изгоря.....мамка му,една не стана както трябва - тя правече палачинки.
Иное погледна малко в страни и видя една чиния,в която имаше поне 20 черни палачинки.Явно това бяха "изгорелите".Иное се хвана за главата
-Дай да ти покажа как се прави.. - каза тя и хвана тигана.
След около 30 мин Миу и Мичиу слязоха.Бяха се събудили.Като видяха Дьена и двете останаха шокирано.
-ЕнДжей,не ми казвай,че готвиш! - каза Мичиу.
-Кака Джена готви! Искам палачинки! - извика радостно Миу и седна на масата.
-Да,готвя - усмихна се доволно Джена.
-Неее,аз няма да ям от това! - каза Мичиу.
-Спокойно,аз и помагах,не е сложила отрова,сигурна съм - каза Иное и всички се засмяха.
Мичиу седна на масата.Няколко минути след това влезе Тсубаки прозявайки се.Тя не обърна внимание на Джена.
-Добро утро... - поздрави сънено тя.Джена и наля чай.
-Добро утро,Тсу - каза и тя.Тсубаки обаче пак не реагира.Джена седна на масата.След няколко минути явно Тсубаки включи,погледна рязко към Джена и се ококори.
-Джена?!?!
-Да,как се шокира само.Не сме се виждали от вчера... - засмя се Джена.
-Да,но....о,не ми казвай,че ти си правила палачинките? - каза Тсу.
-Да...аз ги правих.Защо?
-Нали няма отрова? Стига,Джей,дори и шпионина ми вече да е мъртъв няма нужда да ме убиваш така! - стресна се Тсубаки.Джена се засмя.
-Не...защо всички си мислите,че палачинките са отровни? Нищо има няма!
-Може би защото ти НЕ можеш да готвиш.... - каза Мичиу и започна да яде. - М,личи си,че Иное е помагала.
-Е,все пак ядеш..... - смиънка Джена и започна също да яде.
След малко влязоха Нара и Асука.
-А,Джена? Защо си тук? Да не би да ни нападат? - шокира се Асука.
-Неее,спокойно.Дойдох просто...да закусам - усмихна се Джена. После се обърна към Нара - Добро утро.. - тя се притесни от мълчанието и втренчения му поглед и се върна към закуската.Двете момчета седнаха на масата.
-Я пак ми обясни,защо си тук? Ами ако Той атакува,а ти нямаш достатъчно сила,за да се биеш? - започна да разпирва Тсубаки.Тя явно се притесняваше от присъствието на Джена.
-И двете знаем,че Той няма да атакува днес.А аз реших да прекарам един ден с вас.Отдавна не съм се забавлявала с нищо друго,освен битките с теб....но сега дори не се бием,така че ми е доста скучно. - засмя се Джена.
-Цял ден? С нас? - учуди се Мичиу.
-Да,да не би да не ме искаш? От тебе не го бях очаквала!
-Не,просто не е типочно за теб.... - замисли се Мичиу.
След като всички закусаха...
-Е,сега какво ще правим? - попита Джена.
-Нищо....ще си почиваме. - отговори Мичиу и си легна на едно диванче.
-Почивка? Не съм тук,за да почивам.Искам движение,екшън,смях....не искам да почивам - нацупи се Джена.
-Како Джена,ще дойдеш ли да берем цветя? - попита малката Миу и личицето и блесна.
-Цветя?....Е,пак е по-интересно от почивката.Ок,приготви се , за да тръгваме - каза Джена.Миу подскочи от радост и побегна да се приготви.Точно на вратата се спря и се обърна към Нара.
-И ти трябва да се приготвиш.Обещал си ми да отидем до езерото. - и се качи в стаята си.
-Какво? - като чу тези думи Мичиу подскочи. - Неее,казах,никъде няма да ходиш с него! - извика тя след сестра си,но Миу се направи,че не я чува.
-За какво става дума? - попита Джена,която беше в неведение.
-Нара обещал на Миу да я заведе до езерото и тя ми опява постоянно за това.Аз и казах,че няма да я пусна,но тя.... - обясни Мичиу.
-Защо не я пускаш? Езерото не е опасно.... - замисли се Джена
-Как защо? Заради него! Как да я пусна с дракон!?!? Джена,да не си болна? - сепна се Мичиу.
-Дракон? Стига де,толкова време живеете под един покрив...а и ти е спасявал живота,още ли му нямаш доверие? - учуди се Джена
-Спасявал ли? След като за малко не ме изяде,никакво доверие не мога да му гласувам.Не и това е! - нацупи се Мичиу.
-Ох.....неспасяем случей. - хвана се Джена за главата. - Аз взимам Миу с мен,ти каквото искаш приказвай.
-Джена,не ме интересува дали ще си там или не,не искам той да е покрай нея! - продължи да упорства Мичиу.
-Защо!?!? Страх те е,че той ще убие нея вместо теб? Стига,Ми,прекаляваш! - ядоса се Джена.
-Прекалявам? Той за малко не ме изяде! На никой ли не му пука как се чувствам аз?!?! - ядоса се и Мичиу.
-Пука ни ,естествено.Но тук не си права.Аз лично поемам отговорност за Миу.Ако той наистина иска да я изяде първо ще трябва да мине през мен.Вярвай ми,няма да му е лесно - Джена погледна Нара,който се чувстваше доста неудобно от ставащото.
-Джена.... - смънка Мичиу,после Нара стана.
-Не искам да се карате заради мен.Явно още не съм спечелил доверието ти,Мичиу,но се надявам и този момент да дойде.Съвсем скоро ще ти докажа,че сега главната ми цел не е да те убия.Нито теб,нито сестра ти,нито който и да било от тази къща.Щом не искаш няма да се приближавам до нея,няма проблеми - каза той и после излезе.Всички останаха мълчаливи.Изведнъж Джена се развика:
-Мичиу! Видя ли какво направи!
-Аз?!? - и караницата продължи.
Като излезе от стаята,Нара срещна Миу,която вече беше готова за разходката и слизаше радостно по стълбите.
-Нара,няма ли да се приготвяш? - попита го тя.
-Не,аз няма да идвам. - каза той и се усмихна.
-Защо? - попита тъжно Миу.
-Защото.....имам работа....пък и знаеш,че кака ти не два.Вървете с Джена,поне с нея ще си в сигурни ръце,а и кака ти няма да се притеснява.И да набереш от всички видове цветя,които видиш! - каза Нара.Миу се усмихна широко и кимна.После влезе в кухнята.Джена и Мичиу бяха седнали на двата края на стаята и се бяха нацупили.
-Миу,хайде да вървим! - каза ядосано Джена ,стана и хвана Миу за ръката.

Глава 22

2008-04-04T01:05:28Z

През следващите няколко дни нещата бяха спокойни.
Един ден,всички се бяха събрали за обяд в кухнята.Само Ева я нямаше.
-Ох,къде е това момиче? Как хубаво ухае....и съм гладна като вълк! - ядосваше се Тсубаки.
-И аз! - каза още по-ядосано Мичиу и стана.Тя се качи да види Ева защо се бави.По стълбите забиваше краката си в земята и се чуваше тропане.
-Сега ще стане интересно.... - засмя се Тсубаки.

Мичиу се качи и нахлу в стаята на Ева.
-Ева! Какво правиш?!?! - развика се тя.От крясъка,Ева се стресна и чак падна от леглото си.
-Луда ли си? Мога да умра ако ме стреснеш така!
-Какви глупости приказваш! Всички те чакаме долу,за да обядваме! Хайде! С какво се занимаваш толкова? - попита Мичиу.
-Медитирах. - каза Ева като стана - Опитвах се да се свържа с Джена.Но точно преди да успея,ти влезе и провали всичко!
-Не ми пука,гладна съм! - смънка Мичиу и двете слязоха.
След няколко часа Ева,Тсубаки и Мичиу излязоха за поредната тренировка.Мичиу седна под едно дърво.Ева и Тсубаки се готвеха да започнат,когато изведнъж Асука излезе викайки от къщата.
-Касаки е изчезнал! - крещеше той.
-Касаки? Какви ги говориш?
-Няма го.Претърсихме цялата къща,но го няма! - обясни задъхан Асука.
-И какво? Може да е излязъл някъде... - смънка Мичиу.
-Не,трябва да го намерим! - каза притеснено Ева.
-Касаки никога не би излязъл така.Поне на мен щеше да каже... - замисли се Тсубаки. - Отдръпнете се. - каза тя и Ева и Асука отстъпиха назад.
Тсубаки се съсредоточи и след няколко секунди около нея се появи един кръг в тревата.Този кръг изведнъж се разшири и сякаш обгърна цялото исмерение.Получи се удана вълна,която за малко не отнесе Ева и Асука.
-Какво беше това? - попита Мичиу когато всичко утихна.
-Издирваща магия.Съвсем скоро ще разберем къде е Касаки - усмихна се Тсубаки.След по малко от минута кръга сякаш се върна.Той се смали и сякаш влезе в Тсубаки.Тя се задъха и падна на колене.
-Добре ли си? - отиде при нея Ева
-Д-да,нямаме време.Той се готви да напусне измерението! - каза тя и всички побегнаха на някъде.
-Ох,кой знае какво го е прихванало пък сега - въздъхна Мичиу,стана и настигна останалите.
След няколко минути те видяха Касаки.Той беше с гръб към тях и гледаше към един портал.
-Касаки! - извика Тсубаки като споряха.Касаки леко се обърна и ги погледна.После се усмихна широко.
-Най-сетне се срещаме,Тсубаки. - после се засмя зловещо.
Ева забеляза,че отиче му са различни.Изглеждаха празни.
-Касаки,добре ли си? - попита тя и направи крачка към него,но Тсубаки я спря.Ева я погледна въпросително.
-Това не е Касаки. - каза Тсубаки.После се обърна към Касаки - Очаквах те.
-Хах,радвам се,че ме позна.Не ми е приятно да се представям,знаеш. - каза Касаки и после портала се затвори зад гърба му. - Май ще поостана още малко,за да си поиграем.
Тсубаки застана пред Ева и каза:
-Мичиу,вземи Ева и се махайте от тук! Аз ще го задържа максимално дълго - Мичиу кимна и хвана Ева,но тя се дръпна.
-Какви ги говориш? Това е Касаки! Защо ще се биете? - попита Ева.Мичиу я погледна.
-Това не е Касаки.В момента Касаки сигурно вече е мъртъв.Зерон е взел тялото му. - Ева беше шокирана.
-Мичиу! - извика пак Тсубаки.защото Зерон се готвеше да атакува.Мичиу грабна Ева и побегна.Ева започна да крещи.
-Не! Недей! Не можем да я оставим сама! Ако той е толкова силен,колкото казвате,тя ще умре! Не!
-Асука ще и помогне - каза Мичиу като не пускаше Ева.Тя разбираше,че дори Асука не може да помогне на Тсубаки срешу Зерон.
-Джена! Тя ще им помогне! Моля те,Мичиу,знаеш че няма да успеят без нея!
-Не,Ева! По-добре за сега Джена да не се разкрива.Явно Зерон не знае,че тя е в теб.Иначе до сега да беше те погнал.Мълчи си ако искаш да живееш.
След тези думи Ева се замисли.Както бягаше,изведнъж нещо хвана ръката на Мичиу и тя спря.Някаква сила я държеше.Джена се беше появила.
-Знаеш,че бе бягам от битка - усмихна се тя.Мичиу я пусна на земята.Джена се изправи,вдигна ръка и изстреля няколко кълба към Зерон,които в последствие се взривиха.След като се вдигна пушека,Касаки,или по-точно Зерон,стоеше срещу Джена.
-Не те очаквах тук,Джена. - усмихна се той.
-Познаваш ме,обичам да се забавлявам. - отговори му тя като дори не се усмихна.Имаше страшно сериозно изражение на лицето си.
-Сега се чудя,дали с Тсубаки не сте се съюзили срещу мен? Все пак открих нейния шпионин при мен,а сега ти се появяваш тук....странно,а? - каза Зерон.Джена не каза нищо.Тогава той вдигна ръката си и Тсубаки увисна във върдуха.Той я държеше за врата и тя едва дишаше. - Е,сега ще проверим.Ще ми разрешиш ли да я убия,Джена?
-Аз ли да ти преча? Тя е мой враг.Не ми пука за нея - каза Джена като не отделяше поглед от Зерон.
-Добре тогава.Значи нямаш нищо против да я урадя. - и Касаки замахна с ръка да я удари в лицето.Тсубаки затвори очи.Джена стисна юмрък и в следващия момент спря ръката на Зерон.Сега Джена беше хванала юмрука му,а Тсубаки още си висеше душейки се.Тя леко отвори очи и беше приятно изненадана като видя Джена пред нея.
-Знаеш ли,искаше ми се лично да го направя. - каза Джена и после избута Касаки назад.Тсубаки се свлече на земята и започна да кашля. - Добре ли си? - попита я Джена кат се наведе до нея.
-Д-да......не го очаквах...от теб. - едва каза Тсубаки и се усмихна.
-Хах,все пак искам аз да те победя,не той - усмихна се и Джена.После Мичиу взе Тсубаки и я отведе.Изведнъж една струя вода удари Джена и я прати на няколко метра разстояние.Тя се изправи и погледна Касаки.
-В гръб,а? Вече дори с чест не се биеш.
-След толкова време в затвор и в мисли за отмъщение и ти щеше да забравиш за честта си. - каза Зерон.
-О,вярвай ми,знам какво е,но така и не забравих тази проклета чест - каза Джена и после побегна към Зерон.Двамата започнаха да си разменят удари.Джена успя да го ритне в корема и го запрати в едно дърво.После го хвана за врата и го притисна на него.
-Също толкова слаб си като преди!Но аз съм по-силна,предполахам че го забелязваш. - каза му Джена - А сега напусни тялото на момчето и изчезвай от тук!
-Мислиш,че момчето е мъртво? - усмихна се Зерон.После Касаки започна да се гърчи и да вика от болка.Зерон започна да изяжда душата му.Джена се шашна и го пусна.Той напдна на земята,а Джена се дръпна няколко крачки назад.
-Касаки! - извика Тсубаки не далеко от него.Тя разбра,че Зерон се храни с душата на Касаки.Тогава Зерон пак взе контрол над тялото и каза:
-Мога да го мъча така с години - и се засмя.Джена седна върху него като извади един нож и го допря до гърлото му.
-Винаги съм се чудела какво ще стане,ако убия тялото ти приемник?
-Да го убиеш? Няма да посмееш! Нали преди бяхте приятели,биехте се рамо до рамо! - каза Зерон.
-Преди! Само гледай как ще му резна главата! - каза Джена сигурна в себе си.Тсубаки се притесни,защото реши,че Джена наистина би го направила.
-Няма да посмееш да го нараниш.Ти го обичаше! Мислиш ли,че не помня? - каза малко несигурен Зерон.
-Всичко е минало! - каза Джена и заби един юмрук в лицето на Касаки.Разкърви му устната.Зерон близна малко от кръвта и се усмихна.
-Добре...порастнала си.Гордея се с теб! - каза доволно Зерон - Но е време да си ходя. - Тогава той изрита Джена,успя да стане и побегна.Изведнъж Касаки падна,а от тялото му излезе Зерон.Той беше като една малка сфера енергия,черно-синя на цвят.След секунда се отвори портал,той мина през него и изчезна.Джена не можеше да проумее още какво стана.Тя седеше на земята и гледаше ококорена.Тсубаки се втурна към Касаки,а Мичиу отиде при Джена.
-ЕнДжей,добре ли си? - попита я тя като и видя изражението.
-Д-да.... - едва каза Джена.После се изправи и се обърна към Тсубаки - Как е той?
-Добре е. - отговори тя с усмивка на лице.
-Ок....значи,да се прибираме.Трябва да свърша нещо. - каза Джена и след половин час всички се прибраха.
-Какво му се е случило? - възкликна Иное като видя Касаки в какво състояние е.
-Джена го понаби - засмя се Мичиу.
-Джена? - учуди се Миу.
-Да сме по-конкретни-Зерон беше в него и с Джена имаха лек спор. - обясни Тсубаки и сложи Касаки на едно легло.
-А къде е Джена? - попита Иное,защото тя не беше в стаята.
-Беше тук преди малко..... - каза Мичиу като се огледа.
-Слезе в мазето - обади се Нара,който явно я беше видял.
-В мазето? - спогледаха се Мичиу и Иное и после в един глас казаха "Оракулът!" и побегнаха надолу.Настигнаха я преди да е слязла още до долу.
-Джена,какво правиш? Защо слизаш долу? - попита я Мичиу.
-Трябва да говоря с него. - каза Джена като дори не се спря.
-Но той ще разбере,че онова не си била ти и ще имаме проблеми! Кой го знае какво ще направи! - каза Иное.
-Спокойно - отговори Джена и вече бяха в мазето.Джена се приближи до Оракула.
-О,Джена,здравей... - каза той и като я погледна се шашна - Я,успяла си да си върнеш старото тяло? Честито!
-Не,не съм.Трябва да ти обясня как стоят нещата с тялото ми. - каза Джена. - Онова,което си видял преди,е Ева.Човекът,в чийто тяло бях затворена.Така и не можах да се измъкна.Сега в това тяло сме двете с нея.Аз мога да поемам пълен контрол и да поддържам моя си образ,но за определен период от време.
-Искаш да кажеш,че онова не си била ти?
-Да,беше Ева.Фактически,аз чувам и виждам всичко,което и тя.Но сме две различни личности.
-Значи сте ме лъгали? - каза леко ядосан Оракулът.
-Ъ....не го приемай така....нали сега съм тук.А и ти усещаш силата ми в нея,така че не виждам проблем.
-Какво искаш от мен? - попита той.Всички останаха малко изненадани. - Не забравяй,че сега аз съм къщата и знам всичко,което става в нея. - усмихна се той.
-А,да.Бях забравила.Ами,искам да направиш едно защитно поле,с радиус 20 метра около къщата.Не е нужно да е силно,важното е да можеш да ни кажеш ако някой наближава.Ще можеш ли? - обясни Джена
-Да,бих могъл.
-А ще го направиш ли?
След кратко замисляне,той отговори:
-Да,ще го направя.
-Супер,значи всичко е готово тук! - псле Джена се обърна към Мичиу - Не искам днешната случка да се повтаря,ок Мичиу? - Мичиу се нацупи и кимна.После Джена тръгна нагоре по стълбире,а Иное погледна въпросително Мичиу,като се надяваше тя да и каже за каво говореше Джена.Но така и не получи отговор.
Джена се качи и влезе в стаята,където беше Касаки.Тсубаки веднага я уведоми как е той.
-Зерон не е изял почти нищо от него.Не мисля,че ще има някаква промяна в Касаки.
-Това е добре. - каза Джена после се обърна към Нара,който се беше подпрял до стената. - Може ли да поговорим?
Нара я погледна странно,но после я последва.Те се качиха в стаята на Ева.След като затвори вратата,Джена започна да се съблича.
-К-какво правиш? - шашна се Нара.
-Помогни ми - каза Джена и се обърна с гръб към него.Той погледна и видя,че има забит речен камък в рамото.
-Как е попаднало това тук? - учуди се той. - Тези камъни не могат да се забият просто така! - като и поогледа дърба,той целия беше в синини.
-Касаки ме удари с една вълна.Явно имаше и камъни.Повечето само ме насиниха,но този се заби.Моля те,извади го! Не мога да оставя Ева да страда с тези болки!
-Ок,сега ще го извадя.
След няколко минути,той успя да извади камъка.Дежна седна на леглото като дишаше тежко.Доста я болеше.
-Мерси.... - едва каза тя.
-Сега какво? Да извикам Иное да ти помогне? - каза Нара и стана.
-Не! Не и Иное! Никой не трябва да знае. - спря го веднага Джена,като го хвана за ръката.
-Как тогава ще затвориш раната? Не ми казвай,че можеш сама? - изгледа я той странно.
-Не,но ти можеш. - каза Джена.Нара промени физиономията си.
-Явно много знаеш за моя вид. - каза той недоволен.
-Да,може би повече от колкото трябва.Ще можеш ли да ми помогнеш,или вече си прекалено стар? - попита тя и се усмихна закачливо.
-Стар? - ококори се Нара и се ядоса. - Обърни се! - каза той строго,а Джена се разсмя.
После Нара се преобрази.Сега той беше във формата на Лечител.Едни същества,чиято единствена сила е да лекуват.Той затвори очи и сложи ръка на раната в рамото на Джена.След няколко секунти тя започна да се затваря.Доста болеше,за това Джена захапа една възглавница,за да не крещи и останалите да я чуят.След няколко минути раната вече беше затворена.Той премести ръката си на една синина и за секунди тя изчезна.Така направи и със всички останали.
-Ох - въздъхна Джена,когато той приключи - Мерси - каза тя и тръгна да се обръща,но Нара извика.
-Не! Не се обръщай! - Джена се спря.Още не беше го погледнала.
-Защо? Какво има? - попита тя шокирана.
-Не искам да ме виждаш така.Това е най-омразната ми форма - смънка Нара.
-Стига де,аз съм без блуза,а тебе те е срам от.... - тогава Джена се обърна и го видя.Той беше доста странен.Беше облечен в една дълга светлосиня роба,имаше 3 бели очи,нещо като рогца на главата си и кожата му беше червена.А друг е въпроса,че беше висок около метър и двадесет.Джена изпадна в смях.
-Казах ти,да не гледаш! - нацупи се Нара.Той стисна очи и се преобрази като вложи последните си сили в това.
-Леле,защо е толкова смешно? - Джена не спираше да се смее.
-Стига де,не е чак толкова смешно...
-О,смешно е! Сега разбирам защо я мразиш. - продължаваше да се смее тя.Изведнъж вратата се отвори и влезе Мичиу.Джена рязко млъкна и я погледна. Мичиу се ококори като видя Джена без блуза.След няколко секунди гледане,Джена се усети и се скри с възглавничката.
-ЕнДжей! Какво е това?!?! - попита ядосано Мичиу.
-Мичиу,аз...няма значение,няма да ми повярваш. - каза Джена и се нацупи.Цялата се изчерви.Погледна шашнатият Нара.
-Извинявай...и мерси,че ми помогна - каза му тя тихо и после се преобрази в Ева.Тя отвори очи и се огледа.
-Какво става? Джена ме скри,не ми даде да гледам ...... как е Касаки?
-К-касаки е добре.....странно,защо Джена те е скрила... - каза Мичиу,погледна злобно и подозрително Нара и излезе от стаята.Той се хвана за главата.
-Какво е станало тук? - попита Ева.
-Боли ли те някъде?
-Не,трябва ли?
-Не,всичко е наред. - каза Нара и после излезе.
Ева така и не разбра какво беше станало.

Глава 21

2008-04-02T23:56:45Z

Денят дойде.Беше време шпионинът на Тсубаки да и изпрати информация.Около 5 часа следобяд въпросната информация дойде.Тсубаки изведнъж излезе от къщата.Мичиу и Ева бяха в същата стая и хукнаха след нея.
-Хей! Къде си мислиш,че отиваш?!?! - викаше Мичиу след Тсубаки.
Тя се спря на няколко метра от къщата и една птица кацна на ръката и.
-Информацията? - каза Ева като видя птицата.
-Да,точно на време - усмихна се Тсубаки и се обърна към момичетата.После се наведе и остави птицата на земята.След това Тсубаки сякаш врака някакъв код в птицата и тя започна да свети.После се превърна в една папка.Тсубаки се изправи и започна да чете информацията от вътре.Извенъж изражението и се промени.
-Тсубаки,какво става? Какво пише? - попита Мичиу.
-"Мисля,че това ще е последното ми писмо.Зерон май ме е разкрил.До няколко дни сигурно ще съм мъртав,но в никакъв случей няма да ви издам.Последното,което мога да ви кажа е,че Зерон се готви да атакува в най-скоро време.В момента се намираме в измерението на Тъмнината.Не мисля,че Зерон има някакъв план,но ако го науча,ще ви го изпратя по най-бързият начин.Това е от мен за сега.Съжелявам,че не ви доставям повече информация." - Тсубаки прочете написаното.
-Значи.....са го разкрили? - притесни се Ева.
-Сигурно вече е мъртъв. - каза Тсубаки. - Джена трябва да знае за това.
-Тя вече знае. - каза Ева. - В момента,в който каза за информацията,с нея се свързахме.Така тя чува и вижда всичко,което и аз.
-Ясно..... - каза Тцубаки. - Е,нямаме какво друго да направим,нали?
-Да...да кажем на останалите - предложи Мичиу и момичетата се върнаха в къщата.
Като разказаха на останалите,у всеки се породиха различни съмнения.
-Сигурни ли сме,че тя не ни лъже? - попита Иное.
-Да,аз видях документа. - потвърди Мичиу.
-А не може ли сама да е направила птицата с информацията,само за да я освободим от тук? - продължи Иное със съмненията.
-Мога да си тръгна по всяко време и ти го знаеш.Недей да говориш глупости,Иное! - отговори и Тсубаки.Иное млъкна.
-Този кретен Дерей! Казах ти,че не можем да му се доверим! - ядоса се Касаки - Трябваше аз да отида!
-Млъкни,Касаки! Знаеш,че не той е виновен.
-Ами ако са го подкупили? Зерон е умен,предполагам че се е досетил,че имаме шпионин при него.Сигурно е подкупил Дерей,за да те предаде и да работи за него! - продължи Касаки да упорства.
-Не! Няма начин Дерей да ме е предал. - застъпа се за подчинения си Тсубаки.
-Знаеш,че Зерон обсебва чужди тела и с тях и техниките им.Нищо чудно твоят шпионин да е изяден,а Зерон да е написал това. - усъмни се за пореден път Иное.
-Не,няма начин! Определено това беше написано от Дерей! Той има начин на писане.Сигурна съм,че това го е писал той. - пак го защити Тсубаки.
-Млъкнете! - Нара изкрещя,защото всички говориха едновременно и не се разбираше нищо. - Защо не оставите Джена да реши какъв да е следващия ви ход?
-Но Джена я... - Мичиу точно щеше да каже,че Джена я няма,но погледна към Ева и видя Джена на нейно място. - ЕнДжей? Дори не те усетихме....
-Да,прекалено много викахте. - каза сърдито тя и се изправи. - Мисля,че информацията е вярна.Дерей или както там беше,познавах го.Той беше верен.Аз лично веднъж го измъчвах и той не каза и дума за Тсубаки.
-Измъчвала си го? Кога?!?! -обади се Тсубаки.
-Преди няколко години,когато го беше изпратила като шпионин у нас.Не помниш ли? Върна се при теб леко пребит.А още бях малка тогава.... - потъна в спомени Джена.
-Той каза,че е попаднал на побойници....не мога да повярвам! - ядоса се Тсубаки.
-Видяхте ли! Дори на Тсубаки не е казал,че Джена го е разпитвала! И ако той е лоялен,аз съм изкормвач! - ядоса се пак Касаки.
-Не,лоялен е.Той дори не си призна,че е шпионин.За това го освободих.До последно не бях сигурна дали е човекът,за когото го мислех. - каза Джена. - Мисля,че не ни лъже.Това значи,че знаем къде е Зерон.
-Да,но опреди ми беше казал,че на всеки 2 дни сменя измеренията,за да не го засечем. - обясни Тсубаки.
-Проблем,значи нямаме много време. - каза Джена и се замисли за план за атака.
-Не,нямаме никакво време.Птицата е тръгнала преди 2 дни.Сигурно вече са сменили измерението. - обясни пак Тсубаки.
-Пътувала е два дни?!? - учуди се Мичиу.
-Да,не е лесно да преминаваш от измерение в измерение,още повече като си носител. - отговори и Тсубаки.
-Значи пак нищо не знаем.Пак сме на нулата.. - каза Иное и седна.
-Знаем,че Тсубаки не ни лъже за шпионина.Но щом вече той е мъртъв,няма за какво да те държа тук,нали така,Тсу? - погледна я подозротелно Джена.
-Да,така е.Сега какво,ще ме изритате ли?
-Ох,най-сетне ще се отървем от тях - въздхна Мичиу.
-Не,оставаш тук,естествено. - каза спокойно Джена.
-Какво?!?! - извика Мичиу. - Но,ЕнДжей...
-Никакви възражения! Те остават тук и това е! - каза строго Джена.Мичиу се нацупи и се обърна на една страна. - В замяна обаче,искам едно нещо.
-Какво? - зачуди се Тсубаки.
-Молбата на Ева.Тренирай я.
-Какво?!?! Ева е помолила Тсубаки да я тренира?!?! Тя луда ли е? Защо не е помолила мен!? - ядоса се още повече Мичиу.
-Защото ти,Мичиу,както и Миу,си имате атаки,които са ви в рода.Тсубаки може да я научи на много повече от вас.Пък и целта не е Ева да стане силна магьосница,а да може да се защити ако се наложи. - обясни Джена.Мичиу пак се нацупи и пак се врътна на една страна.
-Искаш да я тренирам? Добре тогава. - съгласи се Тсубаки.
-Ок,и да знаеш,че ще ви наблюдавам! Внимавай какво правиш. - после Джена се обърна към Мичиу - А от теб искам да си с тях при всяка тренировка,за всеки случей - и и намигна.Мичиу се съгласи,въпреки че беше недоволна.
-Ясно,ще си имаме и бавачка - засмя се Тсубаки.После Джена се обърна към Нара.
-Странно,само ти усти,че съм тук.Изненадана съм,Нара - каза му тя с усмивка.
-Хах,мерси. - отговори и той и също се усмихна.
-Ок,значи аз си заминавам.Чао,и внимавайте какво правите! - каза Джена и после се преобрази в Ева.Тя отвори очи и се огледа.Всички се бяха втренчили в нея.
-Какво? - попита тя.
-Честито,малката,от утре почваме тренировките ти. - каза Тсубаки и излезе от стаята.След като чу това,Ева започна да подскача и да се радва.Но бързо спря,защото видя замръзяващо злобния поглед на Мичиу.
-Е,все пак не мисля,че мина зле.... - каза плахо Ева.